Нашите животи са като цветни градини; трябва да се поддържат и да се плевят, и да не се позволява на бурените да ги превземат. Та тогава те ще могат за дълго време да останат хубави, свежи и привлекателни.
Родиха се доброта, мир, любов, радост, щастие, благосъстояние. Нека да се погрижим за новородените!
Животът не е лесен, ала е хубав, ако успеем да превърнем борбата в игра.
Успехът на един шампион не се измерва със спечеленото първо място, а с труда, който той е положил, за да стигне до него.
Казват, че животът пише романи. Книгата вече е дебела, а бих казал, че едва е започнала.
Кой знае дали изобщо ще се променим, може би просто времето ще постави нещата на местата си. Всички сме еднакви един за друг, които се познаваме добре, но не сме се виждали отдавна. Пазим вярно образите на тези, които не искаме да загубим. Дори една река не е еднаква по цялото си течение, дали сме това, което плува, или онова, което тече… Не искам да плувам, искам да тека. Някой е казал – Не можеш дори два пъти да влезеш в една и съща река!
Телата ни, по природа, са неустойчиви, но имат своя собствена трайност. Трябва да се потрудим, за да осигурим през цялото това време да има добра енергия, която да ни поддържа здрави. Обичайте себе си, разпространявате позитивни мисли, живейте в хармония с природата, отглеждайте разбирателство и знайте как да споделяте любовта; животът ще ни обича такива, дори самият той да е инфекция, от която още никой не е оцелял, и която се предава по полов път. И на Бога, и на себе си трябваме здрави!!
Мимоходом, понякога се препъваме сами в себе си и не виждаме наводнението, което отнася меката част на душата. Загрубяваме и забравяме в какво някога сме се заклевали.
Може би върхът на света е там, където гледаме залезите. Може би на това място животът тепърва започва, крадейки от предишната си фаза. Може би там всичко свършва и започва да плува нагоре по течението, за да не ни повлече пороят на реката на живота преди да изтече срокът ни. Може би тъкмо затова животът е красив, защото постоянно ни кара да плуваме! Може би е добър, именно защото усещаме тежестта на натиска му, докато ни пораснат криле. И кормораните летят, когато са в опасност! Може би опасността е силата, която ни пази от всяко зло и ни кара да летим към нашето добро! Все още, наистина, никой не е оцелял в живота. Обичаме се и пренасяме онази зараза, за която не е необходимо да се търси лек!
Мерилото за ценност не е в човека, а в природата. Когато го разберем, няма да имаме нужда някой да оценява нашия труд и знания. Природата ще ни даде най-високото признание и ще предложи благодарност и награда за това, че разбираме и се съобразяваме с нейните закони. Ще бъдем здрави, дълголетни и осъзнаващи всеки момент от съществуването си на земята.
Когато разберем, че болката не съществува, а става дума за липса на хармония, тогава научаваме, че животът е хубав и че не ни остава нищо друго освен да обичаме.
Във всичко границите са по-далеч от това, където си мислим, че са, трябва да можете да достигнете крайностите и да ги разширите.
Понякога, като поет, размишлявам дали животът може да се побере в едно стихотворение? Може. Може дори и в една дума, символ, въздишка, ридание, трептене на насълзено око, поглед, усмивка, докосване… нищо на света не е толкова фино и толкова силно, колкото е животът..
Казват, че простотата е най-голямата житейска мъдрост, и когато някой я притежава, казват, че той не е мъдър, а е щастлив.
Само злите хора не могат да разберат красотата и доброто, те смятат, че другият трябва да бъде прогонен, за да могат да се почувстват добре. Всеки носи своя кръст в сърцето си, а родината е там, където оставя времето, което Бог му е подарил.
Животът е съставен от желания, тяхното евентуално осъществяване и приспособяване към текущата система на управление. Защо да бъде просто, щом може да бъде сложно!? В това има повишена доза страх, който пречи, защото е натрапен като правило на играта и хората си траят, защото са свикнали да се нагаждат. Тези, които се бунтуват само дават повече поводи и причини това положение да продължава. За съжаление сме претъпкани с желания с все по-малки изгледи да се сбъднат и с все по-големи шансове да се изравним с линията, която води към пропаст и там ще бъде краят ни, не когато ние искаме, а когато дяволът отреди .
В този свят съм с това, което правя, не с онова което желая. Едно е да определиш смисъла на живота, друго е да намериш форма и начин да го хармонизираш.
Противоположностите се привличат в споделянето и следователно се умножават. Още едно доказателство, че за любовта няма граници. Колкото сме на земята, толкова сме и на небето. Не знам защо хората се страхуват, че някой друг ще падне; нека да внимаваме само за собственото си падение, само така ще помогнем на тези, които не са сигурни в себе си, да се изправят.
Превод от сръбски: Наталия НЕДЯЛКОВА
ИЛИЯ ШАУЛА (роден през 1963 г. в Карловац) е сръбски писател, основател и председател на Литературна работилница “Кордун”. Инициатор на издателската дейност Книжевни ЕСНАФ и главен редактор на едноименното литературно списание. Автор на поезия и проза, негови творби са преведени на италиански, английски, испански, полски и албански и др. езици. Живее и работи в Уест Честър, Пенсилвания, САЩ.
Започва да пише поезия като гимназист, почти от самото му основаване е член на Карловския литературен клуб „25 октомври”. Талантът му е забелязан от големите поети като Десанка Максимович, Танаси Младенович, Весна Перун и Джакомо Скоти. Скоти помага за редактирането на първата му стихосбирка „На пепелището на самотата“, излязла през 1989 г. Автор е на осем книги с поезия и проза, и на един роман. Член е на Асоциацията на сръбските писатели и на Сръбско-канадска асоциация на писателите „Десанка Максимович” в Торонто.
През 2009 година, заедно с писателя Данило Марич, Илия Шаула основа Литературната работилница „Кордун“ в Уест Честър. Чрез нея публикува и популяризира произведения на балканското изкуство и култура в Америка и Европа, като си сътрудничи с автори, издателства, асоциации и институции по целия свят.