нито звук
в съня
животните притихват
кравите на поляната
сърната в гората
в езерото рибите
пропаднали
в ледовете на света
не издават нито звук
че съм потънала
пролет
пролет
отново е дошла
синята ѝ нишка
вие се
в клонака
на моята бреза
в градината
лалетата са още
неотключени
и прашно-белите камбанки
търсят
своите пространства
Жълтата рокля
за Отмар Лайст
не на умората
беше твоето мото
а щом за заспиване
времето дойде
да будуваш мечтаешe
и вместо боговете да решаваш
жълтата рокля
от твоите стихове
на жената от квартала
от покрайнините
на градовете големи
бих поносила и аз
да се пренеса в съня до теб
и да я разходя
на твоето рамо облегната
в твоето пътуване около звездите полярни
по млечния път
хвърлен е в синьото камъкът
още кратко можеш
мога да го
видя как плува
за недостатъчностите на обичането
понякога искам да
избягам
от строгото ти лице
от ръцете ти
от бързото им пресягане
идва идея за бягство
искам да избягам
от устата ти която
пълна е с думи
но тогава идват
бели облачни мисли
които ме задържат
и те приемам
и в ръцете си
и казвам ти премного
да се каже красивото
не е лесно
понякога пропадам
безосновна
по пътя
по пътя
а наникъде
нямам пътища
нито посока
никога нищо
не е у дома
на поход съм
неуморна
търся места които
без граници
са винаги дом
все продължавам
никога до края
където на нивата на полето
във водите във въздуха
сънуваните мои животни
са у дома
Из „В съня животните притихват“ издадена 2022 , издателство „Sujet“, Германия
Улрике Мари Хиле е немска поетеса и арт педагог, родена 1942 в Дрезден. Живее в Бремен, работи дълги години като преподавател по литература и история, а от 2001 и като доцент по творческо писане към Университет Бремен. Освен множество сборници със стихове и разкази, през 2015 тя издава наръчник по творческо писане. Нейни стихове са превеждани на английски, френски и испански език, а сега – и за първи път на български.
Превод: Донка Димова