Разказ от Иван Сухиванов
Преди години, когато посещавахме литературни “кръжоци” (русизъм, българската дума е “кръжец”), се носеше митът, че виртуозът на късите истории А. П. Чехов е казал, че може да напише разказ, ако желае, дори за пепелника, другата мисъл на почит в “кръжоците” бе сентенцията на Хемингуей, че морето не е провинция…
През 2000 ме избраха за секретар на Дружеството на бургаските писатели, което се помещаваше на ул. “Милин камък” 1, стаята, която Христо Фотев наричаше “канцеларията”… Христо Фотев беше няколко години секретар на Дружеството… Наследих няколко картини, подарявани на Дружеството от групата на СБХ в Бургас и един меден пепелник, също художествена изработка. Както и един култов диван, който сега краси къща-музей” Петя Дубарова”. Когато влезеш в “канцеларията” на Фотев първото, което се набиваше в очи, беше пепелникът, където винаги димеше цигарата на поета. Той самият полуизлегнат на дивана обичайно мълчеше и често посягаше с фината си ръка към цигарата. Когато се ръкуваш с Фотев, оставаш с усещането за конструкция на птица…
В канцеларията понякога влизаха поклонници на Фотев. Веднъж в канцеларията влезе някакъв софийски писател и извади стихосбирката на Иван Методиев “Гъзове и облаци” и разпалено взе да обяснява, че това е една “скандална книга”. Фотев помълча, помълча и рече: “Не…това не е скандална книга, това е една цинична книга”. Както винаги, Фотев свиреше върху “дълбоките клавиатури” на словото…
Веднъж седим в Дружеството и по едно време в канцеларията влезе една бъдеща съпруга на Фотев… Не помня за какво точно се говореше, когато по едно време дойде един местен писач на разкази Кирчо едикойси. За него се говореше, че често “лежал в психото”, което си беше нещо като похвала в началото на 90-те, понеже бе част от ореола на бунтарите против тошовата власт… Кирчо беше с масивен ланец на врата. Говореше, че е реститутка – бяха му върнали къща в идеалния център на Бургас. Кирчо започна да славослови Фотев, като го наричаше гениален и прочее суперлативи. Бъдещата съпруга на Фотев очевидно скучаеше, защото обяви, че излиза да се разходи към Морската… “Коя е тая курва” – попита подир нея Кирчо. Настъпи мълчание. Фотев каза: “Кирчо, ти не си такъв човек… какви са тия думи?” Кирчо се усети, че е настъпил котето и тихо се изниза навън.
Върна се след половин час и остави един златен пръстен на масичката до пепелника на Фотев. “За дамата”. Фотев кимна и смукна от цигарата… След години, след като станах редактор в “Море” (където Фотев беше главен редактор точно две години), наследих пак една картина, друг диван на Фотев и чашата му за водка. Пепелникът също беше там. Излъсках го и го предадох на експозицията в дома на писателя… Пепелникът е единствената материална вещ, която остана от поета. И книгите му… но те не са от тоя свят.