Ериксон лежеше неподвижно в леглото. Беше се разболял от полиомиелит и не можеше да помръдне дори един мускул, за да покаже, че чува и вижда. Всички мислеха, че той е в кома. Песимистично настроеният лекар каза тихичко на баща му:
– Остават му броени часове. Съжалявам, не може да се направи нищо повече.
Баща му се опита да се държи “мъжки”, но когато изпрати доктора и се върна, не смееше да го погледне. Ериксон опита да придвижи поне мускула на горната си устна, за да забележат, че иска да им каже нещо.
Майка му се доближи да му оправи завивката. Той с все сила се опита да мигне с клепачи и се получи. Малко, едва доловимо движение. Майка му веднага го забеляза:
– Ериксон мигна, той мигна! – тя хлипаше от радост.
Баща му не беше видял. Но не искаше да я огорчава. Даже понечи да се включи в нейната надежда. Погледна с едва скривана мъка деветнадесет годишния си син и попита:
– Ериксон, искаш ли да преместим леглото ти до прозореца?
Събирайки всичките си сили, болният се опита да премигне. Майка му усети и каза:
– Да, той мигна, значи иска да го преместим!
Заеха се.
Баща му излъчваше цялата мирова скръб. Мислеше, че участва в тази сценка, за да помогне на жена си по-лесно да преживее загубата. Преместиха го до прозореца, дръпнаха пердето и наклониха леглото. Излязоха на пръсти.
На сутринта Ериксон наблюдаваше изгрева и се наслади на зараждащия се ден. Каза си: “Благодаря ти господи, че мога да виждам тази красота и да се наслаждавам на гледката!” Това беше първата му победа. След това той се възстанови, благодарение на своята воля и настойчивост. Бавно, стъпка по стъпка, в продължение на месеци. Върна се към живота!
Впоследствие Ериксон стана знаменит учен и водещ психотерапевт. Помагаше на хората да се научат как да търсят изход дори в безизходни ситуации.
***
Ася плачеше безутешно. Съквартирантката ѝ, също деветнадесет годишно момиче, първа година студентка в Университета, не можеше да я разбере. Ася не искаше да ходи на купон, защото не желаеше да се среща с момчета. На гърба си имаше пъпки. След навлизане в пубертета гърбът ѝ се покри с едри, болезнени пъпки и нито един лекар не можа да ѝ помогне. Тя знаеше, че съдбата ѝ ще бъде трагична и самотна. Не слагаше рокли с деколтета, не ходеше на плаж. Съквартирантката обясняваше, че може дълго време едно момиче да се среща с момче, без да му показва гърба си. Но, уви, увещанията се оказаха абсолютно безполезни. Никой не можеше да я убеди, че мъжете могат да понесат нейния недъг.
Ася се държеше студено със своите състуденти в групата и не пожела да се сближи с никого, въпреки усилията на съквартирантката. Вечер, когато заспиваше сама в стаята, плачеше, но не можеше да си позволи да преживее непоносимата болка да бъде отхвърлена.
Непрекъснато четеше и вземаше изпитите с отличие. Завърши успешно магистратура и стана психолог. Започна научна работа.
***
Ериксон пристигна на Европейската конференция на психолозите със секретарката си. Предстоеше му да изнесе основния доклад в секция: „Клинична психология и консултации”, с акцент върху достъпа до психотерапия, психологическо консултиране и грижа за психичното здраве. Неговите студии се печатаха във водещите медии, името му имаше голяма тежест в научните среди.
Организаторите бяха подходили много прагматично. На високите етажи се намираше хотелската част. На всеки лектор беше осигурен луксозен апартамент. А на ниските етажи бяха разположени лекционните зали.
В удобен костюм в оттенък на тъмно тютюнево, едър и представителен, той изглеждаше много атрактивно и малко ексцентрично за своите четиридесет години.
Ася пристигна на Международната конференция по психология сама, поради липса на средства. Щеше да участва с доклад в секция: „Приложната социална психология в действие” – с акцент върху масмедийната култура, престъпността и гражданското общество.
С присъщата си нервност, тя изгуби много време в колебание как точно да се облече и сега чакаше асансьора потропвайки с високите си обувки по мокета, защото закъсняваше, а още не беше разбрала нейната зала на кой етаж е. Когато асансьорът отвори врати и тя влезе в кабинката, първата ѝ грижа беше да се огледа в огледалните му стени. Бялата блуза с остра яка и маншети на дългите ръкави стоеше стегнато в черната пола до коленете. Тъмната ѝ коса подстригана на изрядна черта, подчертаваше лекия грим. Обувките бяха класически, черни, с високи токове.
Ася въобще не погледна към едрия мъж, когото завари в асансьора. Тя не се интересуваше от мъже.
***
Изведнъж кабинката се заклати и асансьорът спря. Ася посегна към ушите си, да провери дали обеците ѝ бяха на място и погледна към вратата. Мислеше, че са пристигнали на третия етаж и трябва да слизат. Но нищо такова не се случи. Броячът показваше, че са между десети и единадесети етаж.
Мъжът в тютюневия костюм извади своя мобилен апарат и звънна на някого. Доколкото се разбра на секретарката си. Скоро получи сведение, че има повреда и поддръжката е осведомена. Ще я отстранят в най-скоро време.
Зачакаха.
Ася чувстваше, че мъжът я оглежда, но тя не смееше да го погледне, макар че в огледалата се виждаше. Той беше с ниско подстригана руса коса и широко лице.
В този момент тя усети, че става топло. Ужаси се, че ще се запоти и жълти петна ще избият върху бялата ѝ блуза. Спътникът ѝ ухаеше на тежък мъжки парфюм. Не ѝ беше удобно да извади своя от дамската си чанта и да се напръска още веднъж.
– Изглежда, че ще се радваме на взаимната си компания известно време – обърна се към нея мъжът.
От изражението му лъхаше неподправена любезност.
– Дано да стане бързо! – Ася не можа да прикрие своето безпокойство.
– Понякога нещата излизат извън нашия контрол! – примиренчески прозвуча събеседникът ѝ.
Тя не реагира и не каза нищо повече. Не желаеше да любезничи с непознатия. Ериксон почувства нейната отчужденост и не каза нищо повече. Той се обади още няколко пъти на секретарката си, но освен, че управителят на хотела се извинява и ще направят всичко възможно да се справят по-бързо, друго нищо не се изясни.
Ася не беше хапнала нищо откакто пристигна. Започна да ѝ прилошава. Сякаш въздухът в малката кабинка свърши и младата жена се свлече бавно надолу. Ериксон хвърли обемистата си чанта на пода и се наведе над госпожата. Полата ѝ се беше вдигнала нагоре и откриваше изящно оформени бедра. Той коленичи и подпря главата ѝ на едното си коляно. Не знаеше какво да предприеме. Звънна отново на секретарката си. Съобщи, че има припаднала жена в асансьора. Отсреща го помолиха да направи изкуствено дишане, за да провери дали спътничката му ще дойде на себе си. Кабинката беше доста тясна за неговото телосложение. Той прегърна жената и се наведе, но само доближи устни към нейните. Не се получаваше. Ася се беше свестила, но не смееше да отвори очи, като че ли мъжът я целуваше по устата. Психоложката толкова се обърка, че вдигна ръце и се хвана за врата му. Ериксон се разсмя. Наведе се над ухото ѝ, за да прошепне:
– Отвори хубавите си зелени очи, за да знам, че си добре, а ако се страхуваш, може да се държиш за врата ми!
Тя си обърна главата на една страна, за да не срещне погледа му, отвори очи и започна да плаче. Беше го пуснала. Той седна на пода, простря дългите си крака, повдигна я и я сложи да седне в него, защото се страхуваше да не я смачка.
– Добре, че ти си лека като перушина, защото и двамата ако бяхме с моя калибър, щеше съвсем да я закъсаме – правеше се, че не забелязва сълзите ѝ.
– Поне има ток, но въздухът е малко – тя се беше овладяла.
Обадиха се на неговия мобилен. Един дежурен от охраната обясняваше, че малкият асансьор е бил пуснат по грешка от нов служител и не можело да се гарантира кога ще отстранят повредата. Съществувала вероятност да се наложи да престоят много часове. Вече имало екип с линейка на разположение. Разпитаха ги да си отменят ангажиментите. Оказа се, че и двамата ще четат доклади на другия ден. След това неговата батерия се изтощи. Тя извади от чантата си два мобилни апарата. Звъннаха с единия, за да укажат, че имат работещ телефон.
Стояха прави. Ериксон забеляза, че на Ася отново ѝ прилошава. Веднага я хвана и придърпа към себе си. Тя започна да се задушава, не можеше да си вземе въздух. Отваряше си устата като риба на сухо. Той започна да разкопчава ризата ѝ, пъхна ръка и обхвана голия ѝ гръб, за да издърпа ръкавите. Тя умря от ужас, че ще я съблече и огледалата ще отразят грозната гледка на пъпчивия ѝ гръб. Припадна. Изгуби съзнание.
Ериксон се уплаши не на шега. Съблече блузата ѝ и свали стегнато закопчания сутиен. Спътничката остана само по дантеленото си боди и той се почувства чоглаво. Зеленооката му колежка имаше страхотен бюст. Тя лежеше безчувствена и безпаметна в скута му, а той почувства нежелана реакция в слабините си. Намери телефона ѝ. Отново се обади. Каза, че жената пак е припаднала. Посъветваха го да я съблече и освободи от всичко, което я стяга. Да напръска носа ѝ с парфюм. Той намери шишенцето с парфюм в чантичката, но се отказа. Тя не можеше да диша, съвсем щеше да се задуши.
Като психотерапевт се замисли, защо той можеше да диша и не се чувстваше тревожно. Ако откриеше причината за собственото си спокойствие, може би щеше да помогне и на нея. Никак не му хареса, това което установи, но не беше от тези, които са лицемерни пред себе си. Просто тази жена му харесваше и го озадачаваше, той чувстваше сексуално привличане, държеше я разсъблечена в ръцете си и нямаше нищо против това да продължи. Трябваше да я накара и тя да се почувства по този начин. Наведе се и започна да я целува. Като мъж.
Ася се свести. Не смееше да отвори очи. Спътникът ѝ беше сложил двете си ръце на нейния гол, пъпчив гръб и я целуваше. По начин, който я влудяваше. Тя не се издаде, че е в съзнание, но ръката му посегна към бедрото ѝ. Ася отвори изумени разширени очи, скочи, настъпвайки го с високите си токчета и веднага грабна блузата си. Започна трескаво да я облича.
Ериксон също се изправи извънредно сконфузен.
– Извинявай, не знаех как да те свестя!
Психоложката не каза нищо, само се обърна и заплака. Този път хлипаше. Ериксон се чувстваше като престъпник, идиот и нещастник едновременно. В този момент асансьорът се задвижи и вратата се отвори на третия етаж. Веднага им оказаха специализирана помощ. Секретарката му непрекъснато го хвалеше, че въпреки състоянието си е мислел за жената повече отколкото за себе си.
Ериксон беше прежълтял и имаше големи черни кръгове под очите си.
***
Ася седна най-отзад в залата, за да изслуша лекцията на Ериксон. Беше проучила историята му. Оженил се за голямата си любов, която била негова пациентка – наркоманка. Но един ден жена му отново се върнала към порока и починала от свръх доза. Повече нищо нямаше в интернет за неговия личен живот.
Нейната лекция беше минала при слаба посещаемост.
Неговата се радваше на огромен успех.
Тя излизаше замислена от залата, когато някой я дръпна за рамото. Беше Ериксон. Канеше я на вечеря.
***
След три месеца се ожениха.
Всички познати на Ася се изумиха, че комплексираната стара мома се е омъжила за известния психотерапевт.
Стана Апостолова