УЛИЦАТА
В стария софийски квартал, известен навремето като Коньовица, а в годините на развития социализъм като Зона Б-8, има една съвсем малка уличка, чийто край е запушен от бараките на кооперативния пазар. С течение на годините тази, някога смятана за отдалечена, част на града постепенно е потънала в морето от блокове и вече е по-близо до центъра, отколкото до периферията. Наблизо минава канал, който ту излиза на повърхността, ту изчезва, за да се влее в мръсната кафява вада, която разделя движението по булевард Сливница. Общо взето безрадостен пейзаж, сред който са боднати новички кокетни розови, жълти и зелени кооперации като изкуствени цветя.
Улица
Сестри ПАЛАВЕЕВИ
Табелата върху излющената фасада на ъгловата къща е единственият знак, отбелязващ името на улицата. То не фигурира дори в голямата карта на София, може би защото отсечката е толкова къса, че не стига то да се изпише върху нея. Всичко на всичко седем номера! Ъгловата къща е най-представителна, макар и скромна по размери, с фронтони и корнизи от началото на ХХ век. Следват три или четири неугледни дълги постройки с разнебитени огради и паянтови пристройки, издигнати набързо от преселниците след войните. Както и една от вече споменатите китни нови кооперации с PVC дограма и зеленикава изолация, налепена върху калкана.
Общото между обитателите на този най-разнороден жилищен фонд е, че никой не знае нищо за светлите личности, на които е кръстена улицата им. Включително сухият възрастен мъж с артистични наклонности, обитаващ дома, чиято стена краси уличната табела и който има навика да посреща посетителите си с насочен пистолет. Пистолетът, всъщност, е играчка, но това става ясно чак по-късно… Господинът живее тук поне от половин век, но нито помни било старото име улицата, нито дали изобщо някога е било променяно. Единствено дамата от номер шест, още пази спомен за това как в началото на 50-те, на връщане от училище заварила групичка жени с вид на работнички, събрана на ъгъла. Табелата току що била монтирана. Две от жените поднесли венец с червена лента. Възрастен мъж с вид на партиен функционер произнесъл кратко слово, после всички свели глави, помълчали и се разотишли. Ораторът говорил много тихо. Запомнила само, че сестри Палавееви били партизанки, загинали геройски в борбата срещу фашизма и капитализма.
Днес, повече от 30 години след Промяната, която помете символите на стария режим, издуха куп странни и непознати имена от картите на българските градове, за да ги замени с нови, не по-малко чужди и случайни, изглежда цяло чудо, че уличката е останала на завет от вихрите на ударното преименуване. Макар че да се нарече подобен грозен малък апендикс на името на значима обществена фигура, историческа дата или международен символ, би граничило с подигравка. Сигурно затова още нито един инициативен комитет, нито институция, нито дори партия, а партиите, както е известно са всеядни, не са се полакомили за седемте номера на “Сестри Палавееви”. И така уличката продължава да носи старото си партизанско име, въпреки превратностите на времето и политическите моди, чак до днес.
Но как се е стигнало дотук? Откъде е дошла инициативата да се кръсти това неугледно кътче от столицата на името на двете сестри? С какво заслужили тази двусмислена чест? Една прашна папка, захвърлена в архива на софийската община, дава отчасти отговор на въпросите, макар и не на най-важните. Между изкривените й корици лежи преписката, съпътствала това историческо решение. От нея става ясно, че инициативата е подета от група девойки из редиците на младежката трудова бригада „Сестри Палавееви“. Любопитна подробност е, че тази бригада била съставена изцяло от бивши слугинчета, които шетали из богатите домове на София, а след промените на Девети септември изгубили препитанието си. Те излезли с предложение да се преименува улица “Гладстон” на името на двете сестри, чийто пример ги вдъхновил да се включат в бригадирското движение. Поводът бил десет годишнината от героичната гибел на сестрите, както и обстоятелството, че били родени и отраснали тъкмо на тази улица. Два месеца по-късно, някой си Данаилов, секретар на Комисията по наименованията (съществувала и подобна комисия!), отговаря, че столичният съвет оценява високо подвига на двете сестри, но няма възможност да удовлетвори молбата на младежите, тъй като вече имало решение улицата да бъде прекръстена на друг виден представител на революционното движение, починал наскоро. Следва ново предложение, на името на двете сестри да бъде кръстена друга централна улица, отхвърлено със сходни мотиви. Известно време страните си разменят топката. Комисията проявява завидна изобретателност в измислянето на всевъзможни мотиви за отказ. Причината навярно се крие в един анонимен донос, в който се изтъкват буржоазния произход на сестри Палавееви и още някакви обстоятелства, свързани най-вероятно с партийните междуособици. Но бившите слугинчета са решени твърдо да постигнат своето. Те успели да привлекат на своя страна дори някой си Гребенаров – активен борец против фашизма и капитализма, настоящ генерал, който дал положително, макар и доста сухо, становище за инициативата.
Въпросът се урежда чак през есента на 54-та. На свое редовно заседание Комисията неочаквано взима решение името на сестрите да носи: пряката на улица “Дунавска зора”, чиито край излиза на пазара “Димитър Несторов.”. От което може да се заключи, че до този момент въпросната отсечка изобщо не е имала име. Най-вероятно е била в процес на регулация или друга административна процедура. С този перфиден акт властта на практика си измива ръцете. Бившите слугинчета са изправени пред свършен факт. Формално подвигът е зачетен, макар и тихо мълком, без да се събужда любопитството на обществото и медиите. Папката потъва в архивите и повече от 50 години никой няма да се сети за нея. Поради което и най-вероятно е оцеляла…
Алек Попов