ХАТЪР
Все още чакам
да се престоря
на иглолистно дърво,
за да накарам да млъкнат
събирачите на шишарки,
които повече от всички
знаят как да увиват
чужди плодове
в блестяща хартия.
Дотогава, ще държа
устата си отворена,
за да не хване смола
от всички мои
непрочетени книги
и прочетени хора.
ДУШЕБОЛИЕ
Струва ми се,
че са се наговорили
градът и адът
под ръка
да се хванат.
Как да остана
стопанин на душата си,
когато пак боледува
от нощна разходка.
Няма за нея илач,
щом снощи преброих
повече къщи,
отколкото светнати прозорци.
СЪНИЩА
Намерих стара рисунка
в долапа на моите
детски сънища.
Птица в полет ли е?
Книга отворена ли е?
Бездруго закъснявам
с еволюцията
на собствената си мечта,
защото все още не знам
на коя страница
съм отворен
и до кога ще чакам
да ми изникнат крила,
сънувайки свободата
върху възглавница, напълнена
с поробени пера…
КРОЙКА
Сякаш са две дини
умът и друмът
та не ги нося
под една мишница.
Южно от моето
миропомазано чело
калфа съм на душата,
чирак съм на сърцето,
слуга съм на табиета,
и не се жалвам, че съм човек
от кръв, месо и отрудени плещи,
на които довлякох у дома
две и половина торби усмивки,
четири вързопа ,“благодаря“
и „браво“ седем куфара.
Навикнах
да обичам
собствената си „болка“
без опит за бягство
от калъпа, по който съм скроен.
ДОПРОБУЖДАНЕ
Едно събуждане – изгрев.
Една зора – ден.
Един ден – страница
за написване „живот“.
Кой ни слага това индиго
между вчера и днес,
между днес и утре,
между вторник и сряда,
между празник и делник?
На застояла вода
ще мирише покаянието ни,
когато, ровейки в душата,
истината ще ни каже,
че всяко копие
е по-бледо от предходното.
Една възможност – ден,
един ден – изгрев,
една зора – събуждане
и потребност от
допробуждане.
МРАКЪТ НА СВЕТИЛНИКА
Най-напред ме плени
като магична настолна лампа
с разкошен абажур,
а тя е била само
обикновена крушка
от четиридесет вата,
завита в шарена лъжа.
Светни – изгасни,
светни – изгасни…
и все така
до последно светване,
до прегаряне…
до реинкарнация
в един от многото
градски улични фенери.
В сърцето си
все още мога
да изпека колач
с аромат на любов,
нощен колач за двама,
който се яде у дома
със спуснати пердета,
без нито един лукс
външна светлина.
Превод: Наталия НЕДЯЛКОВА
––––––––––––––––––––––
Гьорги Калайджиев (1961г.) е македонски поет, телевизионен журналист, водещ, текстописец и разказвач, който живее и работи в град Струмица, Република Северна Македония. Автор е на поетичните книги „Алтернативно живеене“, „Бременно време“ и „Уа и ура“, а негова избрана поезия излезе на български език в книгите „Кандило на разсъмване“ и „Нишан“. Участник в престижни поетични фестивали и литературни срещи в родината си и чужбина и е носител на много награди и отличия като писател, сценарист, автор на афоризми, есеист, новинар и текстописец на музикални композиции, носител е и на обществени награди. Публикувал е в много антологии и литературни списания, а негова поезия е преведена на английски, италиански, полски, руски, словенски, хърватски, сръбски и български език. Рецензент е на над 40 произведения на македонски и чужди автори.