Не познавам смешни хора, защото животът е тъжен, но си измислих един и той напира да ви се представи:
Казвам се Страхил от село Баница. Син съм на даскалица и тракторист. Учих до 15–ти март не помня коя година, но помня, че имахме открит урок. Учителката написа плана на дъската, обаче някой в междучасието го изтри. Мила Бойчева влетя в кабинета с истеричния въпрос : ,,Кой направи това?” Аз и децата мълчахме, само Анка Подмазванка каза тихо: ,, Момчил, другарко, Момчил!”
Страхил, Момчил…, недочула, майка ми ми отнесе главата с два шамара. От изненада се напиках – имах проблеми с простата от ранна детска възраст. Тя избърса локвата пред слисания директор, който щеше да оценява урока и ме наказа до стената.
,, Хич да не ти пука, мен”- за пръв път чух вътрешния си глас. „Оставяй я да се оправя!”
– Няма да ти стъпя в тъпото училище!
Казах и изпълних заканата. Тати ми купи диплома. Майка ми от яд прописа стихове. Аз се вманиачих в гледането на телевизия.
Тати кандидатства по европрограма. Прибра евросубсидии и засади култури. Майка ми ни напусна. Премести се в града, на село не оценявали поезията ѝ. Аз продължих да гледам телевизия.
Тати се пенсионира. Даде нивите под аренда. Поболя се и почина. Аз не престанах да гледам телевизия.
– Стига си гледал телевизия, мен! – не издържа вътрешния ми глас. – Направи нещо с живота си!
– Защо ? Имам си всичко. Пари от арендата , вино и ракия от тате… Какво още ми трябва?
– Жена ти трябва, жена!
– И къде да я търся таз жена, като гледам по цял ден телевизия?
– Еми, направи си профил във фейсбук и пращай покани.
– Къде, на телевизора ли?
– Не бе, мен, купи си компютър!
Изпълних заръката. Кръстих се Ален Диар. За профилна снимка сложих една на любимия си артист. Тутакси заваляха предложения за приятелство от Кума Лиса, Черната пантера, Малка Близалка, Неустоима, Без задръжки, Писана и Роми Шнайдер- пасти да яде.
– Как ще сложиш снимка на Ален Делон, бе, мен? Ти си нисък, кривокрак , с рунтави вежди и плешив? – мрънкаше оня многознайко – вътрешният ми глас .
– Виж колко мацки ме харесват ! – цъках с език и облизвах устни. Избрах си Роми Шнайдер. Покани х я на село.
Момата пристигна в уречения ден. Приличаше на Роми Шнайдер само по това, че е с фуста. Преглътнах разочарованието си… то, и аз не съм Ален Делон. Три дни пихме и се веселихме. На четвъртия разглеждахме каталози от автокъщи, за да купя на бъдещата Страхиловица пеогеот* – любимата ѝ марка. А вечерта се приготвихме да консумираме връзката си. Съблече се Ромиту, събляках се и аз и се мушнахме под юргана…
– Ти не знаеш какво да правиш с жените ли бе, мен ? Нали гледаш телевизия! – гълча ме сутринта вътрешният ми глас.
– Кво да видя? В този момент винаги гасят лампите… – гузно отвърнах, а истината е, че просто ме беше страх простата да не алармира.
– Не си ли чувал за образователни програми по телевизията след полунощ и простамол в аптеките? Казвай ѝ да си ходи! Тази ще създава проблеми…
Изпратихме Роми Шнайдер с две чанти провизии за извинение, защото тя може да не прилича на артистка, но трябва да се яде.
– Нищо не струваш в леглото! – успя да просъска и побягна с торбите.
След месец образоване и приемане на медикаменти по схема поканих новата си фаворитка. Още непристигнала и я метнах в леглото.
– Имаш ли какво да кажеш, Многознайко ? – кефих се аз.
Спирахме само да хапнем и не излязлязохме три седмици от стаята.
– Ти луд ли си бе, мен? Ще умориш жената. Ще ни съди за сексуално покушение. Приготвяй чантите с храна и я пращай да си ходи.
– Тръгвам си! Ще те изтрия от фейсбук, извратеняк такъв ! – ,, Неустоима ” побърза да затвори вратата.
– Голям праз ! Виж, Многознайко! Аз без жена вече не мога. Измисли нещо…
– Няма проблем, мен. Да си вземем гумена. Хем ще ни е под ръка, хем като ни омръзне, ще му мислим…
– Съгласен съм!
Жените продължаваха да ми пращат сърца, целувки и усмивки, но ние си поръчахме Сиси на половин цена от Амазон. Сега си хапваме и пийваме, гушкаме Сиси и се отдаваме на сладки сънища.
*peugeot- пежо
Ален Диар 2
Вече познавате Страхил – старият 50-годишен ерген, който живее на село в компания с вътрешния си глас. Разбрахте, че обича да гледа телевизия, има проблем с простата и се е кръстил Ален Диар, защото харесва Ален Делон. А и е богат.
– Какво сънува снощи бе, мен? Мяташе се и крещеше, а като се събуди, не можеше да дишаш!
– Няма да повярваш, Многознайко. Сънувах, че съм дубльор на Ален Делон във филма ,,Двама мъже в града ”.
– Но вие не си приличате, мен! Ти си кинта и петдесет, дебел и с криви зъби…
– Обаче имам неговата артистична осанка. Така ми каза София Лорен. ,,Защо си се дегизирал с това шкембе и черни лещи ? Познах те, Алене, твоят аристократизъм е неповторим. “- Така ми каза, да знаеш.
– На какъв език ти каза, щот си неграмотен и не говориш чужди езици?
– В сънищата говоря всякакви езици. Слушай сега. Снимаме сцената с гилотината. Докато се прощаваме с Жан Габен, си мисля: Многознайко спи като пън и не знае, че съм тук. Ами ако се прецакаха гилотината … Толкова се стреснах, че пак намокрих гащите. А тия от екипа ме сочат с ръка и се хилят. Че като ми причерня, хвърлих се върху тях с голи ръце, изпотроших им камерите, микрофоните и ги оставих омотани в кабели.,, А смейте се сега”! – изкрещях и им тръшнах вратата.
– Затова ли Ален Делон е търсил дубльор? Хитреца му с хитрец… Нямаше да му простя, ако се беше случило нещо с теб. Изтривай снимките му от профила си, мен. Слагай твоите!
– Ми, аз съм грозен и имам проблем с простатата. Кой ще ме хареса?
– Грозен си, но имаш пари, мен! А с пари всичко се купува…