МЕДИТАЦИЯ
Какво било това, дъще?
Призори
седейки на бюрото, на крачола
нощна пеперуда,
която спи
И никой не знае за другия.
НАСТОЯЩЕ
Какво съхранявам зад седем ключалки?
Никаква конспирация, дори не и
порнография
Минало, дъще.
Да го познаваш
може да струва
бъдещето
АПЕЛ
1
Д., ученик в седми клас,
снабдил с очила и гъста растителност
портрета на Ленин
Публично
Така
попаднал в опасна близост
с враговете на работническата класа,
с империалистите, почти техен помагач
той трябвало да стои
в средата на училищния двор
Наказание:
мъмрене, нанесено в досието
което ще го придружава
до живот
2
Питаш защо
до живот
Ленин вече не може да му помогне, дъще
СЛЕД ЕДНО НЕДОВЪРШЕНО КОНТРОЛНО ПО МАТЕМАТИКА
Всичко
е пронизано от математиката, казва
учителят: медицина
психология
езици
Той забравя
моите мечти
В тях аз непрекъснато пресмятам
невъзможното за пресмятане
И се стряскам когато позвънят
като теб
КАТО ПРЕДМЕТИТЕ ОТ ГЛИНА
1
Искахме да бъдем като предметите от глина
Битие за онези,
които сутрин в пет си пият кафето
в кухнята
Да принадлежим към простите маси
Искахме да бъдем като предметите от глина, направени
от пръст от нивата
Също, никой да не може да убива с нас
Искахме да бъдем като предметите от глина
Всред толкова
търкаляща се стомана
2
Ще бъдем като парчетата
на нещата от глина: никога повече
едно цяло, може би
един проблясък
във вятъра
- ОКТОМВРИ 1970 г.
/връчване на Нобеловата награда на А. Солженицин/
Един ден прозрачен до
Рязан
Не могат да го заточат в Сибир
Цензурата не може
да го зачеркне
/В ъгъла блести
пукнатият бохемски кристал/
Ден, който изсветлява
тъмнината
Който напомня за възможното:
Да натовариш с едно утро
съвестта си
НОКТЮРНО
Сън, ти не идваш
Ти също
се страхуваш
В мислите ми виждаш
съня, твоя
убиец
СКУЛПТУРА В ЦЪРКВАТА НА Л.
Жената
Гола
Изгонена
Не можеше ли
поне ключ
около врата:
Ева
И ТОВА Е НАДЕЖДА
Гроб нейде в пръстта
Надежда да възкръсне
в едно стръкче
/Няма
надгробна плоча
Да се провалиш в смъртта
о камък/
УБЕЖИЩЕ ЗАД УБЕЖИЩЕТО
/на Петер Хухел/
Тук само вятърът
влиза непоканен през вратите
Тук се обажда
само Бог
Безброй жици полага той
от небето към земята
От покрива на празния обор за крави
към покрива на празната кошара
плющи от дървени улуци
дъждът
Какво правиш, пита Бог
Господи, отвръщам
вали
какво да се прави
А отговорът му прораства
зелен през всичките прозорци
РАЙНЕР КУНЦЕ, роден 1933 г. в семейството на миньор, изучава философия и журналистика в Лайпцигския университет, където до 1959 г. е научен сътрудник. През 1968 г. в знак на протест срещу смазването на Пражката пролет напуска ГЕСП. Все пак излизат стихосбирките му “Стайна сила на звука” и “Писма със син печат”. Прозаичната му книга “Чудесните години”, публикувана във ФРГ, става причина да бъде изключен от Съюза на писателите на ГДР. В Западна Германия, където се преселва, издава стихосбирките “На своя надежда”, “Разговори с кос” и
“Единственият на всеки живот”.
След промените в Германия е избран за почетен доктор на Дрезденския ТУ и почетен гражданин на Грайц. Живее в Ерлау, Бавария.
Книгите му са преведени на 30 езика. Получава наградите на Баварската академия за изящни изкуства, “Георг Бюхнер” и “Андреас Грифиус”.
Превел от немски език
Иван КЕХЛИБАРЕВ