СЯНКА НА СЕНКИТЕ
С времето се научаваш
да обичаш дори и лошото време
да чуваш тишината
да мълчиш на сто езика
дори и на тези, които
вече никой не говори
разбираш, че си сянка
на собствената си сянка
тя е игра на светлината,
ти си – нейното
нефокусирано отражение.
КОГАТО ВЪЛНИТЕ ЧЕТАТ
БЕЗМЪЛВНАТА КНИГА
Вървиш край брега
пълниш обувките си с пясък и рими.
В търсене на нова красива метафора,
газиш седефения килим от черупки.
С изхвърления на суша «дяволски нокът»,
по-остър от стилус и гъше перо,
се опитваш да напишеш нова творба,
миг преди вълните да я прочетат.
Някъде там –
измежду счупените раковини и междуредия,
дискретно проблясват
стъкълце от бутилка (с безмълвно послание)
и една истинска перла:
двама корабокрушенци на необитаем остров.
БЕЗТЕГЛОВНОСТ
Между небесния правопис
и земната математика
безтегловно кръжи
копиран под индиго
бял лист – нечий живот.
Кръговрат без начало и край:
от буква да се превърнеш в число,
от цифра – в знак,
от символ – в мелодия,
от песен в име:
Nomen est omen.
Наталия НЕДЯЛКОВА