Замираш в сенките на сиви пътища,
пресрещаме се в сивото разпятие.
Създадена със сив молив от мислите,
обрулена преди това от чувствата.
Не си ни ледена, ни слънчева,
ни пареща; ни плътна,
нито весела – неистинска…
Платно, напуснато от образа.
А гълъбът е мъртъв във нозете ти,
кубетата на църквите се срутват…
И само първият ти смях ме гледа.
Дъб почернен пред Луната
тихо плаче, моли кротко
свойта Сила, вече слама,
да не диша толкоз тежко,
да забрави свят и думи
и с любов да скърши клони –
да поеме дъх небето,
а те редом да си идат.
07.02.2024
Бургас
Изпратихте
Миг
Подирени от залеза
не спират
безпаметните облаци
да странстват.
А той, успял накрай
да ги настигне,
блажен,
обгърнал ги с душа
заспива.
05.02.2024
Николай Петков е студент по право в СУ “Св. Климент Охридски”. Завършва АЕГ “Гео Милев” – Бургас през 2022 година, лауреат е на различни национални литературни конкурси, включително за българи в чужбина. Обича четенето, свири и на пиано. В свободното си време пише стихове и разкази.