Част от романа “Усмихни се на тъгата”
Прегърна Кенди, която спеше до нея свита на кълбо, но с глава на възглавницата. Ако се научи да си слага лапите отдолу, щеше да я признае за човек, какъвто кучето си въобразяваше, че е. Хърка и пролайва. Може и тя да сънува, че е била самотна, но в някой друг живот, защото сега се имаха взаимно. В началото Ева я гледаше с безразличието, което таеше към всичко, но постепенно свикна с нея и я обикна. Любовта винаги чака някъде за всеки случай
Домът ѝ беше пълен с вещи, но празен от спомени. Промени мебелировката след няколкото бягства. Не остави нищо, което да я връща назад. Но миналото връхлиташе по всяко време. Времето лекувало. Пълни глупости! Хората понякога пишат такива тъпотии, за да предизвикат внимание.
** *
– Ела да ти се порадвам малко! – настоя мъжът- мечта.
Думите му прозвучаха толкова естествено, че наля врялата вода върху ръката си, вместо в чашата. Изтръпна, а горещото я опари чак в диафрагмата.
Той беше всичко, за което мечтаеше. Уравновесен, мил и спокоен. Имаше топли очи и перфектно тяло. Тичаха по едно и също време в парка, дори когато валеше. Излизаха от няколко месеца.
– Нали щяхме да пием чай… – гласът ѝ направо пресипна.
– Ева, ти си голямо момиче и със сигурност знаеш, че кафето и чаят са предлог за по-приятни изживявания!
Гледаше я в очакване. Знаеше много неща, както и че когато си млад, правиш каквото искаш, а от това произлизат неприятности. Някои продължават повече, отколкото можем да понесем. Остави чашите на плота и се обърна.
– Не ми казвай, че не си мислила за това? – повика я с ръка.
– Мислила съм… Бъди сигурен, че не искаш да чуеш точно какво – Ева объркано пристъпяше на място.
– Затова ли се изчерви? – дори да ставаше нетърпелив, с нищо не го показваше.
– Да, спомних си подробности… А ти какво си мислеше, докато бях с гръб?
– Че имаш страхотни коси! – Той чакаше приседнал на дивана.
– Искаше да кажеш хубаво тяло? – тя скръсти ръце пред гърдите си.
– Да, но щях да издам колко съм нетърпелив…
– Знам, че имам хубаво тяло. Лошото е, че жени като мен са обект на сексуални фантазии и мъжете се чувстват длъжни поне веднъж да опитат да ги направят реалност… – тръгна бавно към него.
– Сексуалните фантазии са съвсем естествени, ако се споделят от партньорите. Искаш ли да не го правим по-сложно?
– Искам.
Довери му се изцяло, когато първо целуна ръцете ѝ. Помогна ѝ да седне до него. Придърпа брадичката ѝ и я целуна по устните, без да бъде припрян и настоятелен. Погледна я в очите и каза, че е красива и отдавна копнее за този момент. Продължи да я целува и
гледа в очите, докато събличаше дрехите им. Беше нежен, страстен и знаеше точно как да я накара да се чувства доволна.
А после дълго я притискаше в обятията си.
Нели Арнаудова е родена в Бургас. Завършва СПТУ по електотехника. Летата прекарва града, но живее със семейството си във Великобритания. Писането ѝ е хоби. Така изразява себе си. Автор е на стихосбирките ,,Защото те обичам”- 1996г.; ,,И когато вали те обичам”- 2016г.; сборник с фентъзи разкази ,, Истории по действителни случаи с куче”- 2018г. ; пиеса ,,Бълхи”- 2019г.; роман ,,Усмихни се на тъгата”- 2021г. Носител е на първа награда за написването на либрето за детски мюзикъл- 2019г. ; първа награда за разказ на Сдружение Активно общество- 2021г. и голямата награда на Никулденски конкурс на сайта Грамофона- 2021г. Понастоящем вписва рубриката ,, Бургазлии зад граница” , запознава читателите с интересни места в Англия и по света, както и с известни българи в Грамофона.