Мартен Калеев

*** Ела, ти, който пътуваш и търсиш човека. Приятелю, с име, което още не знам. Приседни, щом пристигнеш до човека у

Иван Брегов

ГРАДЪТ НА ИЗТОЧНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ Платихме на историята наем и стана наш дом по неволя. Сред пусти

Пенка Бангова

ЛЮБОВНИЦАТА Щом започна работа, Мая се нанесе в заводското общежитие. Там живя три години, но

Димана Иванова

КОКТЕЙЛ Днес забърках следния коктейл: две визи „Шенген“ за вкус, една национална виза за по-добра консистенция, две заявления

Васил Люцканов

Хвърчилото Една найлонова торба, пълна с яростен вятър, летеше като

Д. Саватева: Бургаската писателска общност има капацитет да създаде един от най-престижните електронни форуми за литература

На снимката: Диана Саватева на събитие в двора на писателския дом заедно с композитора Стефан Диомов, оперната певица Людмила Михайлова, писателите Теменуга Захариева и Слави Томов. Бургаските литературни творци от дълго време имат активно присъствие в онлайн пространството – публикуват в електронни сайтове – български и международни, имат свои профили във фейсбук, в които споделят новини … Continue Reading ››

Пепелникът

Разказ от Иван Сухиванов Преди години, когато посещавахме литературни "кръжоци" (русизъм, българската дума е "кръжец"), се носеше митът, че виртуозът на късите истории А. П. Чехов е казал, че може да напише разказ, ако желае, дори за пепелника, другата мисъл на почит в "кръжоците" бе сентенцията на Хемингуей, че морето не е провинция... През 2000 ме избраха за секретар на Дружеството на бургаските писатели, което се помещаваше на ул. "Милин камък" 1, … Continue Reading ››

Честит празник!

По случай Освобождението на град Бургас творци от града поднесоха венец и прочетоха благодарствено слово пред паметната плоча на генерал-майор Александър Лермонтов.

5 ЖЕНИ ОТ ПЛАНИНАТА

Като диви сърни изскочиха покрай пътя. Стояха една до друга, прави, в храма на планината, продавайки една и съща стока. Свободата им достига почти до този път. Щастлива са, защото там, където били къщите им - горе на билото, вятърът отнасял всичко. На тази пуста търговска спирка реших веднага от всяка нещо да закупя, за да е равна радостта им. Взимам бял боб, сладко от къпини, шарен боб, пелте от малини, накрая мед от магарешки бодил, такъв никога не бях опитвала и те го знаеха. Всички са доволни, смеят се. Оправят … Continue Reading ››

В ЗИМНАТА ГОРА

Откъс от романа "Мястото ЯНТАРА", 2020 ... В зимната гора мирише на сняг, на кошути и на елени с вледенени рога. Толкова е чисто наоколо, че на жената й се завива свят. Сама е насред вселената. Мъжът се е отдалечил с едрите си крачки и наоколо е бездънна тишина, затова пропукването на скрежа върху клончетата на дърветата понякога й прилича на изстрел и тогава тя без да иска приклеква за миг. … Continue Reading ››

Миленко Йергович, „Мама Леоне“ (Жанет45, 2014)

За мен Миленко Йергович и неговата „Мама Леоне“ бяха неочаквания, стряскащ и прекрасен коледен подарък – не придобиването на книгата, тя отдавна си стои в библиотеката ми и си чака реда, а усещането за изключителност и празничност, което предизвика у мен! С риск да прозвуча клиширано, Миленко Йергович е изключителен автор: в търсенето на сюжети, в боравенето с детайлите, в очакваните и същевременно неочаквани финали, в ненатрапчивия, но много изразителен … Continue Reading ››

Добре дошли в бар Престиж!

Заповядайте, седнете. Няма по-добро заведение наоколо. Тук стават чудеса, нищо, че на пръв поглед ще ви се стори мизерно. Животът го е очукал. Добре дошли в бар Престиж. Някога, когато отвори врати, беше първокласен локал, един от най-добрите в Аква. Тогава на този свят беше и Етела и трябваше да мята парцали по клиентите, за да я оставят на мира. Но те не бяха някакви дрипльовци, тук идваха господа с костюми, … Continue Reading ››

Когато силуетите не свирят на тромпет

Погледът ми спира върху инкрустираните на хоризонта върхари, плъзва се по грубите линии на паважа и тръгва. Аз вървя след погледа си, преметнал през ръка палтото, а в дланта ми се поти дръжката на малък предмет. Прекосявам асфалтирания участък, прекрачвам мравуняка, слизам надолу, заобиколен от дневната светлина. Тъпча зелена трева, мачкам зелени храсти и усещам как ме шибат в лицето зелени клони. Спирам до зеленясала чешма и сядам. Край нозете ми … Continue Reading ››

Как пише „салонът“ през 1949 – 1950

Спомняте ли си онзи култов текст на Цветан Стоянов от „Невидимия салон“: „… сякаш едно и също същество е писало всичко това! Да, наистина едно и също същество го е писало, писал го е „салонът”!” Няма начин да не си спомните тези думи, ако се поровите в литературните рубрики на бургаските вестници от втората половина на 40-те и 50-те години на ХХ век – буквално сте в царството на стереотипа. Предлагам … Continue Reading ››