Веселин Аврамов | Бургаска писателска общност

Благодарност

Блести рудата като преспи сняг

и само виждаш в рудничния мрак

тънък лъч един от светлина.

Дочуваш стъпки. После тишина.

Каква е тази светлина? Дали

струи от лампите миньорски? Или

вградена е във мъжкото сърце

и дава сила тя на две ръце?

А тази сила подвизи твори,

света подземен тя да покори.

Живота си залагат, няма що

мъже корави. За едно добро.

Когато сутрин с клетката лети

към земните недра, не към висини,

не знай миньорът слънце щом залезе

във своя дом отново ли ще влезе?

Луна изгрява, тихо е навън.

Преди да е унесен в нощен сън

молитва шепне той във полуглас:

Благодаря ти, Боже! Жив съм аз!

ИЛИ

Сбогом! Добър ден!

Шахта. Асансьор. Сбогом, Слънце!

Полет стремглаво към низините.

Кота минус хиляда. Стоп.

Травербан*. Галерия. Всевечен мрак.

Миньорска лампа. Шум от пистолет.

Забой. Човек. Лицето сиво.

Десница мъжка, загрубяла.

Във очи – молитва. Във сърцето – грижа.

Дом, жена, деца големи, внуци –

изповед сърдечна. И надежда.

Искри. Отново с пистолета.

Бургия във скалата. Живот – борба.

— До нови срещи, драги братко!

— В кръчмата „Миньорска среща”!

Шахта. Асансьор. Подем нагоре.

Кота нула. Стоп. Слънце, добър ден!

Автор: Веселин Аврамов