.ДЮЛЯ
Сутринта баща ми отсече дюлята,
засадена, когато тръгнах на училище,
беше единственото дърво,
останало в нашия двор
(но я отсякоха,
щом престана да ражда),
а доскоро от килера
ухаеше на дюлин живот.
Сутрина баща ми отсече яловата ми другарка
от нея остана един изсъхнал пън,
изяден отвътре от мравки,
и виж, същите вече
пълзят край стъпалата ми.
РОЗА
От теб, йерихонска роза, научих
как можеш да оцеляваш без вода,
а напоена отново да пускаш стъблата си.
Аз, ожадняла от тайно желание,
в замечтана сутрин очаквам
ново време – този стар измамник!
Понякога то в галоп препуска,
Или, търсейки мързеливо спира,
като дъга се протяга, но го пазя
Роза, донесена от далечна пустиня,
изгладняла, чакам капки роса
да оживея, да се отворя и да разцъфна.
Превод: Наталия НЕДЯЛКОВА
ЯСМИНА (ХОДЖИЧ) ХАНЯЛИЧ е родена през 1963 година в Печ, завършила е медицина в Сараево, където живее и работи като лекар. Пише поезия, проза и рецензии. Автор на поетични и белетристични сборници, сред които “Всичко е в едно, едно е във всичко”, “Вкаменени”, “През клисурите”, “Пръстенът и ябълката” и др. Носител на престижни литературни награди, нейни творби са публикувани в престижни антологии, както в родината й, така и по света.