Той е Николай Димитров Петков от Английската езикова гимназия АЕГ "Гео Милев", гр. Бургас. Николай спечели 1 място в Общинското онлайн състезание "Човекът е всичко" и специалната награда на Бургаска писателска общност с есето "Отечеството като свят и светът като отечество".Отечеството като свят и светът като Отечество
В анимационния филм “Ледена епоха 2” един от героите (стар таралеж) казва: “Родил съм се в тази дупка и ще си умра в … Continue Reading ››
Пишете художествена литература, публицистика, превеждате, за кое от тези три неща се изисква по-голяма концентрация и интелектуални натрупвания?
Творчеството е най-хитрото нещо – хем се иска да си с „интелектуални натрупвания“, хем не е задължително. А е задължително да пишеш интересно и увлекателно, задълбочено и леко. Макар че други смятат, че трябва да пишат умно. Трети смятат, че трябва да се пише с „писателски хватки“. И всеки от тези писатели може … Continue Reading ››
23 юни,от 18.00 ч.в Дом на писателя ще се състои премиера на книгата „Ако мястото е време“ от Александър Христов. Той ще бъде представен от Роза Боянова и Бина Калс.
Александър Христов е докторант (българска литература след Освобождението) във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Завършил е "Българска филология" и "Литература и култура" (магистърска програма) в същия университет. Отличен е от Националния … Continue Reading ››
Калин Михайлов е литературовед, есеист и поет, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор e на три литературоведски книги, на сборника с есета „Забравената мая“ (2020), на четири стихосбирки, както и на повестта „Смъртта няма последната дума“ (2021). Пише поезия и проза от ранна възраст, първата му стихотворна творба е публикувана през 1979 г. Негови поетични творби се появяват на страниците на сп. „Родна реч“, … Continue Reading ››
***
Есенна вихрушка
гони листа на верев.
Паркът свети в златно.
***
Чадърена шевица
бродира дъждът.
Небето плаче от радост.
***
Есента почука на прозореца.
Не отворих.
Да не излезе лятото.
***
Счупено доверие
прекроява душата
Сърцето знае.
***
Ябълков цвят,
наоколо розово.
Пеперуди сънуват.
***
Дърветата златни
шепнат ноктюрно в нощта.
Прегръща ги есен.
***
Зелено и равно.
Над Добруджа покълва пролет
с цвят на надежда.
***
Разхвърляни смокинови листа –
гардеробът на Ева
преди срещата с Адам.
***
От старите снимки
(някои с къдрави краища)
се усмихва черно-бяла
младостта ми.
Спомените ми – цветни.
***
Лунната пътека - няма и добра,
полягва над вълните –
златна брошка.
Морето влюбено
си тананика … Continue Reading ››
20 юни - премиера на дебютната стихосбирка на Мария Хинева "Нишки безсъние". Представя Лилия Христова.
23 юни - премиера на стихосбирката "Ако мястото е време" от Александър Христов. Представя Роза Боянова.
На 23 и 24 юни са събитията по повод 80-годишнината на Симеон Димитров и 50 години творчески път –Изложба-живопис „На учителя с любов” с автор Илиян Иванов, прожекция на филма „Преобразяването или Как да не бъдеш друг” и спектакълът „Лазарица”.
„А КОЙ ЩЕ МИ ПОКАЖЕ ПЪТЯ?“
Още при представянето на последната си книга „В търсене на холивудския прислужник“ в легендарното читалище „Надежда“ във В. Търново (където през 70-те години на миналия век, наред с юридическите си задължения, баща му е бил и председател на читалищното настоятелство) Хр. Добротинов намекна, че следващата му книга ще е посветена на родния град. Още повече, че авторът никога не е късал връзките си с него, … Continue Reading ››
Само спомен за изобилие от светлина, за кълбо от времена,
които сме живели
за кратко в детството:
колкото да откъснат пъпната ни връв от вселената,
да изплачем за пръв път,
да узнаем какво е
любов
и да се научим
да ходим изправени.
автор: Керана Ангелова
*
чудовищата от детството ми умряха -
баща ми с пожеланията да не се бях раждала
майка ми с чашата прерязваща
тънката плът на ръката
докато не изсветля
като на призрак сърцето ми
и онзи непознат чичо който
сграбчи тогавашното ми тяло
толкова нежно че още бъркам
любовта с изнасилването -
те всички умряха тичах
от едно погребение към следващото
и страдах
аз наистина страдах
макар десет години
да не бях споменавала имената им
тогава разбрах:
нямам кого другиго да обичам
*
все по-често сънувам че ме търсиш
наяве се боя … Continue Reading ››