Университетско издателство ВСУ „Черноризец Храбър“, Варна 2026, Художник Виктор Петков, Рецензенти проф. д-р Илиян Ризов и доц. д-р Силвия Борисова
Герои в книгата на проф. Росица Йорданова са създателите на четири български школи по изкуствата – Братя Райкови и Катя Папазова от Варна и Златка Бобева и Роза Боянова от Бургас, заедно с децата, обучавани в тях, в продължение на повече от четири десетилетия. В книгата е отделено място и за бургаските школи на Кольо Спасов и Кольо Арабаджиев, както и на ателието на Вили Колева.
Това е опит за диалог между теорията и практиката, който арт педагозите прилагат (с иновативни принципи, смели цели, трудни задачи, нетрадиционни методи, изненадващи резултати) и представлява принос към педагогиката на творчеството. Потърсени са позициите на ръководителите, на експерти и медии, както и на пораснали участниците в школите, променили живота си завинаги след срещите си с творчеството в детството.
Въведението предлага четири биографични есета за ярко изявени реформатори, създатели и художествени ръководители, техните школи и времето, в което са работили (70-те години на ХХ век, преди ООН да обяви Международната година на детето през 1979, преди ЮНЕСКО да публикува „Препоръка относно статута на твореца през 1980, преди Конвенцията на ООН за правата на детето – 1989 г. ).
Първото есе е за Братя Райкови – близнаците Райко и Данаил и техния Куклено-пантомимен театър „Щурче“, създаден в годината, в която излиза Декларацията за правата на детето на ООН 1959 г. и съществува до 1999 г. и Детско театрално експериментално студио към Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна (1976 – 1990 г.); Катя Папазова – създател и ръководител на Детско-юношеска театрална студия „Златното ключе“ Варна (1973 – 2006 г.); Златка Бобева – със Школа по батик в Бургас (1982 – 2020 г.) и Роза Боянова с Литературно студио „Камбанка“ в Шумен (1979 – 1989 г.) и „Митични птици“ Бургас (1989 – 2023 г.).
Авторката на изследването проф. Росица Йорданова има възможност да общува с творците – ръководители на тези школи , с децата, членуващи в тях, да бъде част от пленери, жури на конкурси и театрални прегледи, консултант и автор на книги за творческите търсения и постижения на школите. Тя създава възможност за споделяне на този опит и постижения като ги кани като лектори в ИУУ Варна, на семинари, конференции, презентации пред студенти на ВСУ „Черноризец Храбър“ и ученици от различни училища, както и в други форуми, на които те да споделят своя опит, да обучат свои продължители, да изпробват своите техники, да защитят своите аргументи пред нови публики.
Детското творчество е поставено на пиедестал, детето творец е разглеждано като феномен, позволил да бъде наблюдаван и умело подготвян в творческия процес, без пряка намеса на възрастния, но и без снизхождение. Поощрявана е готовността на децата да участват в търсенето и изпробването на нови творчески форми, техники и литературни игри. (Децата първо сътвориха, а после отгатнаха и изрекоха тайната – как се преви гатанка, например!) Ръководителят не само наблюдава и направлява творческия процес, той участва в него наравно с децата… И ги учи на една нова, неизпитвана преди радост – радостта от творчеството. А детето се учи не само да създава, но и да оценява, да изгражда свой художествен критерий – може би това е най-ценното, най-нужното във всички области на създаване. И когато творческият продукт е факт – той вече има свой живот. Съхранен в книга или филми, в изложби и представяния – той не остарява, а остава и се заявява, независимо че е създаден в невръстна възраст. Той подлежи на проверката на времето и е съхранен като образец на детско творчество, запазва художественото си внушение години след това, дори авторът му да тръгне в друга посока. Има десетки примери за това.
Книгите на Литературно студио „Митични птици“ могат да бъдат прочетени в българските библиотеки, защото си имат международен идентификационен номер ISBN, а многоезичната (на 7 езика) антология „Поезия от магическата къща“ е притежание на десетте най-престижни библиотеки на Вашингтон, Ню Йорк, Сиатъл, Страсбург, Москва, Варшава, Прага, Белград.
Педагогиката на творчеството е представена в книгата на проф. Йорданова като „бъдеще в миналото“, защото практиките и резултатите принадлежат на миналото, но и на настоящето, те принадлежат и на бъдещето. Защото… „Децата се тези, които ще сменят пелените на новородения век, ще го отгледат, ще му помогнат да порасне, да опознае себе си, да назове новото си име, да види новото си лице, да каже новите си думи: „Бъдещето е днес. Ние сме бъдещето“. (Р.Боянова)
Биографичните есета започват с разказа на арт педагога за началото, обстоятелствата при които е създадена школата. Следва летопис, хронология на творческата продукция, после публикации, информации, рецензии, статии, отзиви за постиженията и представянето пред публика. Специално място в есетата е отделено на творческата лаборатория чрез диалог с арт педагозите – интервюта и разкази на участници в спектаклите, изложбите, авторите в книгите. Най-много са личните разговори на автора проф. Йорданова с творците – арт педагози, те продължават повече от 40 години.
Заслужено е и вниманието към арт педагога като творец, неговите лични постижения са част от голямата картина – пример за децата, но и споделяне с тях, доверяване. Често учениците стават редактори и рецензенти на своите учители, някои продължават делото и обучават деца в творчество , стават режисьори, художници, актьори, драматурзи, учители, ръководители на детски формации.
„Заключението само отключва „дверите“ на пътя към педагогиката на творчеството – интердисциплинарна наука, в процес на своето конструиране от края на ХХ и началото на ХХI век “ – споделя проф. Йорданова.