Из дневника на опасенията
Не пътувам с бързи влакове
престанах да пиша картички
и писма до далечни места
опасявам се от следите
с нечетими надписи
по дланите
прашни от оправдания…
Дърветата се готвят за пролетна разходка
С деца, колички, кучета
все още нямат намордници
като нас
разговарят с мълчание
не архивират
виещите звуци на сирените
ресни от смях
в откъснатите листа
свирки с безнадеждност
между затворените клепачи
пролетни дървета
осветяват с короните си
жени и деца
чакащи пред вратата от зеленина.
Аз съм дърво, обсебено от мисли
Сама на себе си говоря
колко е лесно
да прескачаш от клон
на клон
да се изкачваш
всеки път по-високо
и все по-високо
вкоренена да се потопиш
многостранност
в действителност съм жадна
и
нямам откъде да пия
идват при мен
мъже със секири
децата отнемат ароматите ми
листата събличат безсънието си
превод от словашки език: Димана Иванова
Хана Кошкова е поетеса, редакторка и публицистка. Живее в Лученец, където като ръководи като лектор литературния клуб „VLAS“ (Vreckové letisko autorských snov/Джобно летище за авторски мечти). Автор е на 11 поетични книги и 7 книги за деца, 1 исторически роман, 5 книги с повести и 1 книга с разкази. Занимава се също с писане на проза, повести, рецензии и преводи от български и украински на словашки език. Носител е на множество литературни награди, между които са „Иван Краско“, награда на Съюза на преводачите за превод от украински език, юбилейната награда „Daxe“, наградата на Сдружението на словашките писатели и др. Стиховете й са превеждани на украински, полски, руски, румънски, чешки, сръбски, френски, английски, немски и есперанто езици.