„С обич към Михаил Белчев“
Талантливи, млади хора от квартет Nova Angels с вокален педагог Деница Йорданова и актьори
Пенка Бангова
Роза Боянова
Из „Писано върху вода“
*
… Ако поезията е живот,
отвъд реалния и зримия,
отвъд разумния, правдоподобния,
обикновен, отронен ден от вечността необяснима…
бих се родила пак
от пяната на думите
и бих вървяла по водата,
бих изрекла:
Поезията е живот.
Но тя е дух и дъх (понякога последен),
непостижима, недокосната и чиста
сълза, преди да се отрони,
свят, неназоваван досега, свят нероден…
Как искам да е мое продължение,
невидима проекция,
докосната до смисъла –
единствения смисъл –
сътворението.
*
Ако поезията ми е път,
по който мога да достигна Бог,
аз бих … Continue Reading ››
Веселин Веселинов
ДА СЪМ
Ти отмина...
Сякаш сън,
сякаш сняг,
сякаш дъжд,
сякаш пролет
и есен
и зима...
Павел МАТЕВ
Аз искам да съм облачен, когато те намирам,
да съм флотилия в оспорвани води,
неизбледняващата във безсънни нощи диря
от разредено вино с щипка карамфил.
Да те целувам разгневен, а после да утихвам –
като бенгалски огън, догорял съвсем.
Със вулгаризми ловки и със философски притчи,
разомагьосвам, угнетен и отрезвен.
У мене времето течащо нека е различно,
„обичам те” да изкрещявам мълчешком,
да съм смразяващо конкретен и метафоричен,
да те обагрям във … Continue Reading ››
Радослав Александров
Спирката
Виждах ги всяка сутрин в продължение на цял учебен срок. Винаги тръгвах от вкъщи в последния момент, гонех единствения автобус, който стига до училището ми за десет вместо за двадесет минути, но за сметка на това минава в последния момент. Бяха от някое друго училище, нямаха униформи, обаче цяла есен не успях да разбера кое бе то. Видимо изглеждаха на една възраст. Предизвикваха интерес в мен и бяха отчасти причина … Continue Reading ››
ПИСМА НА МАРА БЕЛЧЕВА ДО ЛИДИЯ ШИШМАНОВА
София, 10 август 1893 г.
Скъпа приятелко,
Непрекъснато чаках първия хубав ден, „за да отида” да ви видя в Княжево. Но кой знае дали някога ще дойде! А трябва все пак да ви благодаря за милото писмо, което толкова ме развълнува! Красноречивостта на стила му със сигурност би ме съблазнила, ако не бях употребила, за съжаление, всичките си украшения в София, тъй че не ми останаха никакви за Княжево... Имам под ръка … Continue Reading ››
Роза Максимова
ПЕПЕЛЯШКА
(По Шарл Перо) Младостта си тръгва в полунощ, без никой да я види - като Пепеляшка: във вихъра на бала. Сред разкош и знатни принцове. На тиквена каляска. А миговете се прокрадват шепнешком. Животът си отива с бързи крачки. Кой всичко дал, кой взел - е все едно, секундите изтичат без отсрочка. Спри времето, магьоснико Перо, часовника с неумолимата диктовка. Жестоко е да си принцеса до среднощ, а после - Пепеляшка. Даже и с пантофка.ЦИГАНСКО ЛЯТО
...на всяка младост краят е нелеп, а след … Continue Reading ››
ТЯ РАЗГЪВА НЕБЕТО КАТО ЛЯСТОВИЦА
Диана Саватева. „Градът – любовна карта”, издателство „Бряг”
Вечната „градска тема” се проектира в талантливото писане на Диана Саватева – бих я нарекла „лястовицата на Бургас”, толкова е витална и всеобемаща човешките и природни хоризонти нейната поезия. Така е органична симбиозата между нейното житейско и творческо присъствие в топоса на най-поетичното гнездо на България. Без излишен шум около личните й писателски изяви, тя години наред работи неуморно за общия културен дух … Continue Reading ››
„Нощен остров“ от Румен Денев
РУМЕН ДЕНЕВ
НОЩЕН ОСТРОВ
Това е сън, разбира се,
но как да различа действителност от сън?
Намирам се на нощен остров.
Трима сме.
Аз.
Някаква жена, изпратена да ме убие,
но кой я праща – не е известно на сънуващия.
А другата жена е пратена да ме спаси,
защото в мен е влюбена.
Но как изглежда аз не знам.
И от кого е пратена, сънуващият също няма информация.
Сънуващият започва да сънува,
че всички сме изпратени от някого
и този някой е един и същ.
И … Continue Reading ››
„Невъзможност“, стихове от Живка Иванова
невъзможност
да избягам
да се скрия някъде
за да не срещна злото
може би
ще успея да изтрополя
по калдъръма на детството
да уплаша тъмното
или да се търкулна
по онази голяма поляна
където се гонят децата ми
да се свия на топка
в светлосиния им балон
или да спра да слушам новини
да чета и да виждам хора
да избягам
да се скрия
на съседната улица
в съседния град
в зимата
в лятото
да изляза в отпуск от себе си
да не ми пречи тялото
да се стопя
нали през март и април
се … Continue Reading ››
Малък бунт
Аз съм в момента чернокос, с леко начупена, вълниста коса, с черен мустак, сливащ се с гъста, къдрава, черна брада. Среден на ръст. Походката ми е леко прегърбена, за да се възприемат моите метър и осемдесет като среден ръст, защото за ширините на южните Балкани, съм висок мъж. Нямам още трийсет години, но освен временната черна боя за космите, съм използвал и специален руж, за да състаря лицето си. Изглеждам … Continue Reading ››