*
Морето всъщност е една измама,
която води до предела
да се отчаеме, че все ни няма,
че вечното движение
не промени човека.
Морето като Бог променя
места и време
и момчета в старци
– така е май обезсмъртено…
Но ние сме далече,
толкова далече
от дълбините му,
че цял живот
в обущата се давим.
А романтик е онзи, който
понякога сънува раци
и рецитира Фотев,
без да чува,
утешен от имитации:
Това море страхливите примамва.
Това море ги дави с пясък
от железни думи
и пресолени песни.
Това море е тъжно наказание
и за поетите…
Защо ви е морето?!
– да бъде чироз, горчив от угризения,
– да бъде скелета на лодка – вкаменена сила,
– да бъде грозна буря, преяла със удавници,
– да бъде като истината безутешно?!
Гърците на Омир само са обичали
да преобличат смъртта в легенда,
а морето – в изкупление.
Но Ифигения е все пак мъртва,
а Елена – вечна!
Не вярвайте във синьото, зеленото и черното,
и в жадното, в любовното и в бялото –
морето ни превзема бавно, щедро
преди да проумеем,
че не ни обича,
че страхът от нас
понякога на залез
го изчервява
и довършва всяко временно прозрение
и смелостта ни….!
Автор: Любов Динчева