Марко Видал

Мъртва птица до бизнес сграда

На Борис

Мъртва птица съм аз
Тази, която
се самоуби
щом осъзна,
че в тоз шибан град
безнадеждност цари

Безброй сиви птици
не помръдват
премръзнали
в необята
на безвремието.
Само ми препречват полета.

Мъртва птица съм аз
следващият самоубиец
ще е бабата
която моли
до бизнес сградата
за едно шибано левче
или онази,
която продава цветя.

И те ще умрат
в тоз шибан град
докато останалите сноват,
купуват си усмивчици
и изпълняват
желанията на другите.

Те също
ще се самоубият

Въпрос
на време е
в тоз шибан град.

 

Не си спомням даже лицето ти
Само си спомням твоето име – Хосе Мария
И как един летен ден баща ми ни завари
Да се целуваме пред блока
Десет години по-късно научих за смъртта ти
Сега просто искам за един миг да се върна в този блок
И да целуна устните ти макар лицето ти да е просто бездна
В моите спомени

 

Едно мъжко момиче
с къса коса
шапка стил рап
широка и отпусната
бяла фланелка
която едва подчертава
циците й
една мъжкарана
от тия дето като ги видя си викам
а бе защо не мога да спя с жени…

Танцувахме техно в един клуб
загледахме се
и в един момент идва към мене
и ми вика
Колко си сладък брат!
Ако бях момче, щях да те свалям!

Прегърнах я
И продължихме да танцуваме.

 

Залез в Бухара

Цялото великолепие на един минал свят лежи
Под краката ни
Ти гледаш към хоризонта
Аз пък понечвам да хвана ръката ти
Знам че не може и ми отказваш жеста

Камилите плачат

Автор: Марко Видал

Марко Видал Гонсалес (1995, Санлукар де Барамеда, Испания). Завършва Славянска филология в Университета на Гранада. Редактор в сп. „Нова социална поезия” и „Vallejo & Co”. През 2017 г. е награден от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България в рамките на конкурса „Светове и Цветове” за публикациите в блога му „La Tortuga Búlgara”, представящи България пред испаноезична аудитория. Финалист в конкурса „II Justa Poética Alexandre Amad“ със стихотворението си „Трима педали“. Публикувал е в испаноезичните литературни списания „Círculo de Poesía”, „Vallejo&Co.”, „Altazor”, „Liberoamérica” и „Kametsa” и в българските „Нова социална поезия“, „Литернет“, „Литературен вестник“, „Съвременник“ и „Страница“. Живял е три години в София, където започва да пише и на български език. През 2020 започва своята издателска дейност с издателството си „La Tortuga Búlgara”, чрез която издава 7 книги на български съвременни поети като Александър Вутимски, Владимир Сабоурин, Кирил Василев и др. Преводач на българска литература на испански език и преподавател по испански и български като чужд език. Освен в България е живял и преподавал в Узбекистан и в Латвия.