Равденско-Бургаски цикъл
Хамлетиада на XXI век
1. Пандемичният Хамлет
И малките датчанчета отдавна се досещат,
че има нещо гнило в Дания – и гнило, и зловещо.
На Елсинор какво му е – оттам дочуват се гърмежи само:
празнува някой пак смъртта на стария владетел Хамлет.
Но истината – казват – рано или късно тържествува –
маскирана лъжата преждевременно пирува.
(2021; 2023)
2. Вярващият Хамлет
The time is out of joint… (Hamlet – Act 1, Scene 5)
Изкълчена е ставата на времето, а аз
призван съм някак си да я наместя!
Тъй липсва всичко – дух, съмишленици, средства –
но вярвам: ще ми се дадат във оня час.
Да се радваме!
Да се радваме на подарената почивка,
на това, че вълните в краката ни плискат се,
че държа те, любима, почти като някога
на ръце, с малко помощ от страна на водата.
Да се радваме на подарената почивка!
И да помним: по милост отгоре живи сме.
Заедно(ст)
Поизлъскахме колата
стара –
не като за надпревара,
а да бъдем малко по-прилични
двама с моето момиче.
По дела да ходим заедно
с радост –
като в първата ни младост.
Сам на плажа
с античен GSM
Ако ми дойде вдъхновението,
ще си пратя стихотворението
със sms –
изчерпал листовете,
почитам писането
и пускам вест
до себе си –
получена успешно:
поетът в мен
е жив и днес.
Преди заминаване
Всичко свършва преди да е траяло в себе си –
тъкмо казваш си: сякаш хванах му пулса и ето че
трябва куфар да стягаш, да бързаш напред,
зад гърба си оставил – нагазено само – море.
Във един като теб заминаващ си свят
ще се върнеш ли тук – Вседържителят знае.
Равда, юни 2023
Бургаски диптих
1. Римувано
До паметника мемориал за жертвите на един строй
(с неуточнен и до днес точен брой)
присядам да запиша свойто вдъхновение,
докато още диша в ритъм на стихотворение.
Оградата зад мене неочаквано отваря се:
„Потеглям!“ – заявявам на местния клошар.
2. Фланьорско
На Ваня Вълкова
Колко много усилия трябват
за поддържане на една привидност,
за плъзгане по повърхността
на празното,
за лъскане
на огледалната никаквост –
танц до самия ръб
на НИЩОТО:
нищност, нивелирана от нищета,
нищожност, за небитието си нехаеща –
полет,
все повече приличен
на поглъщане.
септември 2023
Софийски постскриптум
На С. Н.
Приятелят загубен се намери,
но вече сме на други честоти
и все пак има нещичко от вчера,
от двамата, които сме били.
Додето разберем какво е точно,
повлича ни отново
на днешното потокът.
Калин Михайлов е поет, литературовед и есеист, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор e на седем стихосбирки (от които една за деца и родители), на три литературоведски книги, на сборника с есета „Забравената мая“ (2020), както и на повестта „Смъртта няма последната дума“ (2021). Пише поезия и проза от ранна възраст, първата му стихотворна творба е публикувана през 1979 г. През 2018 г. на полски език излизат избрани негови стихотворения под заглавие „Какъв е смисълът?“ (Jaki jest sens?), а отделни поетични творби на К. Михайлов са превеждани и на руски, немски, италиански и английски език. Носител е на български и чуждестранни награди за поезия, както и на специалната награда за есе на Библейската библиотека при БФ на СУ „Св. Климент Охридски“ (2017).
През септември 2023 година Калин Михайлов представи в Бургас двуезичната си книга (на български и немски) „Фотограф на облаци“.