Чувствайте се поздравени от мен, цветни хора и хора с имена на цветя! Светъл празник!
ЦВЕТНИЦА / ΤΩΝ ΒΑΪΩΝ
Одисеас Елитис / Οδυσσέας Ελύτης
Трябва да е било на Цветница небето защото
даже птиците му се снижаваха
с клончета зелени в клюновете
и в съня ми
Едно момиче без причина бе застанало
и блузката му беше разкопчана
Стъкло под светлината
в него – кухненските плочки отразени
докъдето стигаше окото ми един
развяващ тюловете силует
два пъти на височина колкото къщата
а пръстите му
върху невидимата дръжка на вратата
Хлоп проблясък вятър хлоп проблясък вятър
непрекъснато
по-късно сякаш някой мина и го освети и всичко ново заизглежда като някогашно
И децата идващи от вълнолома с октоподи
И жените – от маслинобойната
И магарешкият рев на съмване рано над бостаните колко
години колко
векове
„Анадъм бабадъм“ казваше майка ми и
ръката ѝ ревматичната застиваше
като лист на бегония
Край
И спомените и те тичат след нещата за да ги настигнат
Там където някогашното да заизглежда като ново пак
Легендарен ще остане този ден за идващите после
денят
в който ни един не рече да възнегодува само
заискриха сред листаците като внезапни прорези
лъскави лимони слънчеви
зайчета на небесата.
превод: Елена Янева
Из „Дървото от светлина и четиринайстата хубост“, Одисеас Елитис, 1971 г.