МИЛАН ОРЛИЧ, СЪРБИЯ
БОГ, ДЯВОЛ, МОРЯК
Още като юнга, схванах сам, някак,
незнайно как:
че не всички къщи имат дворове и не
всички кораби
свои пристанища, нито пък котви всички
корита.
И на платната, понякога не им е писано
да имат мачта: дори
и много да им трябва. И преди мен
са знаели,
опитните моряци, морските вълци:
че да плаваш
означава да гледаш смъртта в очите.
В морските вълни,
в небесния лазур: което си е същото.
И ето, докато стоя
в каютата, като в космическа капсула,
и пиша стихове,
чувам стъпки: Неговите долавям как
отекват чак в
най-далечния ъгъл на долната палуба.
И знам, добре знам:
това е Дяволът, безделник, потропва
на вратата на каютите:
на моряците, изтощени от плаване,
подмамени
от неволята, непрекъснато: подлагани
на изкушения.
О, как само умее, да почука изискано
на вратата, неканен!
Където и да се обърна, където и да
погледна: каквото и
да направя: или да не направя: чувам
как се умилква и шепти,
всекиму приятел, предлага договорки:
краткосрочни,
дългосрочни, доживотни. Срещу моряшка
заплата на вноски.
Без лихва: необратимо платени. Захваща се
на работа бързо,
взема още по-бързо, което ти е дал, галантно:
най-вече
душата. Но аз работя. Пиша песен: понесен
от нейното течение,
разтърсен от чудесата, изглежда, някак си
и пак преодолявам.
Вижда тази мъка: Дяволско око: моята:
моряшка слабост
и сила, накрай света, самотен. Не бих се
притеснявал,
казва подигравателно, докато си тръгва,
и любезно
допълва: продължавай, продължавай,
само: не ми
обръщай внимание. Същинската същност
сътворявай,
неуморно. Каквато и да е, сътворена:
претворена като
усмивката ми, с която насреща ви се хиля:
за кой ли път.
Но аз работя, казвам, от страх, по-тих
от тревата:
защитен със крехкост фатална и незащитен
от себе си.
Докато едно-единствено Агне, Невинно и
Мило, с блестящо
око: корабно платно: платно, не свикнало
да плава: крехко:
мое, твое, наше: внимателно гледа.
ИЗ КОРАБНИЯ ДНЕВНИК
Защото, докато все още плавахме в праокеана
най-важното беше, само,
плаването да е озарено от Слънцето, Красота
и Смисъл. Това не е просто
удоволствие да плаваш, донякъде страстно,
често опасно, понякога
смъртоносно озъбено – не. Това е вечното
търсене на Истината.
В което смисълът и красотата са лукс,
не толкова рядък,
колкото изненадващ. А голият обяд
е императив на деня.
Колкото и самото оцеляване, на палубата,
от която неуките
моряци ги отнасят вълни или чудовища,
знайни и незнайни
предизвикателства. А, за Бога, и други
моряци. По-скоро
търговци, отколкото морски момци, с които,
често, деляхме
коричка хляб. И нищо не е по-скъпоценно
чак безценно,
отколкото един моряшки живот, и все пак
е евтино. Както
най-скъпо платената неопитност, всякаква.
И, когато, най-накрая,
доплавахме до пристанището: с непокътната
мачта и здрави
платна, вярвахме, че това крайбрежие не е
само спасителен
пристан, там ни чака ароматът на азалия,
млада мирта и вечният
покой. Ала едва тогава, извървели всяка
стъпка от този пясъчен
безкрай, след толкова време, през което се
промъквахме като
през мъглата на открития океан: по-гъста от
тесто – само там и тогава –
разбрахме че сме заседнали, неизбежно,
сред пясъчна
ивица без бряг. От която връщане – няма.
ОКЕАНСКО УСЕЩАНЕ
Лежа в люлката, сред тази крайморска околност
на която, някога би могъл
да заприлича и раят. Ако можеше така сладко да
опиянява с лековития
аромат: на кипарисова смола, докато връща
здравето: дава сили и
връща вярата, в Смисъла на живота и Красотата
на света. В прослава
на духовното благородство достойно някога.
А пирамидалнатата корона
на кипариса вдига поглед към небето, естествено,
сякаш може, без да се
напряга, с ръка да докосне Небето, където, виж!,
риби-лястовици
през тишината звездна летят по-тиха от самата
тишина: свръхестествена:
в която се отразява зовът на делфините и отеква
наводняващият плисък,
на бели китове, гигантски. Ако бих хвърлил
мрежата: тази,
натежала от улов и от звездния блясък – в нея
бих се оплел.
Лежа в люлката, свит: сгушен: спокоен:
затиснат в прегръдката
на крайбрежието: като плод в майчина
утроба, защитен:
като мъничка, но животворна капка супа
от океана първобитен.
Превод от сръбски: Наталия НЕДЯЛКОВА
МИЛАН ОРЛИЧ е роден през 1962 г. в гр. Панчево, Сърбия. Писател, философ, научен изследовател.
Завършил е Философския факултет на Белградския университет, има докторска степен от университета в Мелбърн.
Автор на: “За не/реалното” (разказ, 1987); “Момо в полярната нощ” (кратък поетичен роман, 1992); „Из полярната нощ” (стихове, 1995 г., второ преработено издание, 1996 г.); “Записки от полярната нощ” (есета, 1997); „Шумът на хилядолетията” (стихотворения, 1998 г., второ преработено издание, 2000 г.); „Панчево, град на края на света” (литературна монография, 2004, второ преработено издание, 2005); “Градът, преди да заспя” (стихове, 2005 г., второ преработено издание, 2006 г.); “Копнеж по цялост” (стихове, 2009); “Ardent desir d’unite” (стихотворения, двуезично френско-сръбско издание, Париж, 2013), “Панчево, градът, където Дунав се влива в Тамиш” (литературна монография, 2015); „Андрич, Црнянски, Пекич: наративни структури на сръбския (пост)модернистичен роман: деконструкция на наративния субект и реконструкция на фигурата на разказвача“ (адаптирана докторска дисертация, защитена на английски език, преведена от английски на сръбски от автора, 2017).
Носител на престижни награди, сред които са: “Милан Ракич”, “Бранко Милькович”, “Исидора Секулич”,
“Награда за образование”, “Печат на град Срем-Карлов”, Плакет “Мрамор и звуци”, “Пегас”, ” „Кондир Косовке девојке” “Награда на градската библиотека в Панчево”, международна награда “Златен пръстен” (Скопие), „Златна значка” и др.
Негови стихове са представени в повече от 20 от най-значимите сръбски и чуждестранни антологии и сборници. Неговата поезия и есета са преведени на около двадесет езика и са публикувани в престижни списания по света.
Чел е лекции в университети в Прага, Бърно, Гданск, Познан, Вроцлав, Ополе, Краков, Букурещ, Мелбърн, Париж (Сорбона) и Белград. Участвал е в десетки международни научни конференции и конгреси, както и международни фестивали на поезията.
Председател на Комитета за международно сътрудничество на Асоциацията на сръбските писатели (2001–2005) и на Фонда „Исидор Секулич” (2001–2003).
Името е му е включено в Сръбската енциклопедия (2010), редактирана от Сръбската академия на науките и изкуствата и Сръбската национална библиотека.
Редактира списание „Литература“ и прегледа за дигитално изкуство и култура „Свеске-ArtTech”, както и Transcultural Studies: A series in Interdisciplinary Research (Калифорния).
Той е главен редактор на списание “Свеске” (носител на наградата “Йеремия Живанович” за най-добро литературно списание в Сърбия през 2001 г.
Живее и работи в Панчево.