“Граф Пустош” от Макс Фриш

Макс  Фриш

 

                                ГРАФ  ПУСТОШ

                   Пиеса на ужасите в 12 действия

                                             

Превел от немски език:

Иван  Кехлибарев

 

Действащи лица:

Прокурорът

Елза, съпругата му

Доктор Хан

Хилде, Инге, Коко /същата изпълнителка/

Убиецът

Тъмничар

Бащата

Майката

Марио, гадател

Въглищари

Портиер

Жандармерист

Шофьорът

Министърът на вътрешните работи

Комисарят

Директорът

Генералът

Затворник

Студент

Двама културтрегери

Двама келнери

Престарелият Президент

Г-жа Хофмайер

Забележка: При представянето може да се махне-то действие, в такъв случай действие 6-то се према за увод към действие 8, тогава пиесата ще бъде от 10 действия.

1. НА ЕДИН ПРОКУРОР МУ ПИСВА

Кабинет във вилата на прокурора. Нощ. На бюрото гори лампа. Прокурорът, господин на 50 години, висок здравеняк, стои неподвижен, ръце в джобовете, с поглед в стелажа, изпълнен с множество папки, потънал в мислите си. Градският часовник удря два часа. По-късно се чува женски глас.

 

ГЛАС  Мартин? Мартин!…

Прокурорът не обръща никакво внимание, докато гласът  не зазвучава от непосредствена близост: той угася светлината, така че търсещата влиза в една тъмна стая.

   Мартин? Мартин! … Къде ли е отишъл –

Тя включва осветлението

   -ето къде си бил!

Прокурорът не помръдва, съпругата носи пижама, тя е красива, но има вид на успала се.

ЕЛЗА  Търся те в цялата къща, защо не отговаряш? Вече си мислех, че си излязъл –

ПРОКУРОРЪТ  Къде?

ЕЛЗА  Какво става?

ПРОКУРОРЪТ  Аз само се облякох.

ЕЛЗА  Посред нощ?

ПРОКУРОРЪТ   Така изглежда.

ЕЛЗА  Защо не спиш?

Той си взима пура и спокойно я обрязва.

   Съжалявам, Елза, не исках да те будя. Какво да става? Облякох се да изпуша една пура, както виждаш. Това е всичко.

Запалва пурата.

   Не мога да заспя.

ЕЛЗА  Прекаляваш с пушенето.

ПРОКУРОРЪТ  Възможно е…

ЕЛЗА  Работиш твърде много.

ПРОКУРОРЪТ Сигурно…така правим всички в тази страна. Докато кордата се скъса. И тогава те се чудят, нашите храбри сънародници, когато някой грабне брадвата.

Пуши, после се смее.

Твоят доктор Хан, ей това е най-смешното, че адвокатът, който трябва да защитава бедния несретник, ни най-малко не проумява престъплението му!

ЕЛЗА  Не зная за какво говориш.

ПРОКУРОРЪТ  Днес той направи признание.

ЕЛЗА  Кой?

ПРОКУРОРЪТ Убиецът.

Той пуши.

Не доктор Хан, а убиецът…

ЕЛЗА  Какво искаш да кажеш с това?

ПРОКУРОРЪТ  Убийство от алчност, убийство за отмъщение, убийство от ревност, убийство от расистки подбуди, всичко това е О.К. Може да се обясни, да се осъди. Но убийство просто така? Това е като пукнатина в стената. Може да я покриеш с тапет да не се вижда. Пукнатината остава. Вече никога няма да се почувстваш у дома си.

Пуши. Това е всичко…

ЕЛЗА  Мартин, два часът е.

ПРОКУРОРЪТ  Знам, след осем часа ще застана пред съда да водя обвинението, облечен в застрашително черно, а на пейката седи мъж, когото все по-добре разбирам. Повече от самия себе си. Макар че той нищо не може да обясни. Мъж на 37 години, касиер в банка, почтен и съвестен през целия си живот, и една прекрасна вечер грабва брадвата и посича някакъв портиер, който няма нищо общо. Защо?

ЕЛЗА  Защо наистина?

Прокурорът пуши и мълчи.

Не трябва постоянно да мислиш за делата си, Мартин. Така се поболяваш. Да работиш всяка нощ, това никой нормален човек няма да издържи.

ПРОКУРОРЪТ  Просто взема брадвата…

ЕЛЗА  Не чуваш ли какво ти говоря?

Прокурорът пуши и мълчи.

Казах, че минава два часът.

ПРОКУРОРЪТ  Има часове, в които го разбирам…

ЕЛЗА Ако не можеш да заспиш, защо не вземеш сънотворно? Цяла нощ ходиш нагоре – надолу. Какъв смисъл има това? Като лъв в клетка. И какъв е резултатът? На сутринта отново си като разбит, вече не си млад, Мартин –

ПРОКУРОРЪТ   И никога не съм бил.

Взема снимка от бюрото. Ето така изглежда!

ЕЛЗА  Не те разбирам, Мартин.

ПРОКУРОРЪТ  Зная.

ЕЛЗА Как така не си бил млад?

Прокурорът пуши и разглежда снимката.

Защо не си вземеш отпуска?

ПРОКУРОРЪТ …четиринайсет години на касата, месец след месец, седмица след седмица, ден след ден, един мъж, който изпълнява дълга си като всички нас. Погледни го! Човек без пороци, всички свидетели го потвърждават, тих и мирен наемател, природолюбител, пешеходец, безпартиен, ерген, единствената му страст била брането на гъби, човек без амбиции, стеснителен и трудолюбив, направо образцов служител.

Оставя снимката на мястото й.

Има мигове, когато човек се чуди на всички, които не посягат към брадвата. Всички се примиряват с това, макар че е един мираж. Работата като добродетел. Добродетелта като заместител на радостта. А другият заместител, тъй като добродетелта не е достатъчна, е удоволствието: почивка вечер, уикенд, приключението на екрана –  Елза се прозява.

Имаш право, Елза, два часът е. Може би не се изразявам правилно. Уморена си, аз те отегчавам. Заговоря ли, ти се прозяваш.

ЕЛЗА  Извинявай.

ПРОКУРОРЪТ  Трябва да спиш.

ЕЛЗА Само мога да повторя същото: –

ПРОКУРОРЪТ  Че трябва да отида на лекар.

ЕЛЗА Но не го правиш. Защото знаеш какво ще ти каже: –

ПРОКУРОРЪТ  Че това не може да продължава повече така.

ЕЛЗА  Това казват и твоите приятели.

ПРОКУРОРЪТ Кой например?

ЕЛЗА  Доктор Хан, например.

ПРОКУРОРЪТ  Доктор Хан не ми е приятел.

ЕЛЗА  Чий тогава?

ПРОКУРОРЪТ  Твой.

ЕЛЗА  Мартин!

ПРОКУРОРЪТ  Това между другото. Сяда на бюрото. Остави, не това е важното. Аз съм единственият човек, казва той, първият човек, който го разбира, казва той.

ЕЛЗА  Кой?

ПРОКУРОРЪТ  Убиецът.

ЕЛЗА Мартин, треперя от студ.

ПРОКУРОРЪТ Тук е студено.

ЕЛЗА  Ти си преуморен, Мартин, това е всичко. Изнервен си. Процес след процес! А човек като теб, който така съвестно проследява всичко, така коректно –

ПРОКУРОРЪТ  Знам.

ЕЛЗА  Защо не вземеш отпуска?

ПРОКУРОРЪТ  Отпуска в Испания.

ЕЛЗА  Човек има нужда от това, Мартин.

ПРОКУРОРЪТ Може би. Разлиства документите. А може би не…..Надежда за почивка след работа, надежда за уикенд, цялата тази надежда до края на живота за заместител, включително жалката надежда за оня свят, може би щеше да е достатъчно, ако отнемехме на милионите служащи душици, търкащи столовете си ден след ден, този вид надежда:- голям щеше да е ужасът, голямо превъплъщението. Кой знае! Деянието, което наричаме престъпление, в крайна сметка не е нищо повече от кърваво обвинение, което животът сам повдига. Срещу надеждата, срещу ерзаца, срещу отлагането…

Градският часовник бие.

ЕЛЗА Не ми се сърди, Мартин, но очите ми залепват.

ПРОКУРОРЪТ Виждам.

ЕЛЗА Разсъжденията не променят нищо.

ПРОКУРОРЪТ Права си.

Става и целува съпругата по челото. Върви да спиш, Елза.

ЕЛЗА  Ти също.

ПРОКУРОРЪТ  Лека нощ.

ЕЛЗА  Лека нощ.

ПРОКУРОРЪТ  Само да си допуша пурата.

Елза се отдалечава, прокурорът стои както в началото. Пуши. Не забелязва, че от другата врата е влязло същество от женски пол, босо, още почти дете, носи дърва в скута си. Едва когато коленичи пред камината и една цепеница пада на пода, той се стряска.

ХИЛДЕ  Уплаших ли Ви?

ПРОКУРОРЪТ  Коя си ти?

ХИЛДЕ Хилде.

ПРОКУРОРЪТ  Какво има?

ХИЛДЕ Господин прокурорът позвъни.

ПРОКУРОРЪТ  Аз?

ХИЛДЕ  Студено е тук. Може би трябва да запаля огън. Г-н прокурорът да прости разпуснатата ми коса, ставам от леглото.

ПРОКУРОРЪТ Не съм звънил.

ХИЛДЕ Ще запаля огън. Прокурорът я наблюдава.

Вали сняг все така обилно. Цяла лавина се срути от покрива. Събуди ме. Изтрещя като през лятото. Г-н прокурорът не чу ли? Всичко се разлюля като при земетресение.

Пауза. Г-н прокурорът отново ще чете цяла нощ?

ПРОКУРОРЪТ Сънувала си, дете мое, не съм звънял.

ХИЛДЕ Сега се разпали. Червеникава светлина от огъня. Защо г-н прокурорът ме гледа така?

Прокурорът мълчи.

Г-н прокурорът винаги казва, че изглеждам като фея. Но г-н прокурорът не вярва във феи, това го разбрах. Г-н прокурорът се забавлява с мен. При нас оттатък, в гората, и мъжете вярват, не само глупаво слугинче като моя милост.

ПРОКУРОРЪТ  Ти приличаш на фея.

ХИЛДЕ  В града, те изобщо не вярват в нищо, забелязах това, само се хилят, когато им разказвам за това.

ПРОКУРОРЪТ  За кое?

ХИЛДЕ  Ах, просто истории. Разравя огъня. Сега вече гори!

ПРОКУРОРЪТ  Да…

ХИЛДЕ Защо не я изгорите, г-н прокурор, всичката тая хартия, която г-н прокурорът непрекъснато трябва да чете?

ПРОКУРОРЪТ  Да я изгоря?

ХИЛДЕ Аз бих го направила.

ПРОКУРОРЪТ  Говориш като някое дете.

ХИЛДЕ  Бих го направила.

ПРОКУРОРЪТ  Тогава направи го!

ХИЛДЕ  Ще го направя!

Прокурорът се смее и й дава купчина папки.

Ще го направя!

Тя хвърля купчината папки в огъня. Прокурорът гледа така, сякаш действието не е извършено, а само помислено, и се смее беззвучно. Хилде донася втора купчина, трета, накрая всички останали, огънят се разгаря така, че цялата стая грейва в червено.

– Ама как грейна!

ПРОКУРОРЪТ  Да…

ХИЛДЕ Като при въглищарите в гората!

ПРОКУРОРЪТ Да…

ХИЛДЕ  На човек чак му се приисква да танцува!

ПРОКУРОРЪТ  Да…

ХИЛДЕ  Като при въглищарите, когато дошъл граф Пустош.  Да живее графът! И тогава феята казала – когато въглищарите се уплашили, защото горели собствените им колиби, горели селата и градовете –

ПРОКУРОРЪТ  Какво казала тогава феята?

ХИЛДЕ Ама как грейна!

 

2. УБИЕЦЪТ 

Затворническа килия. Доктор Хан седи на нара с шапка на главата и документи на коляното. Убиецът стои прав, ръце в джобовете, и гледа през зарешетъчния прозорец навън.

УБИЕЦЪТ  Сняг…

Д-Р ХАН  Какво казвате?

УБИЕЦЪТ  Казвам: сняг…

Д-Р ХАН  Ако не отговаряте на въпросите ми, как да Ви  защитавам? Не питам като прокурор. Разпитите му са Ви изтощили, това го разбирам, разпитите му са прочути, погледът му, разбирането му. Днес съм като в небрано лозе. Бях убеден в невинността Ви.

УБИЕЦЪТ  Зная…

Д-Р ХАН Защо изведнъж си признахте?

Убиецът свива рамене.

Днес ще се произнесе присъдата. А аз още не знам, откъде да взема смекчаващите вината обстоятелства. Не знам! освен ако не ми помогнете.

Пауза.

УБИЕЦЪТ Докторе, да Ви се намира  цигарка?

Д-р Хан предлага цигари.

Между впрочем не е вярно, докторе, което казахте преди: че го е направил с пури, прокурорът.

Д-Р ХАН  А как?

УБИЕЦЪТ Не зная.  Д-р Хан дава огънче.

Той просто ме разбира. Когато разпитват човека месеци наред и разпитват, и отново разпитват, и изведнъж застава някой в залата, който те разбира, прокурор или не, за Бога, просто ми стана приятно….. Пуши. Благодаря.

Д-Р ХАН Връщам се на моя въпрос: Какво си мислехте, респективно усещахте, когато тогава, имам предвид на 21.февруари миналата година, излязохте от въпросното място?

УБИЕЦЪТ Каквото желаете.

Д-Р ХАН  Спомнете си!

УБИЕЦЪТ  Лесно е да се каже, докторе!

Д-Р ХАН  Вие отидохте в клозета –

УБИЕЦЪТ  Както неведнъж!

Д-Р ХАН  Опирам се на документите.

УБИЕЦЪТ Ако е вярно това, докторе, което пише в документите, човек би си помислил, че съм прекарал целия си живот на посоченото място.

Д-Р ХАН  Написаното в документите са Вашите собствени изявления.

УБИЕЦЪТ  Зная.

Д-Р ХАН  Следователно…

УБИЕЦЪТ  Може и така да е -!

Д-Р ХАН  Какво може и да е така?

УБИЕЦЪТ Че е вярно. В известен смисъл. Че съм прекарал живота си в известен смисъл на споменатото място. Спомням си, често имах това чувство.

Д-Р ХАН Че затова винаги сте използвали работното време, това вече го казахте. Тове е шега, която разсмя съдебните заседатели. Нямам нищо против да разсмеете веднъж съдебните заседатели. Но това не е съществено; всички служители правят така.

УБИЕЦЪТ Това чувство имах и аз, докторе, че не е съществено, също и когато всяка сутрин стоях пред огледалото и се бръснех, винаги трябваше да бъдем безупречно избръснати, или когато си връзвах обувките и покрай другото закусвах, за да бъда точно в осем часа на гишето си всяка сутрин… всяка сутрин…

Д-Р ХАН  Какво искахте да кажете?

УБИЕЦЪТ След шест години щях да стана прокурист. Пуши.

Имате право, и това не би променило нищо. Просто ми мина през ума. Изобщо в никакъв случай не се оплаквам от Банковия Съюз. Нашето предприятие бе образцово, право да си кажем, нашият домакин имаше календар, в който можеше да се провери за всяка въртяща врата кога е смазвана за последен път. Виждал съм го със собствените си очи. Нямаще скриптящи врати и други подобни, това трябва да се признае.

Д-Р ХАН  Да се върнем на нашия въпрос: –

УБИЕЦЪТ Да: Кое е съществено?

Д-Р ХАН Правя рекапитулация: неделя следобед на футболния турнир на провинциите, поражението на нашия отбор Ви потиска, вечерта на кино, но филма не може да задържи вниманието Ви, прибирате се пеша, според документите не чувствате някакво неразположение –

УБИЕЦЪТ  Само скука.

Д-Р ХАН  В къщи телевизия, но и това не Ви допада, 11 и 20 часа още веднъж в града, посещение на млечен бар, никакъв алкохол, малко преди полунощ звъните на задния вход на Банковия Съюз –

УБИЕЦЪТ  Тъй като парадният вход бе заключен.

Д-Р ХАН Когато портиерът отваря, Вие му казвате, че трябва да отидете по нужда на споменатото място….Все още не разбирам, защо отивате с тази цел /било е неделя/ тъкмо в Банковия Съюз.

УБИЕЦЪТ  Ами и аз не разбирам.

Д-Р ХАН По-нататък!

УБИЕЦЪТ  Силата на навика.

Д-Р ХАН  Във всеки случай Хофмайер Ви пуска да влезете.

УБИЕЦЪТ Той бе душа човек.

Д-Р ХАН  Без да се зачуди на Вашето нощно посещение?

УБИЕЦЪТ Разбира се, че се зачуди.

Д-Р ХАН  Обаче?

УБИЕЦЪТ Аз също се зачудих, наблюдавах как обслужва парния котел и си поговорихме най-малко още пет минути.

Д-Р ХАН  За какво?

УБИЕЦЪТ Казах му: Намясто трябва да те убият тебе! Засмяхме се.

Д-Р ХАН  А после?

УБИЕЦЪТ  Отидох на споменатото място.

Д-Р ХАН И после?

УБИЕЦЪТ  – го направих.

Настъпва фаса на пода. Не зная, докторе, какво още искате да научите…..

Пауза.

Д-Р ХАН  Трудна младост ли имахте?

УБИЕЦЪТ В какъв смисъл?

Д-Р ХАН  Баща Ви злоупотребявал ли е с вас?

УБИЕЦЪТ  Това пък откъде Ви хрумна?

Д-Р ХАН  Майка Ви пренебрегвала ли Ви е?

УБИЕЦЪТ  Напротив.

Д-Р ХАН  Х-м-м.

УБИЕЦЪТ  Честна дума.

Д-Р ХАН Убитият Карл Антон Хофмайер имал, както е видно от документите, сравнително млада жена –

УБИЕЦЪТ  Жал ми е за нея.

Д-Р ХАН  Вие познавахте г-жа Хофмайер?

УБИЕЦЪТ  Тя ми е кърпила бельото.

Д-Р ХАН Х-м-м.

УБИЕЦЪТ  Не разбирам многобройните Ви въпроси, докторе.

Д-Р ХАН Карл Антон Хофмайер е мъртъв –

УБИЕЦЪТ  Зная.

Д-Р ХАН Каква облага очаквахте от това за себе си?

УБИЕЦЪТ Никаква.

Д-Р ХАН Не зная как да Ви защищавам. Нима да кажа на съда, че Вие сте го направили, просто защото сте имали брадва под ръка, просто защото не е присъствал никой друг освен Карл Антон Хофмайер?

УБИЕЦЪТ Така си беше обаче. Пауза.

Докторе, да Ви се намира цигарка?

Д-р Хан предлага цигара. Благодаря.

Напразно чака за огънче.

Може би всичко щеше да се случи по друг начин, ако разбирах повече от пари.

Д-Р ХАН  Какво искате да кажете?

УБИЕЦЪТ Ами така.

Д-Р ХАН  Милиони са минали през ръцете Ви. За Вас не парите са били важни. На това се опира цялата ми защита. Можели сте да откраднете милиони, без да посягате към брадвата. Извършили сте убийство, но не с цел грабеж. И аз ще убедя съда в това!

УБИЕЦЪТ И аз не го мисля така.

Д-Р ХАН  А как?

УБИЕЦЪТ  Исках да кажа, ако разбирах повече от пари, може би нямаше да скучая така четиринадесет години.

Д-Р ХАН  Да скучаете?

УБИЕЦЪТ  Разбира се.

Д-Р ХАН Нима искате да кажете на съда, че сте убили стария портиер от ….. скука, от чиста скука?

Чука се. Влез! Влиза надзирател с писмо.

Какво има?

НАДЗИРАТЕЛ  Ще изчакам да се запознаете.

Д-р Хан отваря писмото и чете.

Храната пристига след малко.

Д-Р ХАН  Какво означава това?

НАДЗИРАТЕЛ Нямам представа.

Д-Р ХАН  Повече подробности не са известни?

НАДЗИРАТЕЛ  Г-жа прокуроршата чака долу.

Д-Р ХАН  Съдебният състав осведомен ли е?

НАДЗИРАТЕЛ Тъй вярно, г-н доктор.

Д-Р ХАН Идвам веднага.

Надзирателят си тръгва, д-р Хан събира документите си.

Имате късмет.

УБИЕЦЪТ Как трупа сняг…

Д-Р ХАН Съдебното заседание се отлага.

УБИЕЦЪТ  Не можете да си представите, докторе, колко позната ми е тази гледка: Все същите седем стоманени пръчки, зад тях светът, така беше и зад гишето, когато още работех, когато бях още свободен…

Д-Р ХАН  Не чухте ли какво казвам? Съдебното заседание се отлага. Размислете над въпросите, които Ви зададох. Размислете в пълно спокойствие. Днес е петък, ще разговаряме пак следващия понеделник. Сега бързам.

Надзирателят идва. Д-р Хан си тръгва, надзирателят остава, той е донесъл яденето, алуминиева чиния и голяма кофа.

НАДЗИРАТЕЛ  Какво ще кажете?

УБИЕЦЪТ Пак ли боб чорба?

НАДЗИРАТЕЛ  Просто изчезнал вдън земя, коскоджамити прокурор, да изчезне ей тъй безследно! Такова нещо не се беше случвало. Винаги ми казваше, че приличам на пчелар –

УБИЕЦЪТ Има и хляб?

НАДЗИРАТЕЛ Питам, какво мислите по въпроса.

УБИЕЦЪТ Жалко.

НАДЗИРАТЕЛ  Как така жалко?

УБИЕЦЪТ  Единственият, който ме разбираше…

Убиецът отхапва от хляба, после сърба супата, която надзирателят междувременно е сипал. Надзирателят напразно чака да поведе разговор, после си тръгва. Чува се как заключва отвън вратата на килията.

3. 3. ПРОКУРОРЪТ СЕ СДОБИВА С БРАДВА

Колиба в гората. До огнището стои Инге, младо момиче със светла коса. Майката, възрастна женица, слага три чинии на масата.

ИНГЕ  Супата е готова. Ако татко не дойде, всичко пак ще изстине.

МАЙКАТА  Все същата песен.

ИНГЕ  После пак аз ще съм виновна.

МАЙКАТА  Йенс! – Йенс…..

Майката излиза, викайки.

ИНГЕ  Така живеем ден след ден,

докато остареем и умрем –

Чуваме ругаещия баща навън.

Така живеем ден след ден,

ала веднъж – кокошките аз храня,

а татко вън шейната ни запряга

/ще трябва дъщерята да помага/ –

внезапно тук

граф Пустош се явява:

треперите, това ви изненадва?

Той наша чест, надежда и прослава е,

в ръката стиснал безпощадна брадва.

Тежко на онзи, пътя ни препречил!

Тежко! Граф Пустош иде, треперете!

Аз виждам ви да падате и мрете

като в гора дърветата подсечени!

Влизат майката и бащата, стар въглищар, който държи брадва в ръка. Подпира я на стената до вратата. Всички сядат на масата.

БАЩАТА Човек всичко трябва да прави сам.

МАЙКАТА  Исусе Христе, бъди ни гост и благослови хляба, с който ни дари, амин.

Инге сипва супата.

БАЩАТА  Какъв е онзи тип навън? Отново обикаля около къщата.

МАЙКАТА  Кой?

БАЩАТА Питам нея.

ИНГЕ  Мен?

БАЩАТА  Какъв е онзи тип.

ИНГЕ  Откъде да знам?

БАЩАТА Не е дошъл за мен.

ИНГЕ  Никого не съм видяла.

БАЩАТА  И сол няма!

Инге става и донася сол.

Още вчера, с часове стои оттатък в гората, където свалям кората на боровете. Мисли, че не виждам как се спотайва зад стеблата и зяпа. Няма да го гоня. Ако не знае пътя, може да попита.

МАЙКАТА Още вчера?

ИНГЕ Къде е бил цяла нощ?

МАЙКАТА  В снега?

БАЩАТА  Нас какво ни интересува….

Инге спира да се храни.

Къде се забля пак?

МАЙКАТА Остави я.

БАЩАТА  Защо не си яде супата?

Родителите продължават да се хранят.

ИНГЕ  Така живеем ден след ден,

ала веднъж

граф Пустош се явява –

треперите, това ви изненадва?

Той наша чест, надежда и прослава е,

в ръката стиснал безпощадна брадва!

Тежко на онзи, пътя ни препречил!

Тежко! Граф Пустош иде, треперете!

Аз виждам ви да падате и мрете

като в гора дърветата подсечени!

БАЩАТА  Пак мисли за своя граф

МАЙКАТА  Остави я.

БАЩАТА  Ден след ден.

ИНГЕ  Граф Пустош броди из света,

           граф Пустош с брадвата в ръката,

           граф Пустош броди из света!

Бащата и майката гледат уплашено към вратата, Инге седи неподвижна с поглед, вперен в празното пространство, на вратата е застанал прокурорът с кожена чанта в ръка и заснежени палто и шапка.

МАЙКАТА  При нас ли идете?

Прокурорът мълчи.

БАЩАТА  Тъкмо обядваме.

Прокурорът мълчи.

МАЙКАТА  Кой сте Вие?

Прокурорът мълчи.

ИНГЕ  Господинът ще поседне ли?  Дава му столчето си.

Мисля, че господинът е изморен след нощта.

ПРОКУРОРЪТ Много. –

Мълчание.

Не бих искал да преча…

МАЙКАТА  Вие идвате от града?

ПРОКУРОРЪТ  Иначе това не е в моя стил…

ИНГЕ Господинът желае ли да хапне нещо?

МАЙКАТА Имаме само супа.

ИНГЕ  Боб чорба.

МАЙКАТА  Донеси чинията, другата.

Инге излиза.

БАЩАТА  Да.

МАЙКАТА Случвало се е да се загуби някой през зимата, когато пътищата са затрупани със сняг. Но не може да се изгубите, ако искате да идете в селото. Все покрай потока. Сега той е замръзнал, няма нужда от мост, можете да прекосите където си искате.

Пауза. Не зная дали отивате в селото.

Пауза. Никой не идва насам.

Прокурорът мълчи.

БАЩАТА  Иска да каже, че тук няма нищо за крадене. Колибата, два месеца няма слънце, една шейна и катър. Видяхте ме, дървен материал, това е всичко, което има тук, една коза, ако искате да знаете, и деветнайсет кокошки, това е всичко, а и конят не струва.

ПРОКУРОРЪТ  Какво искате да кажете?

МАЙКАТА  Че сме бедни.

БАЩАТА  Веднъж дойде един –

МАЙКАТА  Остави!

Бащата сърба супата си.

Господинът да потърпи, детето трябва първо да я измие чинията, не сме ползвали никога четвърта чиния.

ПРОКУРОРЪТ  Радвам се, че съм на топло.

БАЩАТА  Веднъж дойде един, да, преди двайсет и една години, и уби баща ми, а също и майка ми. Не взе нито крона. Побъркан. Съсякъл ги с брадва, докато съм бил в гората. Никога не го откриха.

МАЙКАТА   Защо винаги разказваш това?

БАЩАТА  Не се случва много в нашата долина.

ПРОКУРОРЪТ  Не се бойте!

БАЩАТА Никога не се боя.

ПРОКУРОРЪТ Бих искал да мога да кажа същото –

Инге идва с умитата чиния.

Неудобно ми е, че идвам просто така, но наистина съм гладен.

МАЙКАТА  Хляб има достатъчно.

ПРОКУРОРЪТ  Иначе не е в моя стил…

Дават му хляб. Благодаря.

Дават му пълната чиния супа. Благодаря.

Мълчание.

БАЩАТА /към Инге/  Като впрегна шейната, идваш. Разбра ли? Не мога да свърша всичко сам.

ИНГЕ Аз ли?

БАЩАТА Да снадиш камшика, за това не се иска мъжка сила.

ПРОКУРОРЪТ Може би ще мога да помогна с нещо.

МАЙКАТА  Яжте си супата, докато е топла.

ПРОКУРОРЪТ  Но после….

БАЩАТА Нямах това предвид.

ПРОКУРОРЪТ  Защо не?

Бащата излиза.

МАЙКАТА Чу го. Не го карай да чака, щом впрегне шейната. Цял ден псува. Не забравяй и кокошките!

Майката излиза.

ПРОКУРОРЪТ  Не зная на какво ми напомня това….

ИНГЕ Кое?

ПРОКУРОРЪТ  Боб чорба….

ИНГЕ  Радвам се, че дойдохте.

ПРОКУРОРЪТ  Аз ли? В какъв смисъл?

ИНГЕ  Преди да остарея и умра.

ПРОКУРОРЪТ  Ти -?

ИНГЕ  Отведете ме оттук!

ПРОКУРОРЪТ Защо?

ИНГЕ  Не виждате ли?

ПРОКУРОРЪТ – да…

ИНГЕ  Тъпо е тук. Винаги. Ако ще десет години да престоите в тази кухня, нищо ново няма да се случи, след половин час вече знаете всичко.

ПРОКУРОРЪТ Познато ми е….

ИНГЕ  Ще ме отведете ли наистина?

Прокурорът сърба супата си.

Казвам се Инге.

ПРОКУРОРЪТ  Инге?

ИНГЕ  Защо ме гледате така?

ПРОКУРОРЪТ  Спомням си. Отдавна имах това чувство. Едно такова кухо чувство, че някъде другаде ме очакват. Винаги другаде. И че сега би трябвало да свърша нещо.

ИНГЕ  Какво?

ПРОКУРОРЪТ  Нямам представа.

Инге коленичи пред огнището.

Преди смятах, че зная, но никога не бе правилното. Можех да изпълнявам дълга си и въпреки това не ме оставяше на мира чувството, че с всеки дъх пропускам дълга си, никога. Никога.

ИНГЕ  Искате ли още супа?

ПРОКУРОРЪТ Как се казваш?

ИНГЕ  Инге.

ПРОКУРОРЪТ  – само ако знаех кой съм.

ИНГЕ  Вие не знаете?

ПРОКУРОРЪТ  Всичко тук вече съм преживял: как коленичиш пред огъня. Точно така. Косата ти – жарава, и как ме гледаш. Точно така. С очи, пълни с жар.

Инге добавя дърва.

Така се страхувах, когато видях стария въглищар. Вчера. Не заради брадвата, знаеш ли, и не заради кучетата. Боя се от хора, но най-малко от теб: – ти не питаш кой съм. Това е чудесно. Не трябва да си мислиш, че съм влюбен в теб, защото си млада и прекрасна –

ИНГЕ  Не съм такава.

ПРОКУРОРЪТ  – като фея.

ИНГЕ  Продължавайте да разказвате!

ПРОКУРОРЪТ  Това е всичко, което си спомням: Имам професия, но изведнъж стоя в гората, кожената ми чанта под мишница, в местност, която никога не съм виждал. И изведнъж имам време. Онова, зад мен, изведнъж го няма, една заснежена гора и нищо друго, сняг, който заличава всички следи, стебла наоколо, само стебла, борове, червени, стебла. В добавка ехтящите удари на брадва…

Инге се надига от огнището.

Хилде ли се казваше?

ИНГЕ  Инге.

ПРОКУРОРЪТ  Откъде те познавам?

ИНГЕ  Продължавайте да разказвате!

ПРОКУРОРЪТ  Няма какво да разказвам…

Инге сяда в краката му.

Накрая, ако добре си спомням, има две или три лица, които се връщат пак и пак, ако ще и на края на света да отида. Винаги изплува лице като твоето, детско лице. И винаги, когато поискаш да си тръгнеш, винаги има някакъв жандармерист, който иска да знае накъде и откъде, и навсякъде решетки….

ИНГЕ  Какво има?

ПРОКУРОРЪТ  Железа, бариери, решетки.

Той е станал и гледа навън през малкото прозорче.

Като стеблата в гората, които на човек му се иска да сече, ако имаше брадва.

ИНГЕ  Разказвайте, слушам Ви.

ПРОКУРОРЪТ  Веднъж бях капитан. О, да. В открито море. Корабът ми имаше три мачти и човка на носа, която  и сега бих могъл да нарисувам, като на орел. Пътувахме до всички брегове на света. Надлъж и нашир. Без цел и без време. Живеехме от риба, каквато имаше в изобилие, и от плодовете на крайбрежията, понякога ходехме на лов, и когато съберяхме необходимото, отплавахме по-нататък – да  – и после…

ИНГЕ  И после?

ПРОКУРОРЪТ После изведнъж се превръщаше в играчка, моят кораб с трите мачти, ей тонинкав: можеш да го вземеш в ръце кораба ми, на който бях капитан, и да го сложиш на една ракла.

ИНГЕ  Ужасно.

ПРОКУРОРЪТ  Да.  Смее се.

И слугинята бърше праха от него ден след ден –

Бащата се връща.

БАЩАТА  Шейната е впрегната.

Инге става.

Ето и брадвата, ако господинът още има желание, работа има достатъчно.

ПРОКУРОРЪТ Благодаря.

БАЩАТА  Казвам се Йенс. А Вие?

ПРОКУРОРЪТ  Аз –

ИНГЕ  Граф Пустош!

БАЩАТА  Граф –

Прокурорът се смее. Граф Пустош?

ИНГЕ  Да! Да!

ПРОКУРОРЪТ Ама Вие треперите….Защо спряхте да дишате….Целият се тресете…..

Бащата отстъпва назад, сякаш е видял призрак, в него напира вик, но остава безмълвен. Прокурорът вижда следствието, чак тогава причината: брадвата в собствената му ръка.

ИНГЕ  Внезапно тук

граф Пустош се явява –

треперите, това ви изненадва?

Навън конят цвили.

Той наша чест, надежда и прослава е,

в ръката стиснал безпощадна брадва!

Тежко на онзи, пътя ни препречил!

Тежко! Граф Пустош иде, треперете!

Аз виждам ви да падате и мрете –

БАЩАТА  Милост! Милост! Милост!

Прокурорът се смее.

ИНГЕ  Ела!

Бащата пада на колене.

Шейната ни е впрегната –

Навън конят цвили.

Ела!

 

4. 4. ПЪРВАТА НОВИНА ПРИСТИГА

Работна стая на прокурора. През деня. Г-н Марио, ясновидец от кабарето, стои насред стаята с ръце на хълбоците и разглежда стените, покрити с множество папки. Елза, облечена с домашна елегантност, изчаква заключението на ясновидеца и пуши цигара. Нервно. Встрани д-р Хан, който би предпочел да не присъства в момента.

МАРИО  Аха…аха…аха…

ЕЛЗА  Какво искате да кажете?

МАРИО  Значи това е кабинетът му.

ЕЛЗА  Да.

МАРИО  Дела?

ЕЛЗА  Какво искате да кажете?

МАРИО Дела. Имам предвид: дела. Убийство, грабеж, клетвопрестъпление, отвличане, изнудване, прелюбодеяние –

ЕЛЗА  Да-да, естествено.

МАРИО  Черни папки, бели етикети.

Сваля си очилата и се приближава към папките, прочита тук – там някой етикет.

Много прегледно, много прегледно…

ЕЛЗА  Че мъжът ми бе много прецизен, е известно, г-н Марио, целият град го знае, за това няма нужда от ясновидец.

МАРИО Много прегледно…

Елза и д-р Хан си разменят погледи.

А Вие, мадам, сте съпругата му?

ЕЛЗА Да – разбира се – естествено.

МАРИО  Аха…

ЕЛЗА  Защо питате?

Марио я наблюдава без очила.

Това беше бюрото му.

МАРИО  Ако мога да попитам нещо –

ЕЛЗА О, моля.

МАРИО  Чие бюро е то сега?

ЕЛЗА  Сега? Как така?

МАРИО  Защото уважаемата дама каза: Това беше бюрото му.

ЕЛЗА  Казах : Е бюрото му.

МАРИО  Беше бюрото му.

ЕЛЗА  Объркала съм се.

МАРИО  Аха…

Марио чисти очилата си с кърпичка и примигва, както е типично за късогледите.

Виждам, че уважаемият изчезнал много е работил.

ЕЛЗА  Може да се каже така.

МАРИО Животът му беше труд, както се казва в некролозите, труд и изпълнение на дълга.

ЕЛЗА Мъжът ми беше прокурор.

МАРИО  Аха…

ЕЛЗА Е прокурор.

МАРИО  Аха…

Гледа почистените стъкла срещу светлината.

ЕЛЗА Не зная, г-н Марио, дали ще помогне, ако разгледате и другите стаи.

МАРИО  Идвам.

Слага си очилата и поглежда към другата стена.

И това също са папки?

ЕЛЗА  Да- да.

МАРИО  Черни папки, бели етикети.

И тук той разглежда папките, прочетете  тук – там по някой етикет.

Много съвестно, много съвестно…

Доктор Хан и Елза си разменят погледи.

А – какво е това тук?

ЕЛЗА  Какво имате предвид?

МАРИО  Това на раклата.

ЕЛЗА А, това ли? Нищо особено.

МАРИО  Кораб?

ЕЛЗА  Играчка.

МАРИО  Аха…..

ЕЛЗА  За разтуха.

МАРИО  В известен смисъл викингски кораб?

ЕЛЗА  В известен смисъл.

МАРИО  С платна от пергамент…

Внезапно се обръща, прекъсвайки разглеждането на малкото корабче, и отново сваля очилата.

Какви стаи има още?

ЕЛЗА  Тук беше стаята му.

МАРИО  Аха….

ЕЛЗА  Е стаята му.

МАРИО Ако разрешавате.

ЕЛЗА  Дори моля за това. Нищо не е променяно. Може би ще Ви помогне, ако Ви оставим сам.

МАРИО Бих ви помолил.

Г-н Марио влиза в спалнята, Елза затваря вратата и поглежда д-р Хан с облекчение. Докато Елза си взема цигара, д-р Хан се приближава със запалката си.

ЕЛЗА  Ти сериозно ли смяташ, че има някакъв смисъл?

Д-Р ХАН Трябва да опитаме всичко. Дължим му това, Елза, ако ще и да е ясновидец.

ЕЛЗА  От кабарето!

Д-Р ХАН  Къде другаде да го търсиш?

Елза пуши. Нашите разследвания, знаеш, не дадоха резултат. От 48 часа вали сняг. Полицейските кучета са безпомощни, както и нашият разум. Никакви следи, нищо, никой, който да го е виждал –

ЕЛЗА  Вече минаха два дни.

Д-Р ХАН Ще пийнеш ли един коняк?

ЕЛЗА  Не мога да си представя какво се е случило. Не мога! Но не ме оставя намира мисълта: каквото и да е то, ще навреди основно само на нас.

Д-Р ХАН  Елза –

ЕЛЗА На теб и мен!

Д-Р ХАН  Скъпа –

Чука се.

ЕЛЗА Влез –

Влиза Хилде. Какво има?

ХИЛДЕ  Пощата.

Елза взема пакета и го отваря.

Кучето, милостива госпожо, все още не иска нищо да яде. Претоплих му мляко, но и него не пие, а когато се върне г-н прокурорът, а Вотан е прегладнял –

Д-Р ХАН   Хилде! Отново питам –

ХИЛДЕ  Ама аз не съм виновна.

Д-Р ХАН  Никой не твърди това.

ХИЛДЕ  Защо толкова много ме разпитват?

Д-Р ХАН  Вие сте човекът, който последен е говорил с него. Защо не разказвате нищо? Запалили сте огън в камината, казвате –

ХИЛДЕ  Да.

Д-Р ХАН  Какво Ви каза той?

ХИЛДЕ  Изгледа ме, защото бях боса.

Д-Р ХАН  И не каза нищо?

ХИЛДЕ Разбира се, че каза.

Д-Р ХАН  Какво?

ХИЛДЕ  Да изгоря хартията –

Д-Р ХАН  Хмм.

ХИЛДЕ  Аз какво съм виновна!

Оставят я да стърчи и не й обръщат повече внимание, но тя остава.

… разбра ли се вече, къде е господинът сега? Снимката му е във всички вестници.

ЕЛЗА  Гледайте си работата.

Хилде се оттегля. Не мога да понасям тази особа! Тази селска невинност! Виж й личицето! Скулите й, и когато си отвори муцунката, животинстката захапка, котешката й захапка!

Д-Р ХАН  Може ли?

Елза продължава да отваря пощата.

Тук има още пури, половин кутия, Ромео и Жулиета, така ще си изсъхнат.

ЕЛЗА  Моля. Д-р Хан си подрязва пура.

Нищо! – нищо друго освен сметки, вестници и списания, покани, насоки, укази, възвания, обяви, планински спасители, опазване на животните, осигуровки за пенсия, подпомагане на световния мир. Захвърля всичко на масата. Само хартия…

Д-р Хан си запалва пурата. Елза се струполява в един фотьойл.

Д-Р ХАН  И той какво ти каза в оная нощ? Казваш, че сте си поговорили.

ЕЛЗА  Нищо особено.

Д-Р ХАН  Но какво все пак?

ЕЛЗА Слушах с половин ухо. Казах му, че трябва да иде на лекар, да си вземе отпуска, да вземе приспивателно. Свикнала съм да се облича посред нощ. Често го прави, когато има много работа. Изведнъж се събужда и твърди, че е забравил нещо. Твърди го, откакто се познаваме.

Д-Р ХАН  Какво твърди?

ЕЛЗА Че е пропуснал нещо… Пауза.

Д-Р ХАН  Може би просто има любовница? Елза отново става.

Мислиш ли, че е забелязал нещо?

ЕЛЗА  Нас ли имаш предвид?

Д-Р ХАН  Би ми било неприятно. На вратата се чука.

ЕЛЗА  Смяташ, че е забелязал?

Д-Р ХАН  Смятам, че се чукаше.

На вратата се чука.

ЕЛЗА  Това вече на нищо не прилича. Това безсрамно нюхане! Ако особата смята, че може да си разиграва коня –

Отваря рязко вратата, но там няма никой. Хилде? Хилде!

Пак се чука.

Д-Р ХАН  Май е на другата врата. Чука се.

ИЛЗЕ Влез!

Г-н Марио влиза от спалнята.

МАРИО  Извинете, ако безпокоя.

ЕЛЗА  Ама моля ви се.

Д-Р ХАН  В никакъв случай.

ЕЛЗА  Как така да безпокоите.

Д-Р ХАН Напротив!

ЕЛЗА Напротив.

МАРИО Виждам, че е станало шест часът. Представлението ми започва в осем. Съжалявам. Всъщност видях, което може да се види. И спалнята: много подредено, много съвестно…

ЕЛЗА Вече трябва да тръгвате?

МАРИО  Исках да попитам мадам още нещо –

ЕЛЗА  Моля?

МАРИО Две неща. Взима си палтото от креслото.

За съжаление никога не съм виждал г-н прокурора. Извинете, че трябва да попитам –  тоест, ако присъствието на този господин не е пречка.

Д-Р ХАН  О, може да си тръгна.

МАРИО  Става дума за това как изглежда.

ЕЛЗА  Ето там е снимката му!

МАРИО  Аха…аха…аха…

ЕЛЗА Направена е преди три или четири години, когато мъжът ми бе избран в академията, затова е с фрак.

МАРИО  Аха…

ЕЛЗА Рамката, ще прощавате, ако е прашна, изрично наредих да не докосват каквото и да било от нещата му.

МАРИО Сребърна  ли е?

ЕЛЗА  Рамката – да.

МАРИО  Аха… И ако смея да попитам, кой е поставил уважаемия изчезнал в тази рамка?

ЕЛЗА  Защо?

МАРИО  Мадам лично?

ЕЛЗА Фамилна вещ.

МАРИО  Аха….Връща снимката на мястото й.

Много фино, много изискано. Много.

Още веднъж взема снимката в ръка.

Господин прокурорът обича пътешествията?

ЕЛЗА  Човек с неговото положение –

МАРИО  Няма възможност за това. Разбирам.

ЕЛЗА  Когато се оженихме, започна войната.

МАРИО  Разбирам.

ЕЛЗА  Всички граници затворени –

МАРИО  Разбирам, разбирам.

ЕЛЗА  Понякога трябва да замине за Лондон или Париж.

МАРИО  Но Санторини е виждал само на снимки?

ЕЛЗА  Санторини?

МАРИО Мадам не е чувала за Санторини?

Отново оставя снимката на мястото й. Санторини, доколкото зная, е стар угаснал вулкан, потънал в морето, остров от Цикладите. Твърде бял, твърде ярък. Между Гърция и Крит. В момента, както твърдят, в ръцете на бунтовниците.

ЕЛЗА Какво общо има това с мъжа ми?

Марио не успява да си облече палтото.

Д-Р ХАН  Да помогна ли?

МАРИО  Благодаря, хастарът е малко скъсан. И бързането! Хората, щом седнат веднъж в кабарето, не позволяват да се шегуваш с тях. Благодаря, вече мога. Имах и една стара шапка…Намира шапката на едно кресло.

– не зная, мадам, каква работа има г-н прокурорът, уважаемият изчезнал, на Санторини, казвам само това, което виждам.

ЕЛЗА  А именно?

МАРИО Впрочем, нищо особено. Моето турне ме води из всички големи европейски градове, навсякъде виждам черни папки с бели етикети, навсякъде, а зад тях: – Страх!

Д-Р ХАН Какво искате да кажете с това?

МАРИО Страх, дим, кръв….Казвам го във всяко представление, хората пребледняват, но накрая ръкопляскат. Какво да се прави?

Д-Р ХАН  Имате предвид война?

МАРИО  Цивилизация.

Д-Р ХАН  А как така кръв? Как така дим? Как така страх? От какво?

МАРИО От какво? Усмихва се снизходително като на детски въпрос, докато изважда белите си ръкавици от джоба и ги надява.

Що се отнася до уважаемия изчезнал, както казах, най-ясно го виждам зад тези папки….

ЕЛЗА  Жив ли е?

МАРИО И още как.

ЕЛЗА  Обаче?

МАРИО  Не виждам къде.

Д-Р ХАН  Жалко.

ЕЛЗА  Много жалко.

Д-Р ХАН  А точно това е същественото.

МАРИО  Виждам само: как.

ЕЛЗА   А именно?

МАРИО  Разрешавате ли да кажа?

ЕЛЗА  Умоляваме Ви.

МАРИО  Не искам да плаша мадам. Познавате го лично, уважаемия изчезнал, и вероятно не очаквате подобно нещо от него. Вие го познавате като прокурор: педантичен, много съвестен –

ЕЛЗА  Това вече го казахте.

МАРИО  Аз обаче го виждам, ако трябва да бъда искрен, с брадва в ръка.

Д-Р ХАН  С….какво?

МАРИО  Да, и то много ясно.

ЕЛЗА  – с брадва?

МАРИО  Вероятно в дясната ръка.

Елза и д-р Хан си разменят погледи.

ЕЛЗА  Не думайте! Усмихва се на д-р Хан. Мартин с брадва в ръка.

Става сериозна. Какво прави с тази брадва?

МАРИО  Това тепърва ще узнаем.

Д-Р ХАН  Сече дървета?

МАРИО Да се надяваме. Покланя се. Извинете ме, дами и господа, трябва да побързам.

ЕЛЗА  Много Ви благодарим.

МАРИО  Съжалявам, че ви разочаровах. Мога да кажа само това, което виждам.

ЕЛЗА  Разбира се!

МАРИО  След Вас, мадам, след Вас!

ЕЛЗА  Аз съм си у дома.

Елза изпраща ясновидеца. Д-р Хан, сам в стаята, изважда бутилка коняк от барчето и две чаши. Преди да ги напълни, той включва радиото, което свири някаква музика, и светва стоящата лампа, уют.

РАДИОТО ” Ще ви дадем точно време. При третия сигнал е точно 18 часа. Пик, пик, пиик. – Следват новините.”

Елза се връща.

ЕЛЗА  Слава Богу! Такъв шарлатан.

Д-Р ХАН  Пийни си коняче.

ЕЛЗА  Кабаре у дома.

Д-р Хан налива коняк.

РАДИО “Следва нашата емисия новини.”

Д-Р ХАН  Наздраве.

РАДИО” Вътрешни новини.” Д-р Хан усилва радиото.

“Тежко престъпление бе извършено вчера в Отертал. Трима горски, изпълняващи обичайната си обиколка, са били убити от неизвестно лице. Предполага се, че престъпникът, който се подписва като граф, е душевно болен. В случай на среща с него се препоръчва най- голяма осторожност. В резултат на изследването на трите жертви се установи, че убийството е извършено с брадва.”

ЕЛЗА  Спри го!

РАДИО  “Париж.”

Елза изпуска чашата си.

“Както предава нашият кореспондент от Париж, тежките безредици продължават въпреки употребата на танкове и в последните часове взеха жертви.”

ЕЛЗА  Спри го!

РАДИО  “Очевидно на бунтовниците се е удало….”   Тишина.

ЕЛЗА  Да вярваме ли на ушите си?  

5. ДА ЖИВЕЕ ГРАФЪТ!

Гора, група пияни въглищари, нощ и вятър.

ЕДИН  Прекрасни сме и свободни!

ЕДИН Но без ракия –

ЕДИН  Да живее графът!

ЕДИН  Нито капка –

ЕДИН  Всичко празно –

ЕДИН  Да живее графът!

ЕДИН  Къде е той?

ЕДИН  Ще се върне, каза детето, с още ракия –

ЕДИН  Откъде?

ЕДИН  Прекрасни сме и свободни!

ЕДИН  В цялото село няма нито капка, всичко изпукано, по селата няма нито капка-

Пиянски рев:

ВСИЧКИ  Граф Пустош броди по света,

                   граф Пустош броди с брадвата в ръка,

                   граф Пустош броди по света.

Тишина.

ЕДИН  Той ще се върне, каза детето, той обича въглищарите, ние сме въглищарите, ние правим черното обгоряло дърво, ние сме надничарите, копаем торф, ние сме огнярите, потим се при пещта, накъркани сме, това дължим на графа, прекрасни сме и свободни – а аз, старецът, който не може да се държи прав в ботушите си, вдигам празна чаша и викам от тази уста, която вече няма зъби: Да живее графът!

НЯКОЛКО  Да живей. Да живей…

ЕДИН  Откъде идват тези огнени отблясъци?

ЕДИН  Да живее и графинята!

НЯКОЛКО  Да живей. Да живей…

Явява се прокурорът с Инге.

ПРОКУРОРЪТ  Да живее въглищарят в гората! Всички ликуват.

Дълга е нощта, кратък е животът, прокълната е надеждата, свещен денят, и всеки да живее както си иска, прекрасни сме и свободни. Всички ликуват.

Защо не пиете?

ЕДИН  Кога ще дойде ракията? Тишина.

ПРОКУРОРЪТ  Чашите ви са празни?

ЕДИН  Нито капка няма –

ПРОКУРОРЪТ  Значи е било последния път, братя, когато сме пили заедно.

ЕДИН  Той не трябва да казва това.

ЕДИН  Какво казва той?

ЕДИН  Той ни обеща, така става винаги.

ЕДИН  Как така последен път?

ПРОКУРОРЪТ  Обещах: Веднъж ще живеете, ще потече мляко, докато не питате откъде идва, и ще потече мед, докато не питате. Съберете всичко, казах аз, и го донесете тук, да го изядем, пийте си ракията без да пестите, за празника на деня, а когато донесете последната капка и никой не пита какво ще стане после –

ЕДИН  Ето Ви я, графе, нашата последна капка!

ПРОКУРОРЪТ  Аз обещах: радост ще царува, докато не питате, и не присъстваше ли това, което обещах?

ЕДИН  Да, наистина, от нашата изба!

ПРОКУРОРЪТ  Радостта не присъстваше ли?

Конят цвили.

ЕДИН  Графът има право, беше седмица, каквато не бяхме преживяли, право да си кажем, да живее графът!

ИНГЕ  Ела.

ПРОКУРОРЪТ  Защо питаха кой съм аз? Аз удържах на думата си, вие обаче не. Защо отидоха в съседното село  да разпитват дали там съм удържал  на думата си?

Зная, разпространяват  се слухове, че съседното село било изгорено. Защо ми нямате доверие? Между вас клечат хора, които ми кроят капан –

ИНГЕ  Ела. Конят цвили.

ПРОКУРОРЪТ  Няма да успеете!

ЕДИН  Не разбирам нито дума.

ЕДИН  Какво казва той –

ПРОКУРОРЪТ  Гасете си колибите!

Огнено сияние.

ЕДИН  Изчезна.

ЕДИН  Ние сме предадени и разорени.

ЕДИН  Пожар- Пожар… ние сме пияни, а от колибите ни се издигат пламъци…

ЕДИН  Ние сме пияни…

ЕДИН  А от колибите ни се издигат пламъци.

6. ДО ЖИВОТ

Затворническа килия. Убиецът седи на нара. 

УБИЕЦ Не зная, понеделник ли е или петък. Защо трябва да демонстрирам покаяние? Може би днес е именно понеделник. Ако можех да изляза, какво би се променило? Като гледам стените ви, понякога си мисля, човек би трябвало само да стане, безмълвно, и вашите стени щяха да паднат като пърхот от раменете ми. Но къде да отида? Най-хубавото, което преживявах, бе петъкът. Когато знаеш: утре е събота. Защото в събота още работиш и знаеш: утре е неделя. В неделя почти винаги имаше футболен мач, но още в паузата, докато ядях хот – дог, беше ужасно, знаех го. Просто го забравяш, докато играят. Още в паузата знаех: утре пак е понеделник и всичко започва отначало. После, като излизах от стадиона, виждах хората, как си купуват пица или сладкиши. Единственото, струва ми се, беше петъкът, късния следобед. Веднъж бях обичан. Тя беше младо момиче, а и тогава не знаех петък ли е или понеделник, също като сега. Всяка вечер тя чакаше пред изхода на нашата банка, дори и когато валеше дъжд. Това продължи почти девет месеца. После й омръзнах, тъй като тя беше млада и зелена и си имаше друг, така че станах ревнив и подъл, и това е единственото, за което съжалявам. Никога няма да назова името й. Иначе ще я довлекат пред съда, така че тя ще ме види, и когато рухна от угризения, те ще го изтълкуват неправилно. И портиерът бил човек. Сякаш някой се съмнява в това. Понякога в съда, когато виждам многото хора, преди всичко съдебните заседатели, които са изоставили своя бизнес или занаят, за да възтържествува справедливостта, това го усещам като утеха: че човекът е толкова ценен за тях. Това не можеше да се предвиди, докато той услужливо отваряше вратата и никой не го забелязваше, докато не го убих –

Чуваме завъртането на ключа в ключалката, влиза надзирателят, който носи храната. Нещо ново?

НАДЗИРАТЕЛЯТ Нищо.

Надзирателят си тръгва и заключва килията, убиецът сърба супата си.

7. 7. БРАДВАТА СЕ ПРЕВРЪЩА В ТРАДИЦИЯ

Фоайето на голям хотел. Рецепционистът стои зад пулта си, пред него жандармерист. Рецепционистът разпределя пощата в номерираните преградки.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Просто изпълнявам дълга си.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Аз също.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Знаете, че попадате под ударите на закона.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Човек винаги попада под ударите на закона…

Гост на хотела излиза от бара. Г-н директор?

ГОСТ  Номер 311.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Моля, г-н директор, моля.

Гостът тръгва към асансьора.

Разбира се, че има документи. Ние сме първокласен хотел, за последен път Ви го казвам, а не бордей за скитници. Трябва ли да насилвам господата? Още първата вечер помолих, господинът да бъде така добър да си даде паспортите –

ЖАНДАРМЕРИСТ  Да бъде така добър!

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Вие с вашите документи. Ако всеки ден питам за паспортите, що за впечатление ще направи това? Господата ще си помислят, че сме полицейска държава.

Гост идва от асансьора. Господин консул!

ГОСТ  Имам ли поща?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Заповядайте, г-н консул, заповядайте.

Гостът излиза.

ЖАНДАРМЕРИСТ  С една дума, ако не видим документите да сутринта, най-късно до утре по това време –

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Добре!

ЖАНДАРМЕРИСТ  Иначе сам попадам под ударите на закона.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Добре!

ЖАНДАРМЕРИСТ  Как така няма да покаже паспорт? Стая с баня и балкон? това може да си позволи и един измамник, закуска в леглото. Откъде знаете, че не е такъв?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Бунтовниците не играят голф.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Хмм.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Доколкото познавам хората.

Пиколо идва от бара и носи визитна картичка. Какво е това?

ПИКОЛО  Господата, които искат да говорят с графа. Господата чакат оттатък в бара.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Ще предам.

Пиколото се връща в бара.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Граф ли каза?

Гост се прибира отвън.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Монсиньор?

ГОСТ  188.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Заповядайте, монсиньор, заповядайте.

Гостът тръгва към асансьора. Вие с вашия граф Пустош! Да паднеш от смях. Граф Пустош с брадвата в ръка. Нашата полиция няма ли си друга работа освен да търчи след една стара детска приказка –

ЖАНДАРМЕРИСТ  Детска приказка?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Хотел Монопол. Сега ще свържа. Моля? Свързвам с рецепцията. Натиска копче и затваря телефона.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Съвсем не е за смях. Убил трима жандармеристи, а Вие казвате детска приказка, просто ги съсякал с брадва, това е факт, видях снимки, а сега може би са станали сто –

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Преди казахте: хиляда.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Ако продължава така.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Във вестника пише да не се разпостраняват слухове, г-н капитан, и аз се придържам към това.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Просто казвам това, което съм чул. Обляга се на пулта и шепне: Тъстът ми, който е пощальон, чул вчера, че в горите се е събрала вече половин войска: скрита, разбирате ли, невидима.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Каква войска?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Надничари, въглищари, наемни работници, каквито си щете, и от ден на ден броят им расте, цяла войска, дори жени имало при тях – слугини, келнерки, проститутки. Рецепционистът се смее. От утре стачкуват докерите.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Това вярно ли е?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Пише го във вечерния вестник.

Във фоайето е влязъл мъж, шофьор с кожени яке и каскет, който няма намерение да сваля.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Какво търсите тук?

Шофьорът слага в уста цигара. Какво желаете – господине?

ШОФЬОР  Чакам някого.

От бара се чува музика.

ЖАНДАРМЕРИСТ  С една дума, ако документите до утре не са у нас, най-късно утре по това време –

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Това вече го казахте.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Само изпълнявам дълга си.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Аз също.

Инге, облечена като дама от хайлайфа, излиза от асансьора.

ИНГЕ  Графът още ли не се е върнал?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Съжалявам, графиньо, съжалявам.

ИНГЕ  Странно.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Г-ж графинята желае ли вечерния вестник?

Инге получава вечерния вестник и сяда.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Това ли  е дамата?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Ш-ш-т.

ЖАНДАРМЕРИСТ  А кой е този шофьор?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Ами сам го попитайте. Телефонът звъни. Монопол. Разбира се, г-н директор, веднага, г-н директор, разбира се. Жандармеристът пристъпва към шофьора. Такси!

Шофьорът не помръдва, пуши.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Имате ли документи?

Шофьорът подава личната си карта, без да търси, безмълвно, с досада, презрително, без да извади цигарата от уста. Благодаря.

Влиза прокурорът с кожената чанта.

ИНГЕ  Ето те най-после!

ПРОКУРОРЪТ  Поща?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Съжалявам г-н графе, съжалявам.

Прокурорът вижда жандармериста. Господата във връзка с яхтата поръчаха да Ви кажа, че очакват Ваша милост в бара отсреща.

ПРОКУРОРЪТ  Мене ли търсите?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Аз –

ПРОКУРОРЪТ  Не сте ли жандармерист?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Естествено –

ПРОКУРОРЪТ  Така ли смятате? Има професии, които намирам по-естествени. Пчелар например. Но шегата настрана: Откъде Ви познавам?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Мене?

ПРОКУРОРЪТ  Имам чувството, че вече сме се срещали някъде. Вярно ли е? Обаче не си спомням, къде може да е било. Били ли сте някога пчелар?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Пчелар?

ПРОКУРОРЪТ  Хубава професия.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Положително, г-н графе –

ПРОКУРОРЪТ  Вие не се чувствате добре като жандармерист?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Честно казано –

ПРОКУРОРЪТ  Мога да Ви разбера.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Моля, г-н графе, барът е тук!

ПРОКУРОРЪТ  Това го разбирам.

Не обръща внимание, че рецепционистът сочи към бара, където пиколото вече държи вратата отворена, а остава неподвижен , съчувствено замислен.

Вие не се чувствате добре като жандармерист и въпреки това оставате жандармерист?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Така стоят нещата, г-н графе.

ПРОКУРОРЪТ  Вие имате семейство?

ЖАНДАРМЕРИСТЪТ  И още как.

ПРОКУРОРЪТ  Това ми е познато.

ЖАНДАРМЕРИСТ Ако нашего брата можеше да прави каквото си иска, г-н графе –

ПРОКУРОРЪТ  А Вие какво искате?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Ами, това е просто невъзможно…

ПРОКУРОРЪТ  Защо невъзможно?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Ами, защо не…

ПРОКУРОРЪТ  Кратък е животът.

Извадил е пура и сега я обрязва. “Кратък е животът, а дълга нощта, проклета да е надеждата за вечерна почивка, свещен е денят, докато слънцето грее, и да живее всеки, докато слънце грее: Прекрасен е той и свободен.”

Захапал е пурата. Имате ли огънче?

ЖАНДАРМЕРИСТЪТ  О –

ПРОКУРОРЪТ  Защо не дойдете с нас?

ИНГЕ  Можете ли да готвите?

ПРОКУРОРЪТ  Като матрос или готвач, да, стига да имате желание. Заминаваме за Санторини, веднага щом получа яхтата. Най-късно утре.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Ваши благородия се шегуват –

ПРОКУРОРЪТ /към Инге/  Или лицето му не ти харесва?

ИНГЕ  Напротив.

ПРОКУРОРЪТ  Лицето Ви ни харесва.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Г-н графе, не че нямам желание –

ПРОКУРОРЪТ  Обаче?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Само да имах отпуск!

ПРОКУРОРЪТ  Отпуск от кого?

ЖАНДАРМЕРИСТ  И разрешително за напускане на страната.

ПРОКУРОРЪТ  Нищо по-лесно!

ЖАНДАРМЕРИСТ  Вие казвате така.

ПРОКУРОРЪТ  Морето е открито.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Аз самият съм жандармерист, знаете ли, познавам предписанията. Знам какво става, г-н графе, когато някой няма документи в себе си.

ПРОКУРОРЪТ  Аз също нямам документи.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Вие можете да си позволите да се шегувате, г-н графе –

ПРОКУРОРЪТ  Говоря сериозно.

ЖАНДАРМЕРИСТ  А ако митничарите ме хванат?

ПРОКУРОРЪТ  Вземате една брадва.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Като оня във вестника?

ПРОКУРОРЪТ  Нищо по-лесно. Жандармеристът се смее пресилено. Нищо по-лесно.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Наистина на човек често му идват такива мисли, дявол да го вземе, дори и онова да не го пишеше във вестника. Имате право! За щастие човек не винаги има брадва под ръка.

ПРОКУРОРЪТ  Аз винаги имам. Жандармеристът се смее. Тук в чантата.

Влиза пиколото.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Защо не идва такси?

ПИКОЛО  Стоят на пиацата, но не пътуват.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Как така не пътуват?

ПИКОЛО  Викам, свиркам, но те не идват.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Глупости.

Самият рецепционист излиза.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Шегата настрана. Бърше си потта под козирката. Хич не е за смях, факт, трима жандармеристи убити, само защото поискали документите –

ПРОКУРОРЪТ  Знам.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Където и да идеш, хората говорят за това, невръстни деца си играят на граф Пустош, сам видях, и де да бяха само невръстните деца!

Застава така, че шофьорът да не може да го чуе.

Около двеста души вече са арестувани за закупуване на брадви. Това не е слух. Купуват се брадви, повярвайте, като топъл хляб. А вестниците да си пишат, че не трябва да се разпостраняват слухове. Една брадва, моля Ви се, малка и обикновена брадвичка, която преди месец струваше 7 – 8 франка, днес няма да получите прилична брадва под 20 франка. И то ако имате късмет! Това е факт. А какво мислите, че означава тази значка, която се вижда, като обърнеш ревера на някого?

ПРОКУРОРЪТ  Значка?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Не е за смях.

ПРОКУРОРЪТ  Значка?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Една такава малка брадвичка, от ламарина. Всеки може да си направи такава, когато иска да покаже, че подкрепя каузата.

Измества се така, че шофьорът да не може да го чуе.

Вчера идва един познат, едва се осмелява да говори. Питам: Какво има? Собственик на къща. Продавам! – казва. На всяка цена! Да не си се побъркал, казвам, как така? А той ми разказва как отишъл при един наемател и го помолил да напусне. За което има пълно право! Обаче какво прави наемателят? -ето какво: обръща ревера на сакото си и се хили…

ПРОКУРОРЪТ  Хмм.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Дотам сме я докарали.

Рецепционистът се връща.

ПРОКУРОРЪТ  С една дума, помислете си до утре дали идвате с нас или не. Най-късно до утре по това време.

Към рецепциониста: Кажете на господата в бара, че идвам след минута.

Прокурорът и Инге се отдалечават с асансьора.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Има чувство за хумор, човекът.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Защо не му поискахте документите?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Като си помисли човек, какво би могъл да предприеме в този живот, би обиколил света под платна, и  как живурка тук в действителност…

Д-р Хан и Елза излизат от бара.

Д-Р ХАН  Господинът още ли не е дошъл?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Току – що.

Д-Р ХАН  Не му ли дадохте визитката ми?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Щял да дойде след минута.

По телефона: Монопол. Веднага изпратете кола. Монопол. Но веднага. Моля? Монопол. Как така? Не разбирам. Какво казвате? Стачка…Поставя слушалката на мястото й. Щял да дойде след минута.

Жандармеристът се е отдалечил.

ЕЛЗА  Вярваш ли, че наистина е той?

Д-Р ХАН  Ще видим.

ЕЛЗА  Страхувам се.

Д-Р ХАН  Какво може да се случи? Ако не ни познае – при това душевно състояние всичко е възможно – ще се преструваме, че наистина продаваме яхта.

ЕЛЗА  Носиш ли куфара?

Д-Р ХАН  Тихо! асансьорът.

ЕЛЗА  Боже мили –

Д-Р ХАН  Не поглеждай!

Гостът, към когото се обърнаха с “директор”, излиза от асансьора, следван от носач с багаж.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Г-н директор –

ГОСТ  Колата ми още не е пристигнала?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Г-н директорът трябва да ни извини –

ГОСТ  Какво значи това?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Току – що научих, че всички таксиметрови коли стачкуват –

ГОСТ  Какво?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Моля г-н директора да ни извини –

ГОСТ  Но там стои един! Пред вратата.

Носачът вече излиза с багажа.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Вие ли сте шофьорът на това такси?

ШОФЬОР  Защо?

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Бихте ли имали готовност –

ШОФЬОР  Чакам някого.

Прокурорът и Инге излизат от асансьора.

РЕЦЕПЦИОНИСТ  Г-н графе, ваши сиятелства –

ПРОКУРОРЪТ  Аха.

Гостът и рецепционистът излизат, във фоайето остават прокурорът и Инге, д-р Хан и Елза, встрани шофьорът с коженото яке и каскета на главата.

Вие сте уважаемите във връзка с яхтата? Д-р Хан кима утвърдително. Къде  сме се срещали вече?

Д-Р ХАН  Какво искате да кажете?

ПРОКУРОРЪТ  Във всеки случай съм ви задължен, че сте си направили труда да дойдете. Ще позволите ли веднага да премина към обсъждане на нашата сделка?

Сочи фотьойлите: Мадам няма ли да седне?

Той сяда последен и поставя кожената чанта на коленете си.

Що се отнася до яхтата -впрочем, благодаря за бързото изпращане на снимките – тя е точно това, за което мечтая от години.

Д-р Хан предлага пури. Партагас?

Д-Р ХАН  Марката Ви е позната?

ПРОКУРОРЪТ  Вашата яхта – Благодаря! – трябва дори да призная, че тя, ако съдим по снимките, изненадващо прилича на една яхта, която някога притежавах.

ЕЛЗА  Ах.

ПРОКУРОРЪТ  Много вода изтече оттогава.

Д-Р ХАН  Хмм.

ПРОКУРОРЪТ  Къде се намира тази яхта?

Д-Р ХАН  Всеки момент може да пристигне.

ПРОКУРОРЪТ  Питам, защото искам да напусна този град в срок от 24 часа. Ако Вашата яхта, в което не се съмнявам, отговаря на наличните снимки – изглежда са снимки на модел – веднага съм готов да подпиша договор за продажба. Предполагам, че държите вече нещо написано в джоба си.

Д-Р ХАН  Имам, да, имам.

ПРОКУРОРЪТ  Живеем в хартиено време. Д-р Хан слага на масата документ. Мадам познава Санторини?

ЕЛЗА  Санторини?

ПРОКУРОРЪТ  Познавам го само от снимки: – угаснал кратер в морето, скали като кръв и въглища, така черни, така червени. А високо над кипящия прибой: градът. Високо над бушуващия прибой. Град като от тебешир, така бял, така ярък, катерещ се към вятъра и светлината, самотен и свободен, упорит, ведър и смел, забил кули в небе без изпарения, без здрач, без надежда за отвъдно, наоколо морето, нищо освен синята мрачина на морето…

ЕЛЗА  И вие искате да заминете там?

ИНГЕ  Там искаме да заминем.

ЕЛЗА  И какво ще правите там?

ПРОКУРОРЪТ  – ще живеем, мадам. Взема в ръка документа.

Без здрач, без надежда за някой друг път, всичко е сега, денят и нощта, морето, тук са родени боговете ни, истинските, тук те са излезли от водовъртежите: деца на радостта, деца на светлината!

Д-Р ХАН  Единственото, което зная за Санторини, може да се прочете във вестниците: че е завзет от бунтовници.

ПРОКУРОРЪТ  Бунтовници?

ЕЛЗА  И аз прочетох същото.

ПРОКУРОРЪТ  Кои наричате бунтовници?

Д-Р ХАН  Врагове на закона, врагове на реда.

ПРОКУРОРЪТ  А ако причината е в реда? Ако не може да се живее с тях, вашите закони, ако те носят смърт, ако те са това, което ни поболява?

Д-Р ХАН  Какво искате да кажете, господин – графе?

Прокурорът преглежда набързо документа. Всичко е, както го желаете в подробната си обява, дори носът, точно според обявата.

ПРОКУРОРЪТ  Яхта с три мачти –

Д-Р ХАН  Точно така.

ПРОКУРОРЪТ  Мебелирана каюта –

Д-Р ХАН  Точно така.

ПРОКУРОРЪТ  Всичко в безупречно състояние –

Д-Р ХАН  Имате ли документи за правоспособност?

ПРОКУРОРЪТ  Имам брадвата си.

Елза се стряска. Как да се оправи човек, мадам, без брадва. В наши дни. В този хартиен свят, в тази джунгла от граници и закони, в тази лудница на реда… Имате ли химикалка? Познавам вашия ред. Аз съм роден в Пустошландия. Където на човека не му е мястото, където той не вирее. Където се живее ден за ден на инат, не за радост. На инат, от добродетел. Където трябва да се бориш с творението, за да не замръзнеш и умреш от глад. Плодове на труда, те са единствените, които се намират в Пустошландия. Безгрижието не расте по дърветата, ведрото, безстрашното, свободното, което е началото на всичко, наричащо себе си ЧОВЕК. Нищо не е подарък, всичко си остава възнаграждение. И всичко е дълг. А преодоляването е най-висшето, което може да се измисли, там, където съм роден. Преодоляване и отказ. Залъгваме съвестта си с това, че живеем, и всеки търси някакъв смисъл, някакъв заместител на радостта, която не вирее в мъглата. Защото нашето лято е кратко, и тежко на човека, който се отдаде на страстта, която не достига, тъй като слънцето не достига. Тежко! когато пак настъпи здрачът, когато всичко посивее,  и мъглата, когато всичко е без мярка, нереално, и те посетят призраците на отговорността, съвестта пълзи като бръшлян, докато се задушиш – или побегнеш….

Прокурорът подписва, прекъсвайки излиянията си, като някой, който се чувства неразбран, небрежно като мъж, който всекидневно подписва много неща. После връща химикалката на Елза. Междувременно д-р Хан е бръкнал в куфара: познатото корабче с платна от пергамент, което ясновидецът разглеждаше, стои на масата, когато прокурорът вдига очи от подписания документ.

Какво – е – това?

Д-Р ХАН  Вашата яхта.

ПРОКУРОРЪТ  Хан? Д-р Хан?

Д-Р ХАН  Същият.

ПРОКУРОРЪТ  Не знаех, че имате интимна връзка с жена ми, приятелю, но го предполагах.

ЕЛЗА  Ти трябва да кажеш нещо!

ПРОКУРОРЪТ  Какво правите вие тук? Смее се и говори на Инге:

Интимна връзка следобед, знаеш ли, страст по календар, когато замина на конгрес. Погледни ги само! Такъв е животът в нашите кръгове: приключение по график, разбираш ли, прегръдка с поглед към часовника, защото аз бях винаги много точен, както казват, много подреден –

ЕЛЗА  И ти, Ерих, приемаш да те обиждат така?

Д-Р ХАН  Сега не е в това въпросът.

ЕЛЗА  А?

ПРОКУРОРЪТ  В реда, мадам. Посяга небрежно към чантата си. Искат да ме арестуват, мадам, но няма да успеят, няма да успеете –

Без да бърза, все едно е документ, на който му е дошло времето да бъде обявен, той изважда брадвата от чантата. Д-р Хан и Елза продължават да седят, сякаш не могат да повярват на очите си.

– точно вие няма…

ЕЛЗА  Мартин . Скача от мястото си. Той е луд!

Д-Р ХАН  Не правете глупости!  Скача. Полиция, полиция !                                 ЕЛЗА  Помощ!

Д-Р ХАН  Мартин –

ЕЛЗА  Полиция!!

Д-Р ХАН  Помощ!

Елза и д-р Хан побягват в бара, чуваме паниката в бара, какофония от падащи столове, викове от много гърла: Полиция! Полиция!!

ПРОКУРОРЪТ  Това, точно това го сънувах веднъж.

Рецепционистът се връща и вижда господина с брадвата, с вик на ужас вдига ръце, отстъпва назад, навън започва да крещи: Полиция! Полиция!

ШОФЬОР  Аз ще Ви закарам.

ПРОКУРОРЪТ  Кой сте Вие?

Шофьорът обръща ревера на якето си.

ГЛАСОВЕ  Полиция! Помощ!! Полиция!!

`8. УБИЕЦЪТ  ИМА  КЪСМЕТ

 Затворническа килия. Убиецът седи на нара и сърба супата си. Тишина, после подрънкване на ключове. Влиза комисия от петима господа, всички с палта и меки шапки, един в униформа.

КОМИСАР  Господа, видяхте местопрестъплението. Видяхте брадвата. Намирате се сега в килията на убиеца.

УБИЕЦ  Помози Бог.

КОМИСАР  Единственият прозорец, както виждате, гледа към небето. Невъзможно да се подават знаци към улицата. В това господата могат сами да се убедят. Според мнението на Службите за сигурност , постоянно натрапващото се предположение, че би могло да има връзка с външния свят, не издържа на критика. Прочее, молим уважаемите господа да задават лично въпросите си към затворника. Пауза. Разбира се, затворникът не е бил подготвен за това посещение по никакъв начин. Пауза.

Какво още мога да отбележа: виждате белезниците, една иначе необичайна мярка. Службите за сигурност се решиха на това, след като на затворник 112 се удаде, както знаете, да избяга през канализацията. Господата виждат, че се прави всичко, за да се осигурят спокойствие и ред.

ДИРЕКТОР  Да- а.

КОМИСАР  Г-н директор?

ДИРЕКТОР  Опитваха се да обяснят това убийство по всевъзможни начини. С психология и какво ли не. Като представител на бизнеса бих искал все пак да напомня, че това убийство не е извършено в гора, нито в спалня, а в една банка.

Убиецът кима утвърдително. В материалите по делото има бележка, че убиецът няма отношение към парите. Ако г-н комисарят позволява, искам да попитам убиеца: как така той не разбира нищо от пари, след като е работил 14 години в нашия банков съюз. Какво има тук за разбиране.

КОМИСАР  Отговорете.

УБИЕЦ  Парите – изобщо…Откъде идват, къде отиват. Едните ги носят, другите ги вземат. И така ден след ден.Едните например работят, защото имат нужда от пари, а другите ги печелят, защото парите работят за тях.

ДИРЕКТОР  Какво искате да кажете с това?

УБИЕЦ  Изразът не е мой.

КОМИСАР  Отговорете.

УБИЕЦ  Веднъж попитах един клиент докато му изчислявах лихвата, а той чакаше. Най-често плямпахме за времето. Но веднъж го попитах, знаете ли, на шега.

ДИРЕКТОР  Какво?

УБИЕЦ  Директно.

ДИРЕКТОР  Какво попитахте?

УБИЕЦ  Как се прави така, че да имаш такъв доход всеки месец. Той не ми се разсърди, а се усмихна, разпери банкнотите на ветрило и каза: Защото парите работят за мен.

ДИРЕКТОР  И?

УБИЕЦ  По-добро обяснение не съм получавал никога. То ме убеди напълно, но не съм виждал със собствените си очи как работят парите. Виждал съм или пари, или работници.

ДИРЕКТОР  Благодаря.

УБИЕЦ  Аз съм човек, който вярва на очите си –

ДИРЕКТОР  Това е достатъчно. Пауза.

КОМИСАР  Кой би желал да вземе думата по-нататък?

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Господа –

КОМИСАР  Г-н министър на вътрешните работи!

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Този разпит ще бъде безпредметен като всички други. Извършителят изцяло си призна, без да се разкая. Самият факт, господа, достатъчно ясно доказва, че той разглежда престъпното си дело като смислено, така да се каже –

УБИЕЦ  Как така?

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  – смислено,в служба на една кауза, която не е нужно да назовавам по-точно. Въпреки изолацията си той знае точно, че не е единственият, който е посегнал към брадвата. Не е преувеличено, господа, което казах в парламента: брадвата се превърна в символ, символ на негодуванието и бунта. Земята на нашето отечество е подкопана, в каналите на нашия град се укриват хиляди и десетки хиляди, за да излязат под знака на брадвата, да излязат срещу нас, господа, разбивайки бариерите на закона и реда, предвождани от един луд, който не се спира пред нищо.

КОМИСАР  Може ли да помоля господата да се придържат към темата и да се концентрират върху въпроси, отнасящи се до самия затворник.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Това е положението, господа.

Пауза.

УБИЕЦ  Що се отнася до мен, господа –

КОМИСАР  Мълчете.

ГЕНЕРАЛ  Ако мога да запитам –

КОМИСАР  Г-н генерал?

ГЕНЕРАЛ  Защо точно брадва?

КОМИСАР  Отговаряйте.

ГЕНЕРАЛ  Защо точно брадва?

УБИЕЦ  – нашего брата нямаме оръдия.

КОМИСАР  Не сте тук да си правите шегички.

ГЕНЕРАЛ  Защо тъкмо брадва? питам аз, а моят втори въпрос: Знаете, че бандата, която г-н министърът на вътрешните работи току – що спомена, притежава един вид герб, който тя с удоволствие излага на показ, и този герб представлява брадва, черна брадва, или искате да повярваме, че Вие понятие си нямате от всичко това?

УБИЕЦ  Не зная за какво говорите.

ГЕНЕРАЛ  Слънчоглед, славей, незабравка, кос, водно конче, бъз, скакалец – никога не сте чували?

УБИЕЦ  Какво значи това?

ГЕНЕРАЛ  А за граф Пустош: нямате понятие?

УБИЕЦ  Граф Пустош…

ГЕНЕРАЛ  Не сте чували? Нямате понятие?

УБИЕЦ  “Граф Пустош броди по света,

               граф  Пустош броди с брадва във ръката.”

КОМИСАР  Достатъчно.

УБИЕЦ  Имате предвид детската приказка?

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Предвидих това, господа. Жалко за изгубеното време.

УБИЕЦ  Ако може и аз да попитам нещо: –

КОМИСАР  Разпитът приключи.

Комисията се кани да си тръгне.

УБИЕЦ  Защо господата не свалят шапки?

Влиза д-р Хан, съпроводен от надзирателя.

КОМИСАР  Вие какво търсите тук?

Чете писмото, което д-р Хан му връчва, и го предава на другите господа от комисията. Изчаква всички да прочетат документа , към убиеца:

Вие сте помилван.

УБИЕЦ  Аз? Как така?

Д-Р ХАН  Можете да си вървите.

УБИЕЦ  Къде?

КОМИСАР  Свалете белезниците.

Д-Р ХАН  Вие сте свободен.

УБИЕЦ  Какво значи всичко това?

Д-Р ХАН  Свободен!

Убиецът стои, напълно объркан.

КОМИСАР  Можете да си тръгнете.

УБИЕЦ  Това истина ли е?

Вижда, че комисарят сваля шапка, и му подава ръка, по същия начин на другите господа: Добър вечер…Добър вечер…Добър вечер…Добър вечер…

Убиецът си тръгва.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Какво означава това?

КОМИСАР  Амнистия.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Трябва ли да се подразбира, че вече се страхуваме?

9. ГРАФЪТ ТРЯБВА ДА  СЕ  ПРЕДАДЕ

 Кухина в канализацията. Мокър и мухлясал тухлен свод, желязна стълба, ръждясала желязна врата, на кабел виси гола крушка, чува се монотонното бучене на каналите. Инге лежи в един ъгъл, покрита с коженото си палто. Млад мъж очевидно е на пост с автомат в ръце.

 

ИНГЕ  Говори ли с него?

СТУДЕНТ  Да, графиньо.

ИНГЕ  И му каза, че съм болна, че не мога нито да стоя права, нито да вървя?

СТУДЕНТ  Да, графиньо.

ИНГЕ  Какво отвърна той?

СТУДЕНТ  Че не било време човек да се разболява.

Пауза.

ИНГЕ  Ти още вярваш в това?

СТУДЕНТ  Да, графиньо.

ИНГЕ  Не ми казвай постоянно “графиньо”, та това е глупост. Графиня! а живеем в клоака и щом някой отвори вратата, вони на помия…. И това ми било Санторини! – Днес бучи повече от всякога.

СТУДЕНТ  Отгоре вали дъжд. Буреносни облаци, казват, затова многото вода. В някои шахти хората стоят до гърдите във вода.

ИНГЕ  И това ми било Санторини! Студентът мълчи. Струва ми се, че сме обречени. Студентът мълчи. Какъв беше по-рано?

СТУДЕНТ  Студент.

ИНГЕ  Защо си с нас?

СТУДЕНТ  Трябва да се случи нещо.

Влиза мъж. Кой там?

МЪЖ  Кротко, само кротко.

СТУДЕНТ  Парола?

МЪЖ  Славей.

Съблича си палтото, отдолу носи раирана затворническа униформа.

Трябва да говоря с него, спешно е.

СТУДЕНТ  Ще дойде всеки момент.

ЗАТВОРНИК  Идвам отгоре.

СТУДЕНТ  Хранителни продукти?

ЗАТВОРНИК  Нищо.

Чува се далечна стрелба в каналите.

СТУДЕНТ  Дъждът не намаля ли?

ЗАТВОРНИК  Напротив.

СТУДЕНТ  Истински потоп…

Влиза прокурорът с кожена дреха и ботуши, чантата в ръка. Двамата отдават чест, докато той съблича палтото като бос, който е дошъл в офиса си.

ПРОКУРОРЪТ  Вие сте затворник номер 112?

ЗАТВОРНИК  Тъй вярно, графе.

ПРОКУРОРЪТ  Всичко ли уредихте?

ЗАТВОРНИК  Донякъде…

ПРОКУРОРЪТ  Какво значи това?

ЗАТВОРНИКЪТ  Може ли да говоря?

ПРОКУРОР  По-късно. Отново се чува далечната стрелба.

Къде е разположен следващият пост?

СТУДЕНТ  Под площад “Опера”.

ПРОКУРОРЪТ  Кой е на пост?

СТУДЕНТ  Неизвестен.

ПРОКУРОРЪТ  Неизвестен?! И на такъв трябва да разчитам?

СТУДЕНТ  Предшественикът му вчера излезе от играта.

ПРОКУРОРЪТ  Бунт?

СТУДЕНТ  Не мисля. Те пак няводняваха и той бе принуден да се изкачи в шахтата. Той се бранеше. Чувах през целия канал какво викат. Нищо нямало да му се случи, ако се предаде. Три пъти. И тогава, изведнъж, той откри огън. Те също, разбира се. После стана тихо.

ПРОКУРОРЪТ  Канал “Пазарно хале”. Кой охранява там?

СТУДЕНТ  Шофьорът.

ПРОКУРОРЪТ  Той трябва да дойде при мен, веднага. Но няма да викаш, ясно ли е? Отгоре подслушват всяка дума, това е доказано.

СТУДЕНТЪТ  Слушам.

ПРОКУРОРЪТ  Иначе не пускай никого. Който не спре след предупреждение, да се застреля.

Студентът тръгва. За миг през отворената врата се чува бученето. Прокурорът си обрязва пура.

Постигнаха съвършенната  блокада. Хранителните ни припаси се изчерпаха. Всяка улична шахта е завардена, а днес отново опитаха със сълзлив газ. За капак този порой от небето! Каналите в центъра са изгубени. Видях със собствените си очи как течението просто ги отнася… Радиопредавателят повтаря на всеки час, че трябва да се предам. По-точно: хората ми трябва да ме предадат, жив или мъртъв. В противен случай цялата канализация  ще бъде наводнена – срок днес в полунощ – и седем хиляди души ще се издавят като плъхове. Пуши. Какво научихте?

ЗАТВОРНИК  Има две точки, където е възможно.

ПРОКУРОРЪТ  А именно?

ЗАТВОРНИК  Между Пеперуда и Теменужка.

ПРОКУРОРЪТ  Под катедралата?

ЗАТВОРНИК  Под манстира.

ПРОКУРОРЪТ  А иначе?

ЗАТВОРНИК  Между Пъстърва и Незабравка.

ПРОКУРОРЪТ  Къде е това?

ЗАТВОРНИК  При гробището извън града.

ПРОКУРОРЪТ  Хмм.  Пуши. Динамит имаме още?

ЗАТВОРНИК  Само за един единствен взрив.

ПРОКУРОРЪТ  Това е достатъчно.

Разглежда плана на града. Канал Скакалец – как е положението там?

ЗАТВОРНИК  Това е каналът под резиденцията –

ПРОКУРОРЪТ  Попитайте дали е под водата и ми докладвайте веднага.

Затворникът излиза.

ИНГЕ  Какво смяташ да правиш?

ПРОКУРОРЪТ  Няма да се предам. Не ми оставят избор. Нямам друг изход, дете мое, освен да взема властта –

Влизат студентът и шофьорът.

ШОФЬОР  Викали сте ме.

ПРОКУРОРЪТ  Повиках Ви. От часове слушам престрелката, но няма съобщение какво трябва да значи тя. Мога обаче да си представя.

ШОФЬОР  Положението е сериозно –

ПРОКУРОРЪТ  Зная.

ШОФЬОР  Провизиите ни свършиха –

ПРОКУРОРЪТ  Зная.

ШОФЬОР  Също и динамитът. Ако още веднъж наводнят, ще се издавим като плъхове.

ПРОКУРОРЪТ  Зная.

ШОФЬОР  Ние сме приблизително седем хиляди души.

ПРОКУРОРЪТ  А мнозинството са за това да ме предадат.

ШОФЬОР  За да не се издавим.

ПРОКУРОРЪТ  Разбирам. Пауза. Какво мълчите? Вие сте шофьорът, който спаси живота ми. Знам! Надявали сте се да получите нещо насреща и сте разочаровани. Сега очаквате в замяна на това да получите живота ми. Нямам такова намерение –

Шофьорът изважда револвера си.

Нямам такова намерение. Стреляйте, ако Ви стиска. Извиках Вас, Вас и никой друг, защото зная, че Вие ще сте този, който ще дойде да поиска живота ми в името на седем хиляди души, Вие и никой друг. Виждате, че сте разкрит. Винаги съм подозирал хората, на които дължа живота си. Смее се. Разчитали сте на моята съвест, надявали сте се, че можете да ме обесите на моята благодарност? Пуши.

Защо не стреляте? Изтръсква пепелта от пурата. Едва ли ще се уплаша от смъртта, но няма да се пожертвам, докато съм жив – но Вие се страхувате от смъртта, виждате ли, и затова треперите. Пристъпва към шофьора. Дайте ми го!

Шофьорът предава револвера. Завържете този човек.

СТУДЕНТ  Слушам.

ПРОКУРОРЪТ  Само за няколко часа.

Студентът завързва шофьора.

ШОФЬОР  Предател!

ПРОКУРОРЪТ  Имам план да се спася. Щяхте да го осуетите, за да се спасите. Какво значи тук предател? Изпреварих Ви, това е всичко.

Шофьорът стои завързан.

Защо всъщност не стреляхте? Често сам се чудя, дали наистина няма нищо, което да ме спре. Чувам скърцането на клоните и си представям, че съм вятърът –

Влиза затворникът. Можете да говорите.

ЗАТВОРНИК  Има достъп до канал Скакалец.

ПРОКУРОРЪТ  Добре. Угася пурата и си взима палтото и чантата. Елате!

Закопчава си палтото. Взехте ли всичко?

ИНГЕ  А аз?!

ШОФЬОР  Предадени сме и обречени.

ИНГЕ  А аз?!

ШОФЬОР  Вие всички.

СТУДЕНТ  Защото не вярвате в него –

10. ГОСПОДАРИТЕ НА ПОЛОЖЕНИЕТО

 Зала в резиденцията. Всички са във фракове и бални рокли, тук – таме униформи. Музика от далечни зали. Двама господа, културтрегери, стоят на преден план с по чиния в ръка.

ПЪРВИ  И Вие ли го чухте?

ВТОРИ  Полюлеите зазвънтяха.

ПЪРВИ  Какво може да е било?

ВТОРИ  Ш-ш-т.

ПЪРВИ  Пак ли взрив?

Коко, светска дама, минава през залата. Коя беше тази дама?

ВТОРИ  Коко.

ПЪРВИ  Хайверът е безупречен.

ВТОРИ  Не знаете коя е Коко?

ПЪРВИ  Ако човек можеше само да остави чинията –

Идват двама келнери с табла.

КЕЛНЕР  Какво желаят господата за пиене? Мозелско, рейнско, шампанско?

ВТОРИ  Шампанско.

ПЪРВИ  И за мен. Келнерите обслужват и се отдалечават.

Сега вече и двете ни ръце са заети!

ВТОРИ  Вие сте за пръв път в резиденцията?

ПЪРВИ  Да.

ВТОРИ  И като културтрегер?

ПЪРВИ  Вие също ли?

ВТОРИ  Знаете ли, не съм суеверен, но хайверът винаги е лош знак. Аз съм музикант. Това е третото правителство, което ме кани на приеми, но всички правителства имат едно общо нещо: колкото по-критична е ситуацията, толкова по-сигурно е, че ще има хайвер.

Идва келнер, който носи камара от кутии за пури.

КЕЛНЕР  Какво желаят да пушат господата?

ПЪРВИ  Да пушим?

КЕЛНЕР  Цигари? Пури?

ВТОРИ  Може би по-късно.

ПЪРВИ  Може би по-късно.

Цигареният келнер отминава.

ВТОРИ  За какво говорехме?

ПЪРВИ  Коя е Коко?

ВТОРИ  Не знаете? Една дама. Тя сменя правителствата, но винаги е първата дама. Казват, че носи късмет. Когато един мъж преспи с нея, той се издига. Не съм суеверен, не мисля, че политиката се прави от вещици. Коко просто има усет за мъжа, който е на ред. Това е всичко. Жена и половина! Подаде ли ръка, това означава, че този мъж вече е повишен –

Двамата културтрегери трябва да се оттеглят, приближават се: министърът на вътрешните работи, директорът, генералът, комисарят и други господа от правителството, предвождани от Коко.

КОКО  Умолявам ви, господа. Какво впечатление ще направи, ако господа управляващите не ядат и пият? В чужбина са във възторг от нашия студен бюфет. Някой каза, че би могъл да е от Рубенс. Трябва ли сама да забавлявам цялата чужбина? – Господин генерал!  Предлага да я вземат под ръка. Дайте пример!

Коко повежда господата към бюфета, остават само министърът на вътрешните работи и комисарят.

МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ  Изглежда, взривът е бил в непосредствена близост. Вчера ми докладваха, че бунтовниците нямат повече динамит, нито грам, а днес затрепераха полюлеите в резиденцията.

КОМИСАР  Наредено е разследване –

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  И това днес, г-н комисар, днес, когато посрещаме цялата международна общност, за да покажем, че НИЕ сме господари на положението!

Комисарят мълчи. Някои вече твърдят, че бунтовниците били проникнали в резиденцията. Моля Ви се! Той се бил изкачил по парадната стълба – лично – и охраната му отдала чест с оръжието си и го пуснала да мине.  Комисарят мълчи.

Вие се смеете!

КОМИСАР  Съвсем не.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Няма слух достатъчно тъп и детиски, който да не се подеме от цялата чуждестранна преса –

Коко идва с две препълнени чинии.

КОКО  Г-н министър!

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  О, баронесо, благодаря.

КОКО  А това са господата от чуждестранните медии –

Идва група господа, всички с чинии в ръка.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Искренно се радвам, господа, че не се оставяте, както виждам, на една малка детонацийка да ви смути. Разследването вече е в ход. Както докладва службата за сигурност, никъде не са идентифицирани други взривове.

КОМИСАР  Това е извън всяко съмнение.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Очевидно става дума за последен опит да се паникьоса населението, но това няма да им се удаде. И дума не може да става за организирано бягство на бунтовниците, както сами виждате. Във всеки случай , както и по- рано, ние сме господари на положението.

Двама келнери се приближават с табла.

КЕЛНЕР  Какво ще пият господата? Мозелско, рейнско, шампанско –

Репортерите от чужбина са смутени.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  След вас, господа!

Самообслужват се. Мога само да повторя това, което току-що обясних. До момента нямаме отговор на нашия ултиматум, бунтовниците не са предали своя водач. В такъв смисъл преценявам, че няма промяна в положението, и не ни остава нищо друго, колкото и да съжалявам като човек и християнин, освен насилието, безпощадното прочистване.

КОМИСАР  Остават седемнадесет минути до полунощ.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Като вътрешен министър съм отговорен за спокойствието и реда. На наша страна е не само правото, нравствеността, но и множеството от населението. Опирам се на новия закон за защита на държавата. Направихме всичко възможно да осигурим ред и спокойствие. Повтарям: –

Чуждестранните журналисти пият.

– ние държим тайната служба за сигурност, контролираме нашите граждани от люлката до гроба, всеки подозрителен се следи грижливо години наред, имаме утвърдените анкетни листи, имаме новата лична карта с пръстов отпечатък. Направихме всичко възможно да не могат да се надигнат враговете на свободата, да припомня само извънредното положение, което най-после ни позволява да следим и вътрешната кореспонденция, и още стотина предпазни мерки, никой не може да ни упрекне, че ни липсва бдителност. Имаме месечната подписка за лицата над 16 годишна възраст, имаме т.н. работен печат, който изисква административно одобрение на всеки вид труд, имаме помощта за зимата, пенсионното осигуряване, чрез които държим юздите, имаме учебната година за разясняване на католическата и протестантската вяра, медийния закон, служебното разпределение на хартията.

Имаме цифров радиопредавател, който няма друга задача освен всеки ден да оборва всекидневните слухове – все институции, които струват милиони !- и въпреки това, признавам, въпреки това избухна бунт и в нашата страна.

КЕЛНЕР  Мозелско, рейнско, шампанско?

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Господа, наш дълг и повеля е да направим всичко по силите си, за да сложим край на бунта. Ние още сме господари на положението.

Взема си чаша от таблата, за да се отърве от келнера.

Повтарям: Ние още сме господари на положението –

Едва сега вътрешният министър забелязва накъде гледат всички и съзира прокурора, който единствен не държи чиния и чаша в ръце, затова пък кожената си чанта.

ПРОКУРОРЪТ  Съжалявам за бъркотията, която предизвиках. Не ни беше съобщено, че днес има голям прием. Очаквах всичко, но не и почетна гвардия.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  – – – кой сте Вие?

ПРОКУРОРЪТ  Много добре знаете.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Как се озовахте тук?

ПРОКУРОРЪТ  Това си е моя работа, г-н министър. За съжаление не мина без жертви и от двете страни.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Господине –

Присъединяват се генералът и директорът, също с чиния и чаша в ръце, всички са вцепенени.

ПРОКУРОРЪТ  Няма да ви задържам дълго, господа, предложението ми е кратко и просто. Сега е 10 минути преди полунощ, по-точно 11.51.

ДИРЕКТОР  Вие сте водачът на бунтовниците?

ПРОКУРОРЪТ  Наричайте ме както си искате.

ГЕНЕРАЛ  Вие сте осъден на смърт.

ПРОКУРОРЪТ  А вие сте господата, които са подписали смъртната ми присъда?

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  В името на Държавния съвет –

Цигареният келнер с натрупаните една върху друга кутии.

КЕЛНЕР  Пури? Цигари?

КОМИСАР  Изчезвай, човече.

ПРОКУРОРЪТ  Какви пури имате?

КЕЛНЕР  Партагас, Хенри Клей, Ромео и Жулиета –

Прокурорът си взема една. Огънче?

ПРОКУРОРЪТ  Имам си. Цигареният келнер си тръгва. Що се отнася до положението: в момента аз съм по-слабият. Това е ясно. Естествено, можете да ме арестувате на място, все още полицията е във ваша власт…

Запалва си пурата. Надявам се на здравия ви разум. Пуши.

Ако ме екзекутирате, съм мъртъв – аз, но не и революцията, и по-нататък революцията, знаете това, няма повече да ви предложи съюз.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Съюз?

ПРОКУРОРЪТ  Отказ от всякакво проливане на кръв. Предавате ми резиденцията. Народът ще ликува както винаги, когато се случва нещо. Предавате ми държавната полиция, пресата, радиопредавателя и всичко останало, и то веднага.

Мъртва тишина.  Нямах друг изход….

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Не мога да изпреварвам решението на нашия Държавен съвет, но мога да кажа, че нашият Държавен съвет, докато сме негови членове, никога няма да се съгласи на такъв съюз.

ПРОКУРОРЪТ  Жалко.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Това би бил съюз с престъплението.

ПРОКУРОРЪТ  Какво предлагате?

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Ще се бием –

ПРОКУРОРЪТ  До последна капка кръв.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Да!

ПРОКУРОРЪТ  Жалко.

ГЕНЕРАЛ  До последна капка кръв.

ДИРЕКТОР  До последна капка кръв.

ПРОКУРОРЪТ  Мразя вида на течаща кръв.  Пуши. Ако смятате легендата, че винаги нося брадва в чантата си, за легенда, господа, вие се лъжете. Имам брадва в чантата. Опитът ме е научил, че иначе не може да се преговаря –

Вижда Коко. Коя е тази дама?

КОКО  Ваше превъзходителство?

ПРОКУРОРЪТ  Откъде се познаваме?

КОКО  Да се познаваме?

ПРОКУРОРЪТ  Ще ми покажете ли резиденцията? Предлага ръката си на Коко.

Господата трябва да вземат решение: съюз или не. Това е последният шанс, който мога да им дам.

КОКО  Къде да Ви заведа, Ваше превъзходителство?

ПРОКУРОРЪТ  Заведете ме на балкона.

Прокурорът и Коко се отдалечават.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Луд човек! Не съм ли го твърдял винаги? Душевно болен!

Барабанен бой. Защо никой не отсервира?

Шум от тълпата.

ГЕНЕРАЛ  Какво става?

Барабанен бой.

КОМИСАР  Вашите хора, генерале, почетната гвардия му отдава чест –

Грохот на барабани. Той стои на балкона – явява се на тълпата – говори – Чувате ли?

Френетично ликуване.

МИНИСТЪР НА ВЪТР. РАБОТИ  Защо никой не отсервира? Това не може да бъде. Защо никой не отсервира?

11. УБИЕЦЪТ НЯМА КЪСМЕТ

Дребнобуржоазна мансарда, в съпружеското легло лежи жена, а до нея седи убиецът, който се е изправил и слухти.

УБИЕЦ  Сега вече утихна.

ЖЕНА  Какво може да е било това?

Убиецът слиза от леглото. Къде тръгна?

УБИЕЦ  Да видя.

ЖЕНА  Внимавай да не те видят, по радиото казаха: Който няма документи –

Убиецът застава до прозореца. Виждаш ли нещо?

УБИЕЦ  Прахоляк….

ЖЕНА  Беше като земетресение.

УБИЕЦ  Моста. Те взривиха моста. Как виси… Заедно с релсите. Взема си цигара.

По този начин няма да го спрат…

ЖЕНА  В първия момент ми се стори, че къщата се срутва, така се залюля.

УБИЕЦ  Стъклото се е разбило. Портретът на мъжа ти – това е, което е паднало от стената. Събира парчетата. Само парчета…

Жената хлипа. Не се натъжавай, Бети, не се натъжавай. Такъв е животът. Ту надолу, ту нагоре. Мъжа на сестра ми също го убиха. А беше изискан тип, учител, на 26 години. Плениха го, по-точно казано, и защото искал да избяга, го убиха. А само седмица по-късно мирът бе сключен. Но един от тези, които го убиха, подофицер, дойде при сестра ми и се погрижи за вдовицата. Иначе щяхме тогава да умрем от глад. И още същата година се ожениха. Днес имат собствена къща. С хладилник. И кола и две деца…

ЖЕНА  Ако можеше да ни види!

УБИЕЦ  Тогава нямаше да съм тук. Ако можеше да ни види, той щеше да е още жив, тогава той самият щеше да е тук, а ти нямаше да имаш нужда от мен.

ЖЕНА  О, Господи!

УБИЕЦ  Къде да сложа парчетата? питам аз.

Стои  прав, двете му ръце са пълни с парчета, докато жената хлипа, пристъпва към прозореца и изхвърля парчетата навън. Сяда на крайчеца на леглото. В света нещата също вървят ту нагоре, ту надолу.

Звъни се. Кой може да бъде? Мълчание.  По това време?

ЖЕНА  Стой си.

УБИЕЦ  Млекарят?

Звъни се.

ЖЕНА  Просто няма да отваряме. Мълчание. Не трябваше да хвърляш парчетата на улицата, Волфганг, твърде тъпо бе това.

УБИЕЦ  Волфганг… Смее се и се опъва в леглото. Нямаш си представа защо съм щастлив. Ти никога не си била в затвора. Не знаеш защо съм щастлив.В затвора никога не ме наричаха по име. Никога. Отначало винаги казваха: Обвиняемият. После казваха: Убиецът. Или: Престъпникът. В един вестник ме нарекоха: Чудовището. А веднъж защитникът ми каза: Човече. И в банката, едно време, също никога не ме назоваваха по име. Смешна работа. При това името ми стоеше на един малък надпис: В. Швайгер. Някои казваха: г-н Швайгер. При военните казваха: Швайгер, Волфганг. Това бях аз. В затвора, по-късно, когато ми казаха: До живот!

не се трогнах, не повярвах –

ЖЕНА  Ш-ш-т.  Чука се.

УБИЕЦ  При това Волфганг всъщност е хубаво име…

Чука се.

ГЛАС  Отворете!

ЖЕНА  Кой чука?

ГЛАС  Отворете!

ЖЕНА  Момент, идвам де, момент, момент…

Жената показва на убиеца къде да се скрие и навлича пеньоар, преди да отвори. Влиза жандармеристът, който сега носи автомат.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Документите Ви.

ЖЕНА  Ама защо?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Изпълнявам дълга си.

Жената изравя документите си.

Хофмайер, Ана Елизабет –

ЖЕНА  Да.

ЖАНДАРМЕРИСТ  По рождение Свобода –

ЖЕНА    Да.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Шивачка  –

ЖЕНА  Да.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Омъжена за Карл Антон  Хофмайер, портиер –

ЖЕНА  Не.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Обаче така пише тук.

ЖЕНА  Да

ЖАНДАРМЕРИСТ  Защо лъжете?

ЖЕНА  Мъжът ми – загина…

ЖАНДАРМЕРИСТ  На чия страна?

ЖЕНА  Не зная…

ЖАНДАРМЕРИСТ  Добре. Връща документите. А къде е господинът?

ЖЕНА  Кой? – какъв господин, моля Ви се?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Който стоеше на прозореца.

Жената клати отрицателно глава.

Който изхвърли парчетата.

Жената клати отрицателно глава.

Това вашият панталон ли е? Жената онемява. Няма никакъв смисъл –

Убиецът излиза от скривалището си. Вие г-н Хофмайер ли сте?

УБИЕЦ  Не.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Кой сте Вие?

ЖЕНА  Казах Ви –

ЖАНДАРМЕРИСТ  Питам този господин.

УБИЕЦ  Неговият убиец.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Какво говорите?

УБИЕЦ  Истината.  Пауза.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Имате ли документи?

УБИЕЦ  Не.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Вземете си палтото!

УБИЕЦ  Нямам палто –

ЖАНДАРМЕРИСТ  Не можете да излезете така на улицата.

УБИЕЦ  Идвам от затвора –

ЖАНДАРМЕРИСТ  Вземете си панталоните!

УБИЕЦ  Ще ми дадат документи. Взема панталоните.

Казаха ми, в началото на другата седмица. Обува панталоните.

Нищо не отричам. Какво искате от мен? Казвам Ви, че идвам от затвора –

ЖАНДАРМЕРИСТ  Как така?

УБИЕЦ  Помилван съм.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Всеки може да  го каже.

УБИЕЦ  Вчера следобед.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Как така помилван?

УБИЕЦЪТ  Не знам. Не разбирам от политика. Внезапно ме пуснаха. Амнезия, или както му е там името, всеобща амнезия.

Жандармеристът е объркан. Помилван съм. Не всеки може да го каже. Ако някой лежи в затвора, не може да каже, че е помилван.

Смее се на плоската си шега. Или нямам право?

ЖАНДАРМЕРИСТ  Какво правите тук?

ЖЕНА  Заради бельото.

УБИЕЦ  Аз съм ерген.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Какво искате да кажете с това?

УБИЕЦ  Г-жа Хофмайер ми кърпеше бельото. От край време. Трябваше да си взема бельото.

ЖАНДАРМЕРИСТ  И затова сте при г-жа Хофмайер?

УБИЕЦ  Също и защото исках да изкажа съболезнованията си.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Какво искахте?

УБИЕЦ  Да изкажа съболезнованията си. Жандармеристът е объркан.

Амнезия, това е факт, в цялата страна –

ЖАНДАРМЕРИСТ  Къде прекарахте нощта?

УБИЕЦ  Тук – !

Жената се обръща настрани и закрива лице.

Така се случи… Нещастието ни събра, изтичащото време, говорихме за Карл Антон – до полунощ… съжалихме се взаимно –    Жената хлипа.

Какво изобщо ви засяга това?!

ЖАНДАРМЕРИСТ  Нищо. Пауза. Значи нямате документи.

УБИЕЦ  Нямам.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Тогава си вземете палтото.

УБИЕЦ  Казах, че не е мое.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Въпреки това.

УБИЕЦ  Идвам от затвора, признавам, но мога да отида където си поискам, свободен съм.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Обуйте си обувките!

Убиецът гледа в една точка.  Ходом, марш!

Убиецът мълчи, вземайки обувките, като човек, който е взел тайно решение, и обува обувките.

ЖЕНА  Всичко, което той казва, е истина.

ЖАНДАРМЕРИСТ  Ще видим.

ЖЕНА  Той е помилван! Помилван! Щом Ви казвам –

ЖАНДАРМЕРИСТ  Аз само изпълнявам дълга си.

Убиецът е готов, жандармеристът го отвежда, като върви с автомата зад него, вратата остава отворена, жената стои като вкаменена, изведнъж се чува как някой тича надолу по стълбата.

Стой! Спри! Стой! Стой или ще стрелям –

Трополенето надолу по стълбата продължава. Стой!

ЖЕНА  Волфганг?

Чува се кратък откос, после тишина.

12. СПОКОЙСТВИЕТО И РЕДЪТ БИВАТ ОТНОВО ВЪЗСТАНОВЕНИ, КРАЙ

Всичко като в началото на пиесата: кабинет във вилата на прокурора. Нощ. На бюрото свети работна лампа. Прокурорът стои неподвижен, сам е. Единствена разлика: носи кални гумени ботуши като в канализацията. Часовникът на кулата бие.

ПРОКУРОРЪТ  Знам, какво ще кажеш. Мълчи! Че трябва да ида на лекар, че съм болен. Че трябва да си взема отпуска. Че вече не съм млад, че утре ще съм като разбит. Че трябва да си взема отпуска, а също и сънотворно. И че така повече не може. Така мислят и всичките ми приятели, нали така, скъпи Хан?  Смее се.

Нали така , скъпи Хан?  Тишина.

Още нещо? Гледам, че техни благородия стоят по пижама и мръзнат…Тишина.

Що се отнася до конфискацията: касае се за два или три дни, докато спокойствието и редът бъдат отново възстановени. Това, че хората ми конфискуваха тъкмо тази вила, е недоглеждане, което ми е неприятно.

Съзира и взема в ръка собствения си портрет: – не понасям портрети, мадам, с Ваше разрешение! Хвърля портрета в камината. Претенции относно обезщетения, подписани от минимум две лица с безупречна репутация, да се подават в компетентната институция.  Тишина.

Още нещо? Съжалявам, скъпи Хан, че няма да може да преспите тук нощеска с жена ми, тъй като очаквам посещение от нашия държавен глава –

Вика на висок глас: Стража!  Сяда на бюрото.

– тази дама и този господин са арестувани. Не искам повече да виждам лицата им. Гарантирате човешко отношение. Двамата са невинни. Нямаме какво да си кажем.

Тишина

Събуди се! – сега: бързо – сега: събуди се, събуди се – събуди се…

Влиза Хилде, носи цепеници под мишница, боса, движи се безшумно.

Да живее графът! Искат да ме подлудят. Да живее графът, да живее графът!

Хилде изпуска цепеница. Коя си ти?

ХИЛДЕ  Хилде.

ПРОКУРОРЪТ  Хилде?

ХИЛДЕ  Изплаших ли г-н прокурора?

ПРОКУРОРЪТ  Слава Богу…

ХИЛДЕ  Г-н прокурорът позвъни. Може би трябва да запаля огън. Г-н прокурорът да ме извини, че съм с разпусната коса, ставам от леглото. Прокурорът се смее.

Защо г-н прокурорът се смее така?

Прокурорът мълчи. Ще запаля огън.

ПРОКУРОРЪТ  Слава Богу, слава Богу…

ХИЛДЕ  Защо г-н прокурорът ме гледа така втренчено?

ПРОКУРОРЪТ  Слава Богу, слава Богу, че си жива!

Хилде коленичи пред камината. Имаше ли някой в тази стая?

ХИЛДЕ  Не зная.

ПРОКУРОРЪТ  Жена ми?

Става и отива до вратата да провери.

Сънувал съм. Стои и се оглежда. Сънувал съм всичко, при това през цялото време знаех, че е сън, през цялото време…

Отново сяда на бюрото и се връща към всекидневните си задължения, търсейки нещо. Огънят, да, нашият огън пак е угаснал. Колко е часът? Не разбирам. Знаеш ли, Хилде, къде съм сложил всички папки с делата?

Хилде се обръща и го поглежда. Още ли вали така силно?

Търси без особено вълнение.  Не разбирам.

Замисля се. – Мисля, че извиках, после се събудих, изведнъж извиках нещо…

ХИЛДЕ  Сега се разгоря.

ПРОКУРОРЪТ  Какво извиках?

ХИЛДЕ  “Стража!” Прокурорът се смее. Г-н прокурор, защо цяла нощ се стреля в града?

ПРОКУРОРЪТ  Стреля се?

ХИЛДЕ  Цяла нощ.

Червеникава светлина от огъня. Сега се разгоря!

ПРОКУРОРЪТ  -като при въглищарите в гората, когато дойде твоят граф. Чак на човек му се приисква да танцува! Цяла нощ. Да живее графът!

Смее се.  Да живее графът! и тогава феята каза, когато въглищарите се уплашиха, защото горяха собствените им колиби, горяха селата и градовете…

ХИЛДЕ  Г-н прокурорът се шегува с мен.

ПРОКУРОРЪТ  Какво каза тогава феята?

Хилде се надига. Остани! Кратка престрелка в далечината.

Това е последното, което наистина си спомням: Ти вече запали веднъж огън тази нощ. Бях така уморен. Ти приличаше на фея. Бях така буден, а ти разказваше една история, една безумна история……Намира кутията с пури.

Кой е пушил от пурите ми? Не разбирам. Знаеш ли, Хилде, кой е изпушил всичките ми пури?

ХИЛДЕ  Мисля, че г-н доктор Хан.

ПРОКУРОРЪТ  Кога свари?

ХИЛДЕ  Една след друга.

ПРОКУРОРЪТ  Хмм.  Хвърля празната кутия в горящата камина.

Въобразявах си, че има още половин кутия. Тишина. Кажи нещо.

Кратка престрелка в далечината.  Кажи нещо!

ХИЛДЕ  Страхувам се.

ПРОКУРОРЪТ  И ти ли сънува това?

Кратка престрелка в далечината. Беше отвратително. Поглежда я.

Косата ти беше огненочервена. Като сега. После изцапана с тиня и сива като всичко. А ръката ти беше студена и болна. А устните ти: студени и твърди като камък. И  посиняли. Оставих те да лежиш долу в дълбокото, исках да изляза, исках да живея…

ХИЛДЕ  Не зная за какво говори г-н прокурорът.

ПРОКУРОРЪТ  – сънувах, дете, теб. Смее се. Теб и твоя граф!  Смее се.

Аз бях твоят граф – аз, който не познава окови и никой не може да ме спре, граф Пустош с брадвата в ръка, и когато чуят името ми, онемяват с отворена уста, кръвта замръзва във вените им: Минавам през стените им, сякаш са от мъгла, и където и да отида, техният ред се срива като къщичка от карти, и аз съм свободен….свободен…… Тишина.  Кажи нещо!

Часовникът на кулата бие. Четири часа?  Тишина.  Кажи нещо!

ХИЛДЕ  Вотан, кучето ни, умря. Не съм виновна. Не искаше нищо да яде, защото г-н прокурорът отсъства толкова дълго. Приготвях му топло млекце, но и това не кусна.

Прокурорът е глух за думите й.  Погребахме го в градината.

Прокурорът се смее.  Г-н прокурорът никога не ми вярва.

ПРОКУРОРЪТ  – изведнъж държа брадва в ръка. Ето какво става, когато се разказват такива приказки! – а трима горски със зелени униформи лежат в снега, тогава ти помогна с ръце и крака, засипахме ги със сняг…

ХИЛДЕ  Затова писаха във вестника.  Прокурорът се смее.

Всички говореха за това.

ПРОКУРОРЪТ  Да живее графът! викаха всички…

Кратка престрелка в далечината.

Сънувах един безсмислен свят.

Дълга престрелка в далечината.  Върви да спиш!

Пристъпя към Хилде и я погалва по косата.

И двамата сме сънували. Не ме гледай така разстроено. И твоята история с кучето си я сънувала.

Хилде клати отрицателно глава. Благодаря за огъня.

Чука се.

ХИЛДЕ  Да събуя ли тия кални ботуши на г-н прокурора?

Чука се.

ПРОКУРОРЪТ  Тези ботуши как се озоваха на краката ми? Това не е истина. Откъде накъде тези ботуши? Аз съм буден! -казвам ви –

Влиза затворникът с автомата.

Кой сте Вие?  Затворникът отдава чест. Какво значи това?

ЗАТВОРНИК  Да живее графът!

ПРОКУРОРЪТ  Как дойдохте тук? Не разбирам. Какво искате с този автомат? Питам кой сте.

ЗАТВОРНИК  Славей.

ПРОКУРОРЪТ  Моля?

ЗАТВОРНИК  Славей.

Прокурорът е загубил ума и дума.

Ваше превъзходителство не е доволен от квартирата. Става дума за един – два дни, докато резиденцията е готова за нанасяне. В бързината не можахме да намерим нищо по-добро. Заграждението от бодлива тел ще е готово след четвърт час. Къщата, в случай, че Ваше превъзходителство не е забелязал поради тъмнината, е разположена сред парк. Мислехме, че негово превъзходителство иска спокойно окръжение. Има всичко, бюро и телефон, също прислужнички           , спалня с баня  в съседство, всичко тип-топ, казват, че била вилата на един прокурор.

ПРОКУРОРЪТ  Още нещо? Затворникът отдава чест. Още нещо?

ЗАТВОРНИК  Да живее графът!

ПРОКУРОРЪТ  Това вече го казахте.

ЗАТВОРНИК  Президентът на държавата иска да говори с Вас.

ПРОКУРОРЪТ  Кой?

ЗАТВОРНИК  Федералният президент.

Затворникът отдава чест и си тръгва.

ПРОКУРОРЪТ  Това е някакъв призрак!

Хилде се отдалечава.  Хилде –

Влиза достолепен старец с деликатно телосложение. Господин президент?

ПРЕЗИДЕНТ  Нямаме време, г-н доктор, за думи на лично съчувствие, нито да си правим комплименти в този нощен час. Били са съставени всички областни правителства, доколкото си спомням като осемдесет годишен.

 

Сяда и изчаква прокурорът също да седне.

Ще се обръщам с “Ваше превъзходителство” към Вас, както обичайно, веднага щом чуя от Вас, г-н доктор, че сте готов да образувате федералното правителство.

ПРОКУРОРЪТ  Аз – ?

ПРЕЗИДЕНТ  Въпросът, кои обещания към народа, както и към международната общност, би трябвало да бъдат формулирани или загатнати в първото Ви послание, за да се представи поемането на властта като смислено и да успокои незасегнатите, не е предмет на нашето обсъждане, което ще бъде кратко.

ПРОКУРОРЪТ  Нямам послание!

ПРЕЗИДЕНТ  Има редица думи, големи обещания, които никога не са били изпълнени, и поради това са всеки път подходящи да представят един преврат като нещо прогресивно, г-н доктор.

ПРОКУРОРЪТ  Не искам властта!

Президентът се подсмихва. Искам да живея!

ПРЕЗИДЕНТ  Въпросът, който ще отправя към Вас, е кратък и прост: Готов ли сте, г-н доктор, след всичко, което се случи –

ПРОКУРОРЪТ  Какво се случи?

Президентът се подсмихва.  Ами че това е призрак, мираж ! – казвам Ви –

ПРЕЗИДЕНТ  За жалост не е.

ПРОКУРОРЪТ  Накараха ме да сънувам!

ПРЕЗИДЕНТ  – готов ли сте, г-н доктор, да бъдете осъден като убиец, или предпочитате да образувате правителството, за да възстановите спокойствието и реда?   Продължителна стрелба в далечината.  Очаквам Вашия отговор.

Влиза затворникът с автомата.

ЗАТВОРНИК  Теленото заграждение е готово.

Затворникът отдава чест и напуска.

ПРЕЗИДЕНТ  Който сваля властта, за да бъде свободен, поема противоположното на свободата – властта – и аз напълно разбирам личния Ви шок.

Влиза Коко.

КОКО  Резиденцията е готова.

Задната стена на стаята се отваря като една единствена двойна врата, чиито вътрешни страни естествено са позлатени, в стаята се изтъркулва кървавочервен килим. Виждаме шпалира на резидентската гвардия в оперетна историческа униформа.

ПРЕЗИДЕНТ  Ваше превъзходителство?

ПРОКУРОРЪТ  Накараха ме да сънувам….

Президентът става.

Събуди се – веднага: бързо – веднага: събуди се – събуди се – събуди се!….

Прокурорът остава седнал под звуците на музиката.

 

Превел от немски език:

Иван КЕХЛИБАРЕВ

Автобиографични бележки  за  МАКС  ФРИШ

          

      Редом с Фр. Дюренмат, Макс Фриш се смята за един от най-влиятелните швейцарски писатели на ХХ век. Роден е на 15.05.1911 г. в Цюрих. Прекъсва следването си на Немска литература поради смъртта на баща си. Работи като журналист и колумнист в Нойе цюрихер цайтунг. 1933- 35 г. пътешества из Източна и Югоизточна Европа, посещава Германия.

      През 1941 г.завършва Архитектура в Техническия университет, Цюрих, проектира плувен басейн в центъра. Прекарва година в САЩ със стипендия на Фондация Рокфелер. След 1955 г. е писател на свободна практика.

      През 50те и 60те години Фриш написва няколко романа, които изследват проблемите на отчуждението и на идентичността  в модерните общества: “Щилер”, “Хомо Фабер”, “Наричайте ме Гантенбайн”, а в зряла възраст “Монток” и “Човекът през Холоцена” /последните два са публикувани в списание МОРЕ /. Пише и политически драми като “Андора”, “Бидерман и подпалвачите”, “Граф Пустош” и “Дон Жуан или любовта към геометрията”. Влюбва се в Антония Куик, връзката с която датира от 1969 г.Публикува 2 тома дневници /1946-49г. и 1966-71г./. Умира от рак на 4.04.1991 г.Носител е на литературните награди “Георг Бюхнер”, “Наградата за мир на германските книготърговци”, престижната “Хайнрих Хайне” и др.

         Основни теми в творчеството на Макс Фриш са Търсенето и загубата на идентичност, Вина и невинност, Технологичното всемогъщество срещу съдбата, а така също Измамното самочувствие на швейцарците като уж толерантни демократи, а всъщност изплашени от собствената си свобода и вманиачени да контролират всеки аспект от живота си.

/по материали на УИКИПЕДИЯ /