ИЗПИСВАНЕ НА ПРАЗНОТАТА
Онази бездна, над която се надвесваме,
ръбато си крепим едва животите,
изяжда ни, разяжда ни отвътре,
нали я виждаш, знаеш я, познаваш я?
И този глад със който заразява ни,
за да расте чрез болките от нямане,
усещаш го, на вкус унищожителен.
И в нея, и над нея все се срещаме,
но никой няма право да изпълни другия.
Накрая всички просто скачаме, пропадаме,
в обречен опит светлина да си достигаме
през мъртви поначало разстояния.
Единствено запълвам с думи бездната,
аз друго нямам и не ми е дадено.
Хвърли ми от отсрещната страна
една, но избери внимателно.
Такава, дето да е мост
или пък стълба, полет,
само не съмнение!
А аз ще събера на тръгване,
на скачане ще събера
най-силните,
обратно ще ги извлека от тъмното,
за да ти ги оставя като надпис в нищото:
Обичахме! Това запълва бездните.
МЕСТАТА СА ОГРАНИЧЕНИ
Още място за някого другиго
значи рана за вече любими.
Няма как да разтеглиш Вселената…
Тя е колкото твоята длан
с начертана житейска посока,
а любимите хора са пръстите,
с корен в твоя живот, надълбоко,
те помагат да сграбчиш и слънцето,
да се хванеш за истински важното.
И лежат като длан на сърцето ти,
дали клетва да топлят завинаги.
Всички други са толкова временни…
Кой ще страда и как ще избираш,
тези пръсти щом бранят сърцето ти?
АДРЕСЪТ НИ
Тишина, задавена с думи
на недопята песен.
Пепел от недогорял огън,
мъртва върху покривката.
Двойка изоставени чаши
с неизпит живот.
Празна стая.
Ключът е (от)вътре.
НЕ Е СМЪРТНО!
Непоклатима планина,
изсечена в небето.
Платно за изгреви и залези.
Ориентир за заблудени птици.
Вулкан и връх за покоряване.
Сърцето.
MERCY
Изпълниш ли молбата в нечии очи,
за цял живот оставаш им икона.
УЗРЯВАНЕ ЗА ЗИМАТА
Зеленият смях изтъня,
пожълтя и се сви, прегоря
и от устните
се отрони.
След вината кънти тишина.
Устни в есен, очи в хладина
няма кой
да затвори.
ПИСМА НА ВЯТЪРА
Сълзата в утрото ми пише с мокри пръсти:
Добре е да престанеш да усещаш,
да чакаш щастие, да вярваш в думи,
които са различни от живота,
да търсиш още пътища,
неводещи до нищо.
Добре е да се вслушаш в правотата,
която неуморно ти изписвам.
Добре си. Остави да те измия.
ПРЕДИЗВЕСТЕНО
Очите ти ако пропуснат знаците,
и нито звук от тях не чуеш,
гнева им ще усетиш
в случването,
като рани
в предсмъртието сляпо
на сърцето си.
Автор: Ива Спиридонова