„Понякога съм толкова добра
че цялата изтръпвам и боли ме …“
„Доброта“ от Петя Дубарова
Понякога не съм толкова добра… Не изтръпвам, не ме боли, или пък болката е като тъмен звук, който ме пронизва, но никой не го чува или поне така изглежда … Вените ми не се вплитат в гора, а текат като реки, вливащи се в морето, не за да бъдат добри, а защото друго не могат… Понякога мисля, че любовта идва не при онези, които раздават себе си на другите, а при онези, които оставят място в сплетените си длани за чуждото желание. Онази бялата доброта е толкова крехка и уязвима …Не искам да „счупя“ обичта си на хиляди прозрачни късчета от нечие чуждо щастие, които после никой няма да събере, а просто ще подмине раните в душата ми, ослепял за моята болка. Искам да съм жива, а не добра. И ако има нещо, което пазя, то не е тайната, че живея. А тайната, че никога не съм се страхувала …
Ева Димитрова е ученичка в 9. клас на АЕГ “Гео Милев”, гр. Бургас. От две години е член на Литературно общество „Петя Дубарова“ в гимназията – за девойката това е мястото, където има възможността да развива любовта си към литературата и да черпи вдъхновение от таланта на другите. Ева споделя, че най-голямата ѝ страст е писането – за нея то не е просто хоби, а вълшебство, което ѝ дава свободата да изразява себе си и да създава светове. „Всяка дума, която пиша, е стъпка към разкриването на най-дълбоките ми мисли и емоции“, казва тя.
Младите автори са участници в проект на Литературно общество „Петя Дубарова“ в АЕГ „Гео Милев“, гр. Бургас, чийто ръководител е Мариана Ведричкова. Учениците творци създадоха импресии – „реплики“ в проза на избрани поетични творби на Петя Дубарова. Проектът бе финализиран с артистичен спектакъл „Един живот в стихове и проза …“, представен на 25.04.2025 г. в Конгресен център на Морска гара – гр. Бургас.