Васил Костадинов

ИЗБОР БЕЗ БАЛОТАЖ Морето избирам, за него живея, на него му вярвам, за него копнея,

Нели Станева

Един летен ден Коланът оставя зяпнали следи по деколтето ми. Не сме си свикнали

Донка Димова

ЛУНАТА НОСИ В СЕБЕ СИ НИЯЗИ в куфара и после в самолета, закача я на немския

ПОЕТЕСАТА НАТАЛИЯ НЕДЯЛКОВА ЩЕ ПРЕДСТАВИ БУРГАС И СТРАНАТА НА МЕЖДУНАРОДЕН ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ В СЪРБИЯ

Бургаската поетеса Наталия Недялкова ще представи Бургас и страната в 6-тото издание на Международния литературен фестивал „INJIJA PRO POET“. Авторитетния форум ще се състои в дните от 8 до 13 септември в Сърбия. Организатори на фестивала са Община Инджия, Сърбия, Културен център Инджия, Национална библиотека и Творческо Сдружение АРТЕ. Международният фестивал, чийто директор е известният сръбски писател Миодраг Якшич (журналист, издател, продуцент, изтъкнат културен и обществен деец) се провежда от 2017 … Continue Reading ››

ГОРДАНА КАРАКАШЕВСКА

СИБИЛА* Януари... Не е трудно да се предвиди времето, което се задава. Нощите ще бъдат още по-студени, като замръзналите сълзи на моите сестри.   Още спя, свита на кълбо, като куче, отварям полуживото си око и се взирам в ангелите, в белите духове, във всяка мъртва душа, която свети без сянка.   Махам от себе си лепкавите червеи един по един и разцъфвам като череша, сега приличам на някой, който не може да се забрави, вечна съм.   Не успях да напиша любовно писмо, не намерих време, признавам и … Continue Reading ››

Из „Езикът на птиците” от Милка Стоянова

Върхове, достижими според ръста си. Пътеки преки се изкачват над пътеки заобиколни. Посрещачите ръкопляскат при градината с рози в подножието.   Нехайно цветята пръскат благия си аромат.   До градината с рози плаче Малкият принц.   Ако липсата на едно цвете не ни прави вече самотни?   Виждала съм как прегръща жени накуп широко скроен мъж.   Под близкото ябълково дърво ме наблюдава разбиращо една лисица неопитомена.   Зимните дървета на вътрешната ми градина. Студ нахлува в скучната ми стая през разтворения прозорец, но съм грабната: един забравен мъж върви сред тях. Летя над него като гълъбица, докато той се втурне угрижен, бързайки да затвори прозореца.   Високо се извива над паркове зелени гласът … Continue Reading ››

“ По чехли към Австралия“ от Янчо Чолаков

       Знам един Александър Велики, който обичал да завладява света. Хрумне му и току изтърчи да го завладее, скулптирайки себе си сред ръкоплясканията на всички останали. И още един Александър Борджия ми е известен , дето кормел враговете си като риби. Това е историята за отровните стъкленици и пръстени с отровни шипове, заключени в масивен шкаф с позлатена ключалка-лъвска глава, и закачена на нея, увиснала папска … Continue Reading ››

„Класен“ от Томас Гаро

 Да си учител е призвание - така съм чувал. Вече шеста година съм учител и не знам дали да се чувствам призван. Тези, които мислят, че да бъдеш учител е лесно и приятно и едва ли не изпитваш душевен оргазъм от факта, че работиш за бъдещето и благото на държавата, бих предложил да си вземат най-скъпото за тях и да дойдат да леят знания с менчето, за да видят как … Continue Reading ››

Десислава Кирязова

МОЛИВИ имаш толкова много. От всеки комплект ти липсва по един. Без да забележиш, че ги взимам аз. Ще събера всички цветове и различности и мислите ще подредя по вид, тъмните ще запазя за по-късно, те блестят и без слънце. Докато ми обясняваш каква е мекотата, с която ще копираш лицето ми, трябва да призная - линиите, по които смело вървим, все някога ще се пресекат - какво ще правим с точката, която ще се случи, как ще я четем? Буквално или преносно? Кой ще … Continue Reading ››

Рьоне Шар

Да обявиш своето име Бях на десет години. Сорга ме обгръщаше . И слънцето ковеше часовете си над циферблата мъдър на водите. Безгрижието и болката бяха завинтили железния петел на покрива и се подкрепяха взаимно. Ала какво ли колело в сърцето на детето дебнещо започваше да се върти по-силно и по-бързо от мелничното колело в кръга на своя бял пожар? Оскърбеният юноша Същите удари, които го сваляха на земята, го отнасяха далеч напред, … Continue Reading ››

„Нищо по-малко от вечност“ от Тони Маркс

През много от ваканциите, когато слушах как баба говори с невидимия си събеседник, бях дочувала думи като любов, любим, зла съдба, но в началото бях още малка, за да се намесвам и питам. Така, година след година, наслагвах тези „разговори“ и пред мен взе да се очертава друга реалност. Един ден, когато бях почти на шестнайсет, надникнах в стаята. – Бабо, с кого си говориш? – попитах. Седнала на крайчеца на леглото, … Continue Reading ››

ПЕТЯ ДУБАРОВА И „ПРОКЪЛНАТИТЕ” ПОЕТИ от проф. дфн Калина Лукова

Интуитивната и рационалистична енергия на това изследване търси разгадаването на парадоксалния ефект от двуборството между светлия лирически аз и  тъмния му, декадентски двойник в поезията на Петя Дубарова. На тази основа се идентифицира вписването на поетическото й творчество в контекста на т. н. „прокълнати” поети. Както е известно, култовата метафора, „прокълнати поети” се свързва с етюдите на Пол Верлен „Прокълнати поети” ( Les poetes  maudits”), публикувани най-напред в сп. „Лютес” през … Continue Reading ››

УЧРЕДЯВАТ КЛУБ „МЛАД ПРЕВОДАЧ В БУРГАС“

Клуб "Млад преводач" към Бургаска писателска общност ще бъде учреден в Бургас. Събитието ще се състои на 12 август, от 16,00 часа в Дома на писателя в морския град. Инициативата за учредяването на Клуба е на Председателя и Зам. председателя на БПО – Роза Боянова и Наталия Недялкова с активната подкрепа на Съюза на преводачите в България. За събитието се очакват негови официални представители  – д-р Сабина Павлова – лингвист и … Continue Reading ››