Ралица Арнаудова

Гост Ключът се намества в ключалката – доволен, че изпълнява предназначението си.

Дамла Кемик

Преди войната Кабул беше красив град. Сега също е, но градът просто загуби блясъка

Бина Калс

АТИЧЕСКО СЛЪНЦЕ Видях от върха на планината едно прославяно тяло

Елена Инджова

В онази нощ дъждът не спираше да вали. Двете малки креватчета насред стаята бяха

Палми Ранчев

ОСТРОВИТЕ Островите – чувал съм за тях, разказвали са ми. Очаквам да се появят, да изплуват

Добре дошли в бар Престиж!

Заповядайте, седнете. Няма по-добро заведение наоколо. Тук стават чудеса, нищо, че на пръв поглед ще ви се стори мизерно. Животът го е очукал. Добре дошли в бар Престиж. Някога, когато отвори врати, беше първокласен локал, един от най-добрите в Аква. Тогава на този свят беше и Етела и трябваше да мята парцали по клиентите, за да я оставят на мира. Но те не бяха някакви дрипльовци, тук идваха господа с костюми, … Continue Reading ››

Когато силуетите не свирят на тромпет

Погледът ми спира върху инкрустираните на хоризонта върхари, плъзва се по грубите линии на паважа и тръгва. Аз вървя след погледа си, преметнал през ръка палтото, а в дланта ми се поти дръжката на малък предмет. Прекосявам асфалтирания участък, прекрачвам мравуняка, слизам надолу, заобиколен от дневната светлина. Тъпча зелена трева, мачкам зелени храсти и усещам как ме шибат в лицето зелени клони. Спирам до зеленясала чешма и сядам. Край нозете ми … Continue Reading ››

Как пише „салонът“ през 1949 – 1950

Спомняте ли си онзи култов текст на Цветан Стоянов от „Невидимия салон“: „… сякаш едно и също същество е писало всичко това! Да, наистина едно и също същество го е писало, писал го е „салонът”!” Няма начин да не си спомните тези думи, ако се поровите в литературните рубрики на бургаските вестници от втората половина на 40-те и 50-те години на ХХ век – буквално сте в царството на стереотипа. Предлагам … Continue Reading ››