*
светкавици орат водите на пристъпилия
бели
непрогледни са рибите в гърдите му
кротки мълчания го пазят
от сезона на бреговете и
като вълни разливат
скрити липси
ти ще му простиш
че си поредния удавник
заровен в следите които пясъкът оставя след него
защото са предвечно преброени
ударите на греблата му
и морето чака
(и ти го чакаш)
да бъдете
обходени
*
кормак
звучиш нелепо
когато морета плуват в солта на сънища
проляти отдавна
с наострени от слънцето гребени
и вълни мелещи
празни лодки
и разхождащи се по водата улични кучета
знаеш (като мен) че
кръв се влива
в образувалото се в думите ти
устие и
лъжи изричаме когато
тайнството на дните свеждаме до капки пот
оцветяващи за кратко пясъка
в черната тайна
на мислите ни
затова нека
смъкнем небето
от плещите на изреченото
и изчезнем с отлива на нощта
в мълчаливо разпнати истини
(като плащеници-плът
напоени със светлина)
сами с непознатите разстояния на вятъра
и каменните ни платна
опъваме надгробни плочи
над солта на земята
докато лъчи разравят
погледа на улова
(вчера
котвите изплуваха
увити във водорасли
като ръждиви сърца)
гласовете ни отминават с дъжда
и мълчанието –
рибата в червата ни
изяжда деня
(когато нощта назря
жилава в устите ни
простряхме мрежите на облаци
пълзящи по слънчевия сплит на кораба)
пристигаме вече
трета година в навечерието на изгрева
и все по-рядко забелязваме
колко далеч е светът
поетът
главата му
като настъпена медуза
оголваше насилието на брега
(всички жертвоприношения
които слънцето на езика изискваше)
приличаше на рана
препасана в черно – кожата му се топеше
и сливаше с гумения пояс
(това беше тяло което
щеше да пребори потопа)
изречените обаче
в минутите преди съня му пророчества
не се сбъднаха
(поне водата беше топла
и бриз роеше мириса на завещаното)
ориентализъм
тялото е корабокрушенец
който островът на нощта ни
сънува
Стефан Гончаров е роден през 1996 г. в София. Завършил е „Скандинавистика“ и „Изкуства и съвременност“ в Софийския университет, където в момента е докторант по „Теория на литературата“. През 2015 г. е публикувана първата му стихосбирка – „Геон“ (изд. „АРС”), а през 2019 г. излиза втората – „Смъртта не се чака“ (изд. „Скрибенс“). Има редица поетични публикации в българската литературна преса. Стиховете му са преведени на турски и английски език. Член е на редколегията на списание „Нова асоциална поезия“. Освен с поезия, активно се занимава и с кинокритика, която е публикувал в медии като „Литературен вестник“, „Площад Славейков“, „Banitza.net“ и др. Понастоящем пише редовно за електронното издание на Българското кино общество – „Filmsociety.com“, като в това си качество е отразявал международни фестивали като Берлинале, Кан, СФФ и т.н. През 2015 г. участва в състава на младежкото жури на „София филм фест“. Отличен е с първо място на националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ (2016 г.) и с приза за поезия „Ваня Константинова“ (2019 г.). През 2022 г. печели голямата награда на Националния литературен конкурс „Море“.