Атанас Аргиров

Неделя. Толкова рано сутринта, че прибиращите се от бар могат с чиста съвест да твърдят,

Васил Славов

Катерина Какво става с нас в тази забравеност, наречена живот. Докато губим стъпките, очите си,

Стефан Стоянов

Истинско сърце В лицето ми – порой обиди, в сърцето ми – безброй въздишки. Аз търся -

Николай Фенерски

ФИЛМЪТ, НА КОЙТО МАША ЗАСПА В училищата, в които полагах труд като учител, обичах да

Надежда Атанасова

ПРИКАЗКА Бродех мъничка, изгубена големия вълнуващ свят. Лутах се, посоката си не знаех и витаех

АНТОЛОГИЯ ПРЕДСТАВЯ БУРГАСКА ПОЕЗИЯ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК

Стихове на съвременни бургаски поети са представени в билингва антология „Поетични перли“ – на български и френски език. Съставителят и преводач Добрина Маринова преведе свои любими поети, за да ги представи на читателите във Франция. Книгата е издадена от издателска къща „Знаци“ с финансова подкрепа на Община Бургас, а целта й да запознае френския читател с някои значими бургаски поети от края на 20-и и началото на 21 век. „Желанието ми … Continue Reading ››

Вили Колева, секретар на Читалище „Любен Каравелов 1940“ Бургас за Международния литературен фестивал „Свято слово“

Вили Колева, секретар на Читалище "Любен Каравелов 1940" Бургас за Международния литературен фестивал "Свято слово". Цялото интервю за всички предстоящи събития включени в програмата може да чуете тук. 2022_0.5.16.SVIATOSLOVO.mp3

Стефан Гончаров

* светкавици орат водите на пристъпилия бели непрогледни са рибите в гърдите му кротки мълчания го пазят от сезона на бреговете и като вълни разливат скрити липси   ти ще му простиш че си поредния удавник заровен в следите които пясъкът оставя след него защото са предвечно преброени ударите на греблата му и морето чака (и ти го чакаш) да бъдете обходени * кормак звучиш нелепо когато морета плуват в солта на сънища проляти отдавна с наострени от слънцето гребени и вълни мелещи празни лодки и разхождащи се по водата улични кучета   знаеш (като мен) че кръв се … Continue Reading ››

Николай Нанков

Зима

Размекнат хляб с вода гореща кокошки през глава кълват. От покрива врабци поглеждат към тях със завист и умът от слисване едва побира тъй простите наглед неща- един преял от нож умира, а друг от ГЛАДНА СВОБОДА. Повече от новата книга на Николай Нанков "Гладна свобода" може да прочетете тук: Николай-Нанков

НАТАША САРДЖОСКА

В ТАЗИ СТАЯ Тази стая, точно тази стая беше гозба, прослава на всички знайни любови, а сега е  – сал пепел и мъгла, екот и сянка.   Тази стая, точно тази стая беше празник, а сега е тъга и болка. Тих огън. Изгубено огнище. Подмолен дъжд. Обтегнати нерви. Жежки сълзи. Приглушени ридания на безименността.   БЯЛ ЛИСТ  Сами се преплитат сенките пътят прекършените букви, ехо, изчистено от неизречена дума, един глас от недокосната кошара, гъсти от мъгла, тъжни от тъга, болни от прокоба се леят, се вливат и преливат изливат и се веят, подредени най-сетне в една линия и пак сами се извезват съгласните  – в … Continue Reading ››

Даниела Андоновска-Трайковска

ИЗРОНЕНИ ДУМИ Изтърсих трошици от чаршафа и не забелязах, че съм изронила и думите … А когато после мисълта ми потъна в гърлото в родилните болки и в небето затворено видях че врабчетата с пълни стомахчета и клюнчета насън са отпуснати в една линия дремят на която небе и земя се допират в безконечен брой точки ЧОВЕШКИ КАПКИ искам да седна до прозореца и цяла вечност да гледам в размноженото Боже лице което цеди се капка по капка по стъклената душа на човека ЕЛЕКТРОННА СПИРАЛА нашите гени са само … Continue Reading ››

Дирк-Уве Бекер в превод на Иван Кехлибарев

Из сборника ОТЛОМКИ ОТ ДУМИ, издателство "ebaol" Хамбург от погледите скрит си не ще те назоват не се описваш с думи не се изпяваш с тон в градината на дзен си в лехата отпечатък предчувствие което в роса се утаява ах перли на душата храна за ранни птици СЕНКИ Името ти викам в сенки на дъбрави дълго не си спомнях овала на тялото ти което рисувах с тонове и с думи младостта ни носеше по течението и безгрижно плувахме аз във теб и ти във мен и кой ще стигне първи до брега заветен Сега плувам сам по лунната пътека жълтите … Continue Reading ››

Калина Вергиева

ЖАДНО ПИЕХ Два месеца вече летиш към галактика неназована... Два месеца – стих подир стих – аз танцувам по памет нирвана... И предчувствах. И знаех. И знам, че жадно пиех от най-светлото аязмо на щастието с вкус на морска сол. А там, където си, е слънчево... И по бургаски влажно..   РАНИТЕ НА ВЕТРОВЕТЕ До морска сол гласът ти ме съблече в онази ранна февруарска вечер. И устните ти изгоряха от солено... А песента ти... в пясък до колене... затъваше... излизаше от ямите по дъното изровени... … Continue Reading ››