Memento Vivere
(Внимание, вратите се отварят)
Да си остана вкъщи, е лесно. Но как да се почувствам у дома си?
Обичам близките си отдалеч и мразя себе си отблизо.
Нямам абсолютно нищо за казване – и умирам от желание да ви го кажа.
Паскал пише: „Цялото нещастие на хората се дължи на неспособността им да останат спокойно в стаята си“. Прочетох това в стаята си и ми стана неспокойно.
Всяка стая на света е Еscape стая. Всяка.
Аз всъщност бих останал – стига да знам, че мога да си тръгна.
Бих искал да ме поканят на партито и тогава да не отида.
Като всички други, и аз се мисля за по-различен от другите,
докато седя и сменям каналите.
Не ме интересува какво дават. Интересува ме какво друго дават.
Колкото повече не харесвам другите, толкова по-свързан се чувствам с тях.
Затова излизам.
Отивам в бар и сядам до прозореца, за да си мисля как е в другия бар отсреща.
Отивам на планина, за да ми липсва повече морето.
Бих искал да ми е удобно. Но ако го кажа на глас, ще ми стане леко неудобно.
Бих искал да ми е по-леко. Но и да си тежа на мястото.
Нямам представа къде е това място.
Знам, че тъгата е голям лукс. И че има много претенция в меланхолията.
Помня. Не защото съм паметлив, а защото само помнещият може да си позволи лукса на тъгата. Забравих кой го беше казал.
Нещата са твърде сериозни, за да спра да им се смея. И са твърде страшни, за да почна да се паникьосвам.
Кой съм аз, че да губя надежда?
(Из „За Неизбежната случайност“, изд. Жанет-45, 2023)
Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2015 е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой). Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на Literarisches Colloquium, Берлин (2022).
Носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика.
Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е творчески директор в рекламна агенция. Превежда от английски и руски, преподава творческо писане. Колумнист в “Булевард България”.
Книги:
“За неизбежната случайност“ (2023)
„Ти, непрестанна новина“ (2018)
„Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017)
„Ние според мансардата“ (2014)
„По вина на Боби Фишер“ (2010)