виждам я често,
как обикаля в квартала
едни и същи пространства
и разговаря сама със своята младост
или с любимия, който отдавна го няма
виждам и себе си,
как често минавам край родния дом,
сякаш искам да върна времето,
когато бях дете и юноша
и си мисля, как с тази жена
имаме много общи неща
и дали, и двамата не живеем с травмата,
за отминал живот
и търсим в пейзажа,
да се срещнем отново със себе си
и да си спомним вкуса на щастието,
невъзвратимото
–
обратно броене
докато разхождам кучето
на една приятелка
по разбитите тротоари на София
за втори път днес
си представям
как отново съм във Виена
вървя по пътя към Каленберг
а наоколо има лозя и е красиво
и си представям един приятел
с който се чух днес
как зарязва пръчките на
едни други лозя
някъде край Перущица
представям си тъжните лица и сълзите
на хората, изпращащи близък колега и роднина
и си спомням
виждам усмивките на група младежи
и си представям бъдещето
докато разхождам кучето
си представям най- различни неща и хора
спокоен съм точно днес
точно в този момент