Втора поема за Анхело
Анхело,
тези твои криле
често в калта, често в небето.
Нека друг да се погрижи сега за тях,
да ги умие с балсам за криле,
личи си, че са били хубави и са летели преди.
Рисуват ми се капки и точки по тях, Анхело,
издира ми се с нокти земята.
Понякога ми се готвят оризови спагети,
а понякога те ревнувам,
понякога виждам как хората те гледат отчаяно,
влюбен Анхело.
Въгленчетата се смеят и около тях – бръчици.
Аурата ти на светец обърква сервитьорките,
Затова те винаги гледат мен.
Какво правиш с тия сухи съчки,
с твоя глас, запален от вътрешен Юпитер.
Юпитер ли беше?
Разсейвам се и аз.
Разширявам се и хелият ме повдига,
виждам приятелите си на зелената поляна,
говоря с тях, след секунди политам нагоре към неуспялата звезда,
към нейните седемдесет и девет луни,
където на най-малката от тях, по-малка от десет километра в диаметър,
в миналия ни живот
ни държаха надрусани с лекарства.
Бяхме в деменция, Анхело,
не ни убиха,
даваха ни jagged little pills, с които да пътуваме до малките спътници безплатно.
Тогава се научи да рисуваш,
рисуваше наум знаменателно.
Тогава сестрите те гледаха със страх и търсеха у мен поглед на съпричастност,
защото бях мъртва,
сънувах само сини стени и малки котки в телевизори върху тях.
Ваденки някакви.
Сънувах как синът ми отива до Роверето и Киара, съседката му казва:
Che bella che era la tua mamma!
Но да се върнем на знаменията.
Тогава аз ти откупувах всичките състояния
и ги продавах на сервитьорките,
каквото оставаше – на сестрите,
а каквото останеше от тях – пазех за себе си.
После толкова натисках с химикал по тетрадката,
че винаги печатът се отбелязваше на следващата страница.
И да се върнем на знаменията.
Анхело.
На отпечатъка и на печата да се върнем и на
твоята топла ръка.
Колко далече беше Юпитер,
колко далече беше Мами Кавазаки,
колко далече беше всичко,
когато падаш в пропастта и протягаш ръцете наобратно.
Автор: Веселина Ангелова
Веселина Ангеловa е родена и живее в Пловдив. Участва в кръга „Поетическа Академия“ на поета Добромир Тонев. През 2014г. с помощта на Министерството на Културата, Факел издава стихосбирката „Кой смее да се оплаква“ с редактор Румен Леонидов. В същата година е публикуван романа „Пясъчен часовник“ под псевдонима Селина Ангелова. Стиховете ѝ намират място на страниците на в. „Пловдивски вести“, в. „Марица“, „Литературен вестник“, електронни издания като „Факел“, „Формално“, „Публик Републик“. Разкази и приказки – в сп. „Кула“, „Факел“ и др. Основател на Facebook група „Ръбът“, заедно с поета Нинко Кирилов.Предстои да издаде новата си книга “Сърце и липи”