З а щ о т о
Цветовете на черешата летят във въздуха,
защото вятърът е южен
и идва на горещи пориви.
Една усмивка е достатъчна
да изглади бръчките по челото ти,
в края на април.
Морето изсветля
и се вмъкна неусетно в часовете ни,
така са топли дните и зелени.
Ако се заслушаш, сигурно ще доловиш
мелодията от камбанки на звъниче.
Заровили сме нещо в този тих сезон,
нещо важно и неуловимо.
Понякога изскача от пръстта
и побягва като сянка по кафеникавата угар.
Защото ти живя
с радостния ритъм на сезоните,
с радостния ритъм на морето,
ей тук, под скалите,
сега скърбиш тайно, далеч от всички,
скърбиш за себе си
в безпощадната настойчивост на миналия си живот,
в отсеченото време от невидима ръка,
изгубен в знаците на светлината
и на мрака.
М.М.