Дневник на рибаря ...Пусти живот, избяга „като куче през хоро” - проклинаше живота си някой. Откъснах страницата от закачената на пирон пред клекалото в обществената тоалетна тетрадка и, преди да я ползвам по предназначение, се зачетох отново. ...Пусти акъл!.. Защо идва толкова късно, когато вече няма време за нищо. Е, глупаво живях, но поне не си отивам чак толкова глупав от този свят. Не съм вярващ, но седна ли над белия лист, дори … Continue Reading ››

* небрежно паднало е слънцето и лежи по очи на тротоара   макар и на земята то недостижимо не пречи на никой   хората минават през него но не могат да го стъпчат   не от милосърдие а защото вече не могат да го видят   само едно дете е клекнало до него навива го на пръчка и с ръчичката си се мъчи да го закачи обратно на небето   ДИСЕКЦИЯ НА ТЪГАТА   и сянката даже иска да стане човек да усети как я целуват или какво е да умреш от страх   * хората … Continue Reading ››

Времето на дългото възстановяване   Достигнахме възрастта, в която зрелостта няма никаква връзка с годините: птиците се разбират помежду си с движения които напомнят траекториите на небесните тела Жабите плуват в моретата използвайки своите гладки гласни струни като платна Седемте дни самота минаха така: първия ден дори не разбрах, че съм сама   На другия – всекидневието си беше както обикновено Не ядох нищо спах малко сварих си супа от ризата ти в случай, че някой почука на вратата Накрая с нея измих прозорците И по-добре така, отколкото да хвърля някоя … Continue Reading ››

Нещо не е както трябва Докато следите от бутилките по масата рисуват всички фази на луната, усещам нещо липсва и друго е дошло, но не е съвест, цвете или нож – какво е трябва ли да питам, когато знам, че отговорът носи бездни? Последен сняг Първата снежинка от последния за годината сняг прелита пред прозореца, но ние няма да я видим, затворени в хотелската стая сред дима от цигарите в пепелника, загледани в екрана на телевизора – нашето студено слънце, което скоро ще угасне след красивия край на късния филм. Алхимия на … Continue Reading ››

{{unknown}}

МИГ ПРЕДИ   "Вдигнеш ли ръка, за да погалиш,   разместваш въздуха   на цялата вселена."   Борис Христов   Понечих да разместя въздуха... но зная, че е още много рано. Копнежът по едно прегръщане пак натежа на лявото ми рамо. Понечих да измеря пътя си от теб до закъснялото начало. И знам, ще парят стъпките... Но пътят се минава с тяло.   Преди да подредя Вселената, ще питам искаш ли ме неживяна и колко още болката гнездо ще свива в общата ни … Continue Reading ››

Зная "Аз не зная защо..." Хр. Смирненски   Зная, защо съм на тоз свят роден, и че ще остана нетленен, но преди да достигна човешкото аз, безпросветно се лутах   в бездънната пропаст на мрака! И кумири ми бяха самозвани, безбожни сатрапи, обсебили Божия Трон.   С адски огън прегазват най-ценния  Дар на човека. Но има възмездие! Времето не забравя своята присъда.   Сбъдване Ще изтече и тази братска кръв, така било е от библейско време, и ще се срещнем някъде по пътя, водещ ни към устието на душите ни.   Ще преживеем отсъдените ни от … Continue Reading ››

In Girum Imus Nocte Et Consumimur Igni

healing happens at times through chronos, other times through kairos

Хипократ

Алегорията на нощта прелиства хелиоцентричните си протоколи в тях няма нищо лично против теб защото ти си само сянката на свойта сянка тъй както облакът е спекулативен опит на безкрайно отрицателно съждение и орхидеята превръща в травестит осата заради илюзията на трансфера

това е обективно-ориентираната-Муза в актуализираната си тарифа и писъкът на Ангела в ненаподобяване нарцисизъм на минималните различия в гримаси на непричестени … Continue Reading ››