Тъгата няма бряг
„ Капка изпреварила дъжд“ е третата поетична книга на Диана Саватева. В нея поетесата доразвива и надгражда темите от първите две книги, обогатява ги с нови нюанси и гледни точки, това говори за път в поезията, което е важно качество. В литературата темите са вечни, важно е авторът да предложи лична интерпретация.
Творбите са дълбоко екзистенциални размисли за човешкото битие, за смисъла. Поетесата притежава проникновен усет за болката и тъгата, стиховете предизвикват неочаквани асоциации.
В стиховете на Диана Саватева винаги битът преминава в битие. Персонажите в „С теб вървя“ са уличният музикант и антикварката с книгите – музиката и словото съпровождат всеки в пътя му, защото оставят духовни следи в сърцата и душите на минувачите.
От лириката на Диана Саватева струи чистота. Детето и детството присъстват осезаемо в нейните стихове. В „Май“ детето променя сивото настроение, сближава хората и „става по-топло“. В „Март“ по поетичен начин е внушена по поетичен начин детската сърдечна и душевна чистота чрез изпратената приятелска картичка, която :
Прилича на детска рисунка –
не можеш да разбереш
какво е създала комбинация от
несръчност
и непорочно въображение
но пъстротата те усмихва.
Лирическата героиня на Диана Саватева живее в самота. Това усещане е заложено в нея, с него се е родила, такава е нейната чувствителност. Във „Вървя срещу мрака“ страхът я „влудява“ и „Мракът трепти като плът“. Изоставената сграда в едноименното стихотворение е „катедрала на отсъствието“. Достатъчна е появата на жената на отсрещния балкон да я стопли с човешкото си присъствие.
При Диана Саватева можем да говорим за продуктивна болка, защото ражда поезия. Тъжни и болезнени са стиховете, изпълнени с дъжд и сняг. „Тъгата няма бряг“, споделя тя в поантата на „Животът непрекъснато“. Листата в „Пияните листа“ „търкалят отчаянието си“.
Деликатно е интимното чувство в тази лирика – то не се разкрива докрай, защото се опасява, че ако го направи, неизбежно ще изпие и чашата на раздвоението. Свенлива е при изразяване на чувството си. Трябва да умеем да усещаме и различаваме „Любов от нелюбов“, споделя поетесата в „Непрогледна светлина“.
В подобна поезия можем да открием ред многолики съкровения – поетесата говори тихо, защото разбира че крясъкът не лекува болката. Тишината предразполага към екзистенциален, философски и метафизически размисъл.
Сред основните теми в лириката на Саватева е тази за свободата. В „Капка, изпреварила дъжд“ капките „се реят във въздуха“ свободно, те са „като перца на отлетяла птица“ и събуждат живота, превръщайки локвите в „малки изгубени морета/ в градска пустош“.
Всеки поет размишлява за поезията, творчеството. Не прави изключение и Диана Саватева. Стихът е истинският дом на нейната лирическа героиня, в него тя чува гласа на сърцето си. Поетът живее пълноценно преди всичко чрез поезията си. „Думите са с дълбок корен“, споделя поетесата в „Септември“.
Лириката на Диана Саватева е асоциативна. Неочаквани словесни обрати, оксимороните придават многозвучие на стиховете ѝ. Тя не се интересува от мимолетното, почти не се задържа при него, защото за нея е важно главното, трайното, екзистенциалното. Нейната лирика на предлага спонтанен експресивен изказ на обсебилите я чувства, в стиховете ѝ няма словесни фойерверки, тя не разчита на еклектиката и частичното, а на задълбоченото, на говорещата тишина между думите. Това може да създаде погрешното впечатление за статичност, но то е измамно усещане, защото стиховете имат скрита, неафиширана динамика, „тих“ драматизъм“. Тя създава динамика чрез бърза внезапна смяна на вниманието и погледа върху предметите и нещата, но различността им не променя посланията. Свободната поетична форма е нейният стих, защото я изразява най-добре. Стилът ѝ не е словесно разточителен, метафорите и образите идват естествено, в лириката ѝ няма да открием маниерност. Тя е сложна, погледът е подвижен и наблюдателен, лиричната героиня споделя чувствата си някак свенливо. Пише с перо, потопено в сърцето. А най-дълъг в поезията и литературата се оказва пътят от сърцето до ръката.
В лириката на Диана Саватева ще открием дълбоки размишления – тя свързва земното с космичното, приканва ни да се вглеждаме по-внимателно, съсредоточено и вглъбено в живота и случващото се около нас, за да го разбираме по-добре и да го преоткриваме. Поетесата не изневерява на начина си на писане, който я изразява най-добре и прави поезията ѝ разпознаваема, физиономична и автентична.
Автор на текста: Никола Иванов
