Любима на звездите
Ти си с мен.
Аз съм с теб.
Не е упрек,
но твоят поглед
все е към звездите.
Все е към звездите.
Те ти святкат,
ти се радваш.
Срещу теб блещукат
и не схващаш
мои думи,
мои мисли.
Мои прости, скучни мисли
идват и отиват като водопад
у тебе не отекли,
у тебе не отекли.
В твоята глава
е цялата земя
с нейното море,
с нейните цветя.
Как да не ти е добре.
И звездите,
мили и добри,
ти блещукат до зори,
без това да ги мори.
Без това да ги мори.
Ти се радваш,
те се радват
и светят, и те смайват.
Друго не ми трябва –
със святкащи очи
ти към мен погледни,
поглед от звездите помести.
Поглед от звездите помести.
Към мен погледни
с очите ти искрящи.
С очите ти искрящи,
от звездите заредени,
от звездите заредени.
Святкай, святкай ти светулке
Светни ти за мен!
Заблести, заблести
пред моите очи.
Святкай, святкай ти
сякаш няма утре
и слънцето няма да изгрей.
Ти за мен попей
вълшебната си песен,
сладка като мед.
В този слънчев ден
дори да е студен,
усмихни се ти за мен.
Отдай ми топлинка
и ще те хвана за ръка
в този слънчев ден
дори да е студен.
Ти си с мен.
Аз съм с теб.
И стопляш моето сърце.
Автор: Десислава Джингарска
Аз съм Десислава Джингарска и завърших френската гимназия в град Бургас и ще продължа обучението си в Сорбоната в Париж с информация и комуникация.
Обичам да разучавам новите технологии, да пътувам, да чета книги и да пиша поеми и приказки на български, френски и английски език. Надявам се и вярвам, че изкуството ще подобри света ни.