на Ева
Как да те сгъна в думите да те влея в
тях точице моя любима точице
да те направя река и като се наведа да те пия от шепа да си плисна лицето със тебе самия да стана река
ето те плачеш и си бършеш съзлите сополите и аз ги сграбчвам и ги изяждам ведно със салфетката в мене си река в мене
дъвча ти тъгата и ето те блестиш
как да те уголемя да те направя на катедрала на слово и всичките езици да говорят тебе когато любовниците отворят уста от там да потичаш ти точице
ето ни ето ни на гара Македония в Гърция ето ни посреднощ
прегърнал съм те дъхът ни е смесен
тебе съм река тебе съм катедрало
и пролет Вивалди кънти из тебе и из празната гара ехтим в купола
как да те любя да станем небе космос
как да те превърна в закон на вселената как
любим се в сеното в плевника косите ти олтар и потир със златните сламки
ние сме праистория ние сме селските разкази на Йовков Радичков
ние сме сено и вселена и пукаме бавно
ти си Божура разказ поема на пишещата ми машина падаш във водата и ставаш водата река разтворила се в собствения си образ по небето
точице как да те разгъна от думите и да станеш поток
режеш си пръста докато станеш мълчана вода
и първата буква на нашата азбука е
буквата на моето име останала на белег на пръста ти
как да гравирам речта ни словото
нашата азбука в празното между атомите
универсума да ехти и вони от нас
ние сме литература
ние сме литература
ето те ето слизаш на гарата в Сливен
и циганетата ти се смеят защото
носиш мусака във форма на сърце
с 33 свещи в нея торта
ставам Христос
ние сме патриархия ние сме църква
нашето е храм как да те обърна на еротична молитва с която всичките
калугери зоват своя жених
ето те цялото ти тяло с всяко кътче в него и всяка точица точице е карта
водеща към Аркадия тайното
царство на ония които говорят
на твоя език които говорят тебе
ти си цялата поезия
ти си цялата поезия
ти си поезия
всеобхватния вятър на Пас
светкавиците на Перс
ти си електрическото тяло на Уитмън
тебе те пее
ти се Ерато Афродита Клио Калиопа
свещения иврит езика на Адам
който назовава и твори
ето те отворен код на вселената
на който всички пишат
как да те спогъна в точица точице
да те пее Рони и Насекомикс
ето те ето те танцуваш в Рони
в средата на стаята и ти облизвам потта
от подвратието
по езика ми се разтваря всичкото човешко слово
потта ти е човечество
потта ти е човечество
потта ти е словото
каквото и да говоря
говоря тебе
Захари Захариев
Мир на праха му.