Борислав Стоянов

виждам я често,
как обикаля в квартала
едни и същи пространства
и разговаря сама със своята младост
или с любимия, който отдавна го няма

виждам и себе си,
как често минавам край родния дом,
сякаш искам да върна времето,
когато бях дете и юноша
и си мисля, как с тази жена
имаме много общи неща
и дали, и двамата не живеем с травмата,
за отминал живот
и търсим в пейзажа,
да се срещнем отново със себе си
и да си спомним вкуса на щастието,
невъзвратимото


обратно броене
докато разхождам кучето
на една приятелка
по разбитите тротоари на София
за втори път днес
си представям
как отново съм във Виена
вървя по пътя към Каленберг
а наоколо има лозя и е красиво
и си представям един приятел
с който се чух днес
как зарязва пръчките на
едни други лозя
някъде край Перущица
представям си тъжните лица и сълзите
на хората, изпращащи близък колега и роднина
и си спомням
виждам усмивките на група младежи
и си представям бъдещето
докато разхождам кучето
си представям най- различни неща и хора
спокоен съм точно днес
точно в този момент