богатство
стая
гардероб
маса
диван –
ти имаш мен
аз – теб
семейство
понякога губя
опора
понякога ме хваща
страх
има за какво да се хвана
Свидетел
Стръкче трева сред
пустошта
Туристи идват и си
отиват
То остава
човекът, който няма свободно време
става
рано
ляга
късно
не му достига
сън
дели хляба си на
четири
учи детето да
обича
глава на
семейство
самотният човек
сутрин поглежда през
прозореца
посреща изгрева на
слънцето
пие
кафе
отива на
работа
смее се на шегите на
колегите
разхожда се по
улиците
спира се пред витрините на
магазините
говори с
продавачките
вечер отива в близкото
кафене
пие едно две
питиета
за къде да
бърза
има
време
Един живот не стига
Какво остава от плановете за
бъдещето –
Прах по
мебелите
Паяжини по
стените
Пръски по
прозорците
Тъгата пее своята приспивна
песен
На постелята уморена е притихнала
любовта
Старостта се промъква по
терлици
Времето люлее люлката на
вечността
Насам натам
молитва
лек почти тържествен шум – вълните се разбиват
с трясък в скалите монахът
наблюдава прилива сам
е от много време никой
не идва с кораба само
кучето на манастира го придружава до морето и
обратно
далеч зад островите се процежда светът навън
суетата и покварата са наводнили сушата
островите архипелага хората
не вярват в Бог няма покаяние
не съществува вечен живот само този
пред очите моли Бога за прошка животът
е сменил дрехите обувките външния си
вид няма нищо отвъд звездите
под похлупака на небето се намира
царството на бесовете
успя ли да опази душата си неповредена неподвластна
на греха
ангелите са му свидетели застъпници пред
Бог защо тогава изпитва
тъга и врагът превзема добре
пазената крепост на
душата
боли сключва ръце за молитва
час два се моли непрестанно
чува как бие сърцето му
Бог идва
тихо нищо не помръдва
вълните укротено мият
нозете на монаха вятърът
престава да духа всичко се
успокоява
монахът се усеща лек
безтелесен ако пусне ръце
ще полети усеща как
тъгата отлетява как леко
става дишането как в него
идва мир
Венелин Бараков завършва Славейковата гимназия в родния си град Трявна и висше образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Доктор по средновековна археология. В момента работи като главен уредник в Исторически музей Дряново.
Автор е на научните изследвания: „Градът във Второто българско царство“, Абагар, 2015 г. „Трявна и Предбалканът през античността и средновековието“, Абагар, 2018 г., „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането”, Фабер, 2025 г., „Колю Фичето. Българският строителен гений”, Строител, 2025 г, на две книги с проза: „Етюди по човешкото“, разкази, Литературен вестник, 2015 г. и „Глад за насъщното“, есета, Абагар, 2016 г., както и на две книги с поезия. Първата му стихосбирка е „И след смъртта“, Аквариус, 2020 г. „Последният път“, Фенер, 2025 г. е новата му поетична книга.