ОБРАЗЦОВ ДОМ
Даниела Божинова
„Искам да ми намериш табелка „Образцов дом”! Нали си гъста с кмета, ма… Кажи му баба Дора цял живот такваз табелка чака. Заслужила съм. На, пълно е в двора с мушкато, хортензията виж как е нацъфтяла, тук съм засадила чесън и лук – и за вашите салати да има… Подредила съм… Все разсад ми искат. Мине се не мине, дойде някой я розово сакъзче да му дам, я от оная синята фунийка или някой друг гюрлюк…”
Как да й откажеш на баба Дора, доайена на улица „Хан Аспарух” с най-спретнатата градинка? Къщичката си санира сама с дъщерите и нищо че е малко грохнала – сега се е жлътнала наперено с новия си фасаген.
„Не съм гъста с кмета, знаеш. Пък и тия табелки останаха в соца, няма ги вече. Ама ще уредим нещо”, чудя се как да не й скърша хатъра.
Събираме се двама-трима съседи: да направим нещо за баба Дора! Ето, мина 90-те, а е все така енергична и засмяна, все помага, все на двора, там събира местния пенсионерски парламент. И все подвиква подир нас, като минаваме по улицата: „Не излизай по туй време, ша та хване слънчев удар!”, „Ела да ти дам картофи, от новата реколта са”, „Ела ма, пак подписка ли си захванала, дай да ти събирам подписи. Няма ли да има избори, кампания да правим? Пенсиите кога ша ги дигат?”
Отиваме в копирния център. Там хората ни влизат в положението и изработват една табелка да прилича на старите „Образцов дом”, ама не съвсем – слагаме един палец да гледа нагоре за харесване като „лайк” във Фейсбук, правим я златна с черни букви. На табелката пише: „Образцов дом. От съседската асоциация” ( не че имаме официално такава, но трябва да звучи по-солидно).
Връчваме табелката на баба Дора, даже направо я поставяме на оградата, а тя се просълзява. Сега като минавам покрай къщичката й, златното на „Образцовия дом” просветва, а баба Дора, види ли ме от двора, гордо вдига с палец „лайк” към табелката и одобрително поклаща глава. Край нея пърха като пеперуда дъщеря й Роси, мете двора, че чак и на улицата излиза да чисти и да засажда цветя.
Отсъствала съм има няма месец от Бургас, връщам се и пак минавам покрай оградата на баба Дора. Гледам, табелката липсва. Мисля си: кекаво ли я залепихме, какво е станало, та е изчезнала? От къщичката надниква дъщерята Роси и веднага я питам за „Образцовия дом”.
„А, остави се, кръст не ми остана”, казва Роси и гледа встрани, „Туй не е шега работа да ти пише на къщата „образцов дом”. Не съм спряла да мета и да чистя, да не се изложим… А табелката може вятърът да я е взел… Онзи ден много силно духаше. Ама да не вземеш да правиш нова, няма нужда… Да си почина малко”.