Деси Цветкова

Топли стъпки, оставени от приятел,
в хладната мъглива утрин.
Тръгвам по тях,
в памука от въздух,
кацнали сиви гълъби,
сливат контури с времето.
Продължавам,
докато разбера
къде ще ме заведат следите,
към центъра на мъглата,
да разпръснем светлина от фенера,
или там, в планината,
на върха,
да изчакаме новият ден.

Деси Цветкова

от „Предпочитам да летя“
от 07.08.21

Нов псалм

На хълма
събират се
гарвани
Броят си подвизите
Кой колко души
е превел към отвъдното

Долу бели гълъби
на площада
Пратеници на Светия Дух

Балансът на вселената
се възстановява…

 

Щрих от спомен

Проплака новородено яре,
в кошарата на двора;
баба въздъхна щастливо;
на праскови ухаеше,
а дядо помпаше вода от кладенеца.
Аз хукнах боса
по пътечката,
оформена сред киселец
и далии,
да видя малкото козле.
Отпред чемширът пееше „добро утро“…

07.08.22

В съня си лунната
газела
тича
сред тучни долини,
облени в теменужен дъх
и само пъстрота е взела
със себе си към нови дни.
И малко светещ лунен мъх…

06.08.22

 

За миг един единствен, но прекрасен,

мухата еднодневка се надява.

А пеперудата, сама по себе си вълшебна,

не знае даже, че цял ефект на пеперудата създава.

Пчелата жълто-слънчева,

тя цял живот изгражда

и по цветята босонога стъпва,

и чудеса в природата се раждат.

Едно дърво, а колко кислород ни дава!

И ето го, великият човек!

Шляп-шляп и пляс,

мухата своя миг не доживява…

А пеперудите, с карфичка на стената приковава…

Пчелата на изчезване е днес,

дърветата – на буйна сеч подлага…

Човекът сам избира

какъв да бъде,

разрушител или създател?

 

Огромна чест е за мен, в сп. „Dissident Voice“, California,
още едно мое стихотворение❣

Сродна душа

И в тълпата
те виждам.
Отдалеч
те съзирам.
Лицето ти
се отличава
в препълнения куфар
на спомените.
И в претъпкан площад
пак на фокус си ти,
сякаш сам Бог
насочва
вселенски прожектор
към теб,
който
само аз да видя.

Страшната нощ

Затворете вратите…
Смълчана земята,
сумрак и накацали
по тополите врани…
Не се виждат звездите,
сякаш всичко е в тъмен килер прибрано…

Затворете вратите!
Вълците търсят луната;
и мирише на буря;
на среднощни вредители…
Бог да ни е на помощ!
Хризантемите чуват…

Затворете вратите!
Да изчакаме утрото,
ако рекъл е Господ,
да отмине нощта на Смъртта…
Залостете вратите!
Оцелелите ще копаем в пръстта…
***

Заря от усмихнати лица,
на площада на Надеждата,
в очакване на нещо ново,
препускат сърцата,
към слънцето поглеждат,
копнежът е основен,
екзистенциален зов,
очакването ни прави хора,
искрата поддържаме,
тя пресъздава любов,
животът е огън, с тлееща скорост
в него бавно изгаряме…
Нека не бързаме…

Деси Цветкова

 

Деси Цветкова има издадени 5 стихосбирки на български и една на английски. Съставител, автор и преводач в антологията „River of words“, съвр. И клас. бълг. Автори на англ., фр. Или немски.

Стиховете й са публикувани в сп. „Пламък“, „Море“, в. „Словото днес“ и сп. „Нова асоциална поезия“, и в антологии и списания в България, Индия, Румъния, Белгия, Великобритания, САЩ, Сърбия, Албания, Индонезия, Русия, Мексико, Бангладеш.

Член на Фламандската „Партия за поезия“. Живее и работи в Белгия.

Деси спечели 1-во място за поезия на Световния Литературен фестивал в Брашов, Румъния, 2022, и е лауреат на „Златно перо“, Балчик, 2022.