Антония Атанасова

/ I глава от „Мару и Заека“ / „Писателят, който отказва да изследва тъмните страни

Мануела Янева

Усмивката на непознатия в кабинета, която върна моята След четири от срещите ни, най-накрая видях

Душица Иванович

ПЪТЕПОКАЗАТЕЛИ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА Странджа, светилище Бегликташ, 29.05.2026

Добре дошли в бар Престиж!

Заповядайте, седнете. Няма по-добро заведение наоколо. Тук стават чудеса, нищо, че на пръв поглед ще ви се стори мизерно. Животът го е очукал. Добре дошли в бар Престиж. Някога, когато отвори врати, беше първокласен локал, един от най-добрите в Аква. Тогава на този свят беше и Етела и трябваше да мята парцали по клиентите, за да я оставят на мира. Но те не бяха някакви дрипльовци, тук идваха господа с костюми, … Continue Reading ››

Когато силуетите не свирят на тромпет

Погледът ми спира върху инкрустираните на хоризонта върхари, плъзва се по грубите линии на паважа и тръгва. Аз вървя след погледа си, преметнал през ръка палтото, а в дланта ми се поти дръжката на малък предмет. Прекосявам асфалтирания участък, прекрачвам мравуняка, слизам надолу, заобиколен от дневната светлина. Тъпча зелена трева, мачкам зелени храсти и усещам как ме шибат в лицето зелени клони. Спирам до зеленясала чешма и сядам. Край нозете ми … Continue Reading ››

Как пише „салонът“ през 1949 – 1950

Спомняте ли си онзи култов текст на Цветан Стоянов от „Невидимия салон“: „… сякаш едно и също същество е писало всичко това! Да, наистина едно и също същество го е писало, писал го е „салонът”!” Няма начин да не си спомните тези думи, ако се поровите в литературните рубрики на бургаските вестници от втората половина на 40-те и 50-те години на ХХ век – буквално сте в царството на стереотипа. Предлагам … Continue Reading ››