Поезията е царицата на литературата. И римата е късно ренесансово явление, появява се доста след първите поети. Поезия има в Библията, има и в Древна Гърция. Това е минимумът, който трябва да знае абсолютно всеки човек на планетата. Поезията е първично явление. Тя ни е необходима заедно с въздуха, слънцето, водата и хляба.
Родолюб Чорич е черногорски поет, посветил живота си на поезията. А Черна гора е поетична държава на около 500 километра от България. Представете си Родопите като отделна страна – нещо подобно е Черна гора. Зелени хълмове, реки, свежест, къщи, пръснати по всички хоризонти, далече една от друга.
Наричат Бургас „град на поетите“, но поети има и в Стара Загора, и в Чипровци, може би и в София. (Последното е шега.) Поети има навсякъде. Определен процент от хората се раждат с нагласата и таланта да създават нови метафори, неподозирани образи и красиви асоциации. Бургас отиде на гости на Черна гора на 29 юли 2023, когато в Долината на поетите се състоя Третият международен поетичен фестивал, организиран от Родолюб Чорич.
Със собствени средства и с помощ от организаторите за това дълго пътешествие с кола се занесохме до там Роза Боянова, Наталия Недялкова, Вили Колева и аз. По пътя срещнахме всякакви неща, Балканите винаги вдъхновяват, на Балканите всички народи си приличаме, искам да кажа не е скучно.
От кота нула край Бургас ние се вдигнахме сред облаците. И завидяхме на облачните хора за спокойствието и мира, в които пребивават. На влизане в град Мойковац (около 3 хиляди жители) стои билборд. Върху него няма изобразени политици, сайтове за залагания, прах за пране и молове. Върху него е обявено събитието – в Долината на поетите ще се състои фестивалът „Слова словенска“, в който ще участват поети от всички балкански страни, че дори и от Мароко и Румъния, които не са „словенски“.
Думата „словени“ я използва Черноризец Храбър в защитното си слово „За буквите“ през 10 век. Словените са хора на словото. Миролюбиви хора. Които искат да общуват. Словените са тези, които се разбират помежду си без преводач. Ние четохме творбите си на български и на сръбски, преведени специално за фестивала. „Слово“ не бива да се бърка с други думи, да не ви изнасям сега лекция по етимология.
Словото е синята птица, за която пише Родолюб в едно свое стихотворение. Вижте какво име има човекът – няма нужда от псевдоним. За трети пореден път неговият фестивал събира хората и ги помирява. По еднолентов асфалтов път на десетина километра от Мойковац е тази негова Долина. Караме внимателно, защото след завоя следва нов завой. И на края на този път е наградата ни. Приют и пристанище за поети. Поетът чува поезията и в думата „долина“ – мястото под върховете, защитено, смиряващо, топло. Място за сливане с вечността. Някъде далече е суетата на времето.
Със сигурност ще разкажа за срещите ни със словени и немци в един по-тривиален пътепис. Засега обаче все още съм под въздействието на върховете и долините, гуслата на дядо Миленко и кристалния въздух. Още малко ще си помълча. Благодарим ти, Родолюбе. Живели.
Автор:Николай Фенерски