Ц В Е Т Я
/Разказ/
Днес Филип Антов реши да празнува. От миналата седмица пускаше нова инсталация. Наложи се да работи и в събота, и в неделя. Тази сутрин маратонът продължи. По обяд трудът на главния механик се увенча с успех и му се прииска да си почини. Обади се на Нона в пет следобед да го чака в служебния апартамент. Прибра се по-рано вкъщи. Взе хладен душ. Тананикайки си весело мелодии от репертоара на Фреди Меркюри, се отпусна върху фотьойла. Изгледа новините. После превключи на „СКАТ”, където започваше предаването на Камен Попарсов, местен журналист, нашумял със смелите си репортажи. Отначало дадоха как новият кмет слиза от лошо боядисан москвич, колата, която двадесет години бе ползвал. След минута се появи луксозно возило и той тържествено напъха огромното си тяло в него. С уверен глас Попарсов съобщи, че за закупуване на лимузината са необходими сто кметски заплати. По време на предизборната надпревара Мъргов бе заявил, че е човек от народа и нямал спестявания нито във валута, нито в левове.
-Досега е получил осем възнаграждения. Откъде е взел другите деветдесет и две?! – въпросът на Попарсов прозвуча като камбана.
След тази реплика последва кадър от снимка на единадесететажна сграда. През май общината, с щедрия подпис на градоначалника, я продава на фирмата на Кристиян Кънев, негов съпартиец и дългогодишен приятел. Та този Кристиян, внук на ятаци и син на два пъти героя на социалистическия труд Къньо Кънев, навярно самият той кандидат за първенец в капиталистическата надпревара, след месец изтъргува въпросната сграда за десет пъти по-висока сума. Репортажът завърши отново с картина на шармантното возило и дебелото лице на неизвестния, само преди година, лекар от местната клиника за сърдечносъдови заболявания.
-Свиня!
Филип отправи яростен поглед към екрана.
Миг след това си спомни колко далновидно го бе оценила Преслава и
усмивка раздвижи плътните му устни. Имаше намерение да ощастливи с ласките си друга жена, а в душата му нахлу вълна от топла нежност и възторг към законната му половинка. Четвърт век ги сближаваше общо легло. Четвърт век изпълнен с прекрасни мигове и бурни кавги. Последната им голяма разправия пламна за този кмет. Миналата есен Владимир Китанчев, подчинен на Антов, го покани на коктейл, организиран от въпросния кардиолог. С него Мъргов отбелязваше петдесетия си рожден ден и биеше барабан за намерението да се включи в „благородната надпревара”, както самият той се изрази, когато с развълнуван глас откри тържеството.
Подавайки му оранжев плик, върху който бе изписано „г-жа Антова”, Владимир сподели, че е в предизборния щаб. Трябва им още един човек. Спрели са се на съпругата му, домашен лекар, ползващ се с авторитет в града. Жегна го, че не за него, а за Преслава отварят вратите си. Но изпита и приятен гъдел. Все пак отнася се за любимата, с която бе сключил брак. А щом нея обграждат с внимание, то той е достоен за два пъти по-голямо уважение.
-Тази вечер сме канени в „Звезден рай”. Мой познат ще празнува юбилей – съобщи й по телефона с горд тон. – Моля те, купи каквото трябва.
Преслава се върна усмихната от работа. Носеше изискано опакован подарък и букет от бели хризантеми. Очите й блестяха по-ярко от старинния полилей, красящ стаята им за гости – в такова добро разположение на душата се намираше. То се предаде и на Филип. А може би и надеждата, че ако Мъргов спечели изборите, ще му помогне тайфунът на съкращенията да го заобиколи, озаряваше лицето му с щастливи лъчи. Но защо колкото тържеството се разгръщаше от пищно по-пищно, толкова съпругата му ставаше по-умислена.
-Искам да си тръгваме – на два пъти го подкани.
Но на Филип му се стоеше. Масите бяха отрупани с вкусни мезета, пресни салати, искрящи вина и коняци, а и толкова млади жени имаше наоколо.
-Ще ти предложат да участваш в предизборния щаб на Мъргов.
-Не желая!
Мъжът гневно й стисна ръката, знак, че говори неща, които не са му по волята. Изпи на екс чаша каберне и я поведе към дансинга.
Малко след края на танците Китанчев ги представи. Рожденикът, приятелски усмихнат, повтори това, което й беше казал Филип.
-Извинявам се, но няма да мога да работя за вас.
Преслава погледна Мъргов открито в очите. Докато слушаше категоричния й глас, съпругът имаше чувство, че го заливат с вряла вода.
-Защо отказа! – закрещя, миг след като останаха сами.
Бе вградил сянката си в необятната плетеница от тръбопроводи, охладителни камери, ректификационни колони на големия завод край родния си град, може би затова опасността от предстоящи съкращения го изпълваше с ужас. В лъскавата покана съзря своята бяла лястовица, ето защо гневът му така необуздано избухна.
-Според мен не е достоен за кмет! – уверено заяви Преслава.
-Та ти не го познаваш!
-Достатъчно е да видя дебелия му врат. Знаеш ли древните гърци как са избирали своите старейшини?
-Не ме интересува!
-След месец ти предстои да дадеш своя вот. Ето защо трябва да те интересува! Древните гърци са проверявали съотношението между врата и китката.
Филип усили звука на телевизора.
Преслава продължи със спокоен глас.
-От вековен опит са знаели, че ако това съотношение е нарушено властва тялото. А човек, при когото тялото господства над духа, не може да се отдаде в безкористна служба на народа си.
Израснала в задружно семейство, тя с цялата си воля се стремеше да осигури на децата си същия климат; едновременно с това не можеше да си представи, че ще извърши нещо против своето сърце. И добре, че нейната прозорлива душа й бе разкрила магията на докосванията, а майка й непрекъснато й внушаваше, че на съпруг, дори да заслужава, лоша дума не се казва и за да цари сговор вкъщи, винаги мед трябва да капе от устата й.
-Скъпи, не е трудно да се разбере, че Мъргов е елементарен човек. Човек, който мисли само за джоба си. И затова не искам да работя за него. И ми е чудно ти защо така драматично го приемаш?!
Тя постави ръце на коленете му. Топлината на пръстите й, сърдечността в гласа й помогнаха на Филип да се овладее. Той намали звука на телевизора.
-Преслава, добре е да имаме опора зад гърба си!
-Но не и на това прасе. Когато пациентите ми гладуват, Мъргов да пилее, дявол знае от кого дадени му хилядарки, за най-луксозния ресторант, за най-скъпия оркестър, аз казвам НЕ!
-Разбери, страхувам се, че ще ме изритат. А двама студенти имаме!!!
-Мили, ако тези средства ги беше дарил на някое от бедстващите сиропиталища или на старчески дом, щях да застана до него. Но сега не чакай друго решение!
Филип я изгледа гневно. Как му се искаше да я промени. Как му се искаше да бъде като всички други…
Тръшна вратата на спалнята. Легна на дивана в хола. А на другия ден отиде на гости на Нона, секретарката на директора, която в последно време му хвърляше обещаващи погледи. Успокоен от мисълта, че е наказал за непокорството жена си, се прибра вкъщи. И друг път, когато го вбесеше, постъпваше по този начин, но бързо приключваше. А сега продължи връзката, не защото изпитваше необходимост от допълнителна порция секс, а защото осемнадесетте години разлика приятно гъделичкаха мъжкото му самочувствие…
Седмица след коктейла, погазвайки гордостта си, Антов се примоли на своя подчинен да уреди включването му в предизборния щаб. Хвърли много енергия, а Мъргов не си правеше труд да му кимне, когато случайно се срещнеха на улицата.
-Този човек е елементарен – далновидно бе заявила Преслава още преди десет месеца.
И с тъжен глас се опитваше да накара мъжа си да размисли. Говореше му, че щом иска да се занимава с подобна дейност, нека насочи усилията си към друг кандидат…
Филип изпита необходимост от свеж въздух. Излезе на терасата и вдиша дълбоко. Още три пъти с пълни гърди издиша и вдиша, някъде беше прочел, че е полезно. Накрая се отпусна в люлеещия се стол и затвори очи. Събуди се след час. Розовото мушкато, поставено върху кръглата масичка, привлече неговия поглед. След това се загледа в цветарника. Беше му приятно да лежи, отпуснат в люлеещия се стол. Да не мисли за никого, за нищо, а само да гледа тъмночервените и банановите главички на сакъсчетата, лилавите азалии, белите петунии.
Обгърна с възторг терасата. Нова вълна от нежност и умиление към Преслава затрептя в душата му. Стоеше отпуснат в люлеещия се стол, погледът му плуваше напред към цветята и неусетно златистите им аури отключиха сърцето му.
От долния етаж долетя гласът на сирачето. Ядосваше се на чука, с който се опитваше нещо да закове. За първи път Филип изпита съчувствие към тежката му орисия. Преди година баща му почина. Майката, отдавна безработна, се наложи да отиде на гурбет в Германия. Сега дванадесетгодишното момиче живееше само. Понякога го чуваха да плаче. С навлажнени очи Преслава слизаше при него. Помагаше му да си реши задачите по физика, да си напише домашното по български. В неделя, сърдечно усмихната, го канеше на обяд. После в съзнанието му оживяха стариците от входа до една изключили парното отопление в апартаментите си. Спомни си за разточителния коктейл и изпита погнуса.
-Не мислим, когато гласуваме. Затова ни върти мътна вихрушка – заявяваше жена му пред приятели и роднини.
-Носиш отговорност! Огромна отговорност носиш, когато пускаш бюлетина в урната. Разбери, трябва да сме граждани, а не двукраки животни, които само ядат и се размножават – Преслава трескаво му говореше, но той не я чуваше…
Затвори очи. Искаше да избяга от житейския хаос. Искаше да остане при красивите цветя, тъй като го изпълваха със спокойствие, с доброта, с увереност, че още дълго неговите дни ще бъдат отдадени на любимата работа. И защо нямаше навик да излиза на терасата? Не само не идваше тук да си почива, а правеше забележки на Преслава, че използва много вода за поливане. Тя с убедителен тон, в който трептяха и шеговити трели, се защищаваше:
-Скъпи, не се сърди. Това най-обикновено мушкато, този здравец ми помагат да те обичам…
Филип погледна ръчния си часовник. Наближаваше пет. В съзнанието му оживя Нона. Но не стегнатото й тяло, а разсеяният й поглед. Тя с отегчение изслушваше оценката му за книгата, която в момента четеше, разсъжденията му за това как могат да бъдат заставени народните предствавители да не отсъстват от пленарна зала. Нона се интересуваше единствено с кого да си изпие кафето след работа, какъв филм да изгледа вечерта по телевизията. Разговорите с нея скрибуцаха като несмазана каруца. Не, не му се тръгваше. Толкова празнично се чувстваше на терасата, ограден от свежите цветя. А и желанието му да се прави на голям мъж се беше изпарило… Бавно притвори клепачи.
В шест и половина Преслава се прибра вкъщи.
-Пипи /така се обръщаше към съпругата си, когато се намираше в добро настроение/, – чу ли нашият герой каква я е свършил ?!
-Мъргов ли?
-Да. Продал на приятелчето си единадесететажната сграда до централната гара. За тридесет сребърника! А оня, без да вложи лев допълнителни разходи, я препродал за десеторно по-висока сума.
-Неродолюбци!
-Представяш ли си колко милиончета са си разделили!
-И то във време, когато общинарите с кървави сълзи реват, че няма пари за ремонт на училищата!
Преслава седна до него и нежно помилва колене му. Този гальовен жест му даде сили да признае далновидността й.
-Ти много точно го оцени! Човек, който мисли само за собствения си джоб.
-Достатъчно ми беше да видя дебелия му врат. Нали ти разказах древните гърци как са избирали старейшините.
-Били са по-зрящи от нас!
Срещна очите й. Пламъкът, който гореше в тях го изпълни с приятно усещане. Почти всички Жулиети от семейното им обкръжение, след като родиха, не че чак толкова се обезформиха, но сякаш духовното им присъствие се разпадна. Докато жена му и днес имаше искрящ поглед. Връзката му с Нона, а и другите увлечения, бяха бягство от сивотата на живота. Но уви и те постепенно попадаха в жалоните на всекидневието. И за да направи по-ярки дните си не трябва ли да върви по пътя на Преслава. Въпреки грижите за дома, въпреки тежестта на лекарските задължения, тя се включи в гражданско сдружение, което обяви война на правителственото решение за затваряне на АЕЦ-Козлодуй. Когато му съобщи намерението си, Антов се разкрещя:
-Не съм съгласен!
В първите години след брака не чувстваше тежестта на семейния впряг. След раждането на децата, обаче ясно осъзна, че грижите, отговорностите го обвързват с Преслава в обща верига. Вървят ли един до друг, по-слабо я усещат. Но когато някой от двамата направи крачка встрани, стоманата болезнено наранява душите им…
-Категорично съм против! Категорично!
-Помисли! Отечеството ни ще бъде лишена от атомна енергия!
-Е, и какво ще направиш?!
-Ще се противопоставя.
-И защо?!
-Защото сърцето не ми дава да бъда безличен наблюдател.
-Не проумяваш ли, че е толкова вероятно да успееш, колкото да напълниш с вода каца без дъно!
-Прав си! Но премъдрият ни народ е казал: „Залудо работи, залудо не стой!” А и нещо по-важно! Ние браним не само АЕЦ-Козлодуй. Ние защитаваме пред света достойнството на нашата родина.
Навремето думите й му прозвучаха високопарно, а днес споменът за този разговор го изпълни с възторг към Преслава. Загледа се в изящно удължения й врат, примамливо открит от дълбокото деколте на роклята. Еротичните й тоалети нараняваха чувството му за сигурност и той, без да осъзнава, че това е причината, с раздразнение отбелязваше: „Много си се разпищолила!” Но в момента душата му плаваше по други води.
-Пипи, проверявала ли си при теб как е съотношението?
-Супер! – тя звънко се разсмя. – Скъпи, щеше да играеш билярд в клуба на нефтохимиците?
-Отказах се
– Прекрасно! Отдавна не сме били само двамата вкъщи.
Антова закачливо му се усмихна. Лицето й излъчваше дълбока радост, и Филип за първи път си даде сметка, че е по-щастлива от Силва, Валя, Златна, Нона, жени, отдадени единствено на кухи развлечения. Бавно притвори клепачи, но това откритие раздвижи кръвта му. Заби в сърцето му като великденска камбана. Събуди у него желание да не бъде двукрако животно, което само яде и спи. А и тези петунии, азалии, сакъсчета! Мистичното им въздействие пораждаше размисли, досега не минавали през неговия ум. Например дните му няма ли да бъдат по-интересни, ако и той даде едно рамо за спасяване на АЕЦ-Козлодуй.
Застана пред огледалото и съсредоточено се разгледа. Беше едър човек с широки китки и шия. Опита се да прецени какво е съотношението между тях. Не беше добро! И дали е възможно да го промени?
Филип срещна искрящия взор на Преслава и отново, още по-силно, му се прииска неговото съзнание да бъде изпълнено с нещо значимо. В паметта му оживяха колегите, с които работеше, безлични особи, интересуващи се само от чашката и футбола. И той не се ли различаваше от тях единствено по това, че бе заменил алкохола с жени… Тази оценка го стресна.
Нима така тъпо ще протекат дните му на този свят?!
Излезе на терасата. Сякаш тук, ограден от пленителната красота на цветята му беше по-лесно да вярва, че е възможно животът му занапред да не се движи като махало между служебни задължения и телевизионни предавания или потапянето му в някоя и друга авантюра; поредното увлечение Антов не възприемаше като изневяра, тъй като поне досега то с нищо не помрачаваше уважението и привързаността, които изпитваше към жена си.
Преслава се изправи до него.
-Пипи, знаеш ли какво реших?
-Да забъркаш нещо пикантно за вечеря.
-Нееееее. Реших да идвам с теб на сбирките на сдружението ви.