КОКТЕЙЛ Днес забърках следния коктейл: две визи „Шенген“ за вкус, една национална виза за по-добра консистенция, две заявления за постоянно местожителство. Твърде сладък стана коктейлът – реших да прибавя и виза „транзит“ за по-пикантен привкус. Има някаква тържественост в този международен бар на европейското. Забъркваш коктейли, напасваш съдби и чертаеш сюжети. Относително е дали ще задоволиш всички вкусове. Със сигурност обаче там някъде – по тънката нишка на границата свободата продължава да нагарча, а стремежът към нея е нещо повече, той е често полет към смъртта.   ЗАВРЪЩАНЕ В някои места от пътя на границата се чувстваш застрашен. Дъждове … Continue Reading ››

Хвърчилото

Една найлонова торба, пълна с яростен вятър, летеше като хвърчило над тясна и дълга уличка, опната като конец. Хвърчилото се извисяваше, завърташе лупинги и се стрелваше напред, сякаш гонеше мечтата си.

Под него уличката зъзнеше – кална, нашарена с локви, в които плуваха заспалите гърбове на околните блокове. Уличката, без тротоари и дори без име, сутрин извеждаше, а вечер прибираше кварталните коли от и до техните автоклетки, … Continue Reading ››

СЛЕД ДЪЖДА Заваля... И така ще вали дълги нощи и дни. От града ще останат само мокри контури. Ще откриеш внезапно колко много беди е донесла среднощната буря. Ще запомниш дъжда. От това ще боли. Всеки спомен е старо огнище... В него чак до зори всяка нощ ще гориш със наивната вяра след туй да е чисто. Всеки дъжд ще е част от красиво преди. Всички локви ще тръпнат от спомени. Ще нагазиш ли в тях? Хайде – крачка в страни! Няма риск … Continue Reading ››

ЛЪЖА Лъжа, че не вярвам в минали животи, във врачки и в съдби. Разказвам, че съм господар на делника, а празник няма. Уморително е да държа желанията изкъсо, да изпреварвам стрелките на часовника, да съблазнявам звездите, само да постоя още минута в прегръдките на хаоса. Срещам се, когато ме няма. Каня спомена за неизживени животи, врачки и предопределености. Едва тогава надничам иззад вратата на мечтите. Поглеждам боязливо и се извръщам.   КРАСИВА СИ когато от устните ти политат думи – ноти, облечени в черно. Напевно се усмихва залезът с твоите трапчинки. Красива си, когато недоизричаш мисълта си. Търсиш хвърчащи точности, претърсваш вселени, прашни … Continue Reading ››

ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ Тя е толкова зряла и тежка – обрулва я първия вятър… Тя ще бъде последната грешка, но кой, откъде ми я прати? Тя е залезно-златна, красива, срамежлива, малко тревожна, сладко-кисела, топла, тръпчива, несънувана и невъзможна. Тя е песен за късната среща – лек за бръчки, бодежи, болежки. Тя е най-голямото НЕЩО, най-свята от всичките грешки… *** Спира дъждът – бяла носталгия пренарежда паважа. Време за обич, за нежно ухажване. Време за младост, за горестна тръпка, независимо колко малка е стъпката – на любим и любима – тази жажда я … Continue Reading ››

старицата и текста когато автобусът закъснява тя започва да чете Рембо. томчето е колкото дланта ѝ, капелата му хвърля сянка, не виждам нищо от очите, но мога сляпо да се закълна, че бръчките по бузите и устните се стичат право в текста. после автобусът рязко очертава времето, в което пуши и дрънчи. помагам и да стъпва колебливо. сядам на последна пейка сам. гледам сградите с плакати и графити, рекламите, които стрелят право в главния ми мозък и улучват рано или късно. било е толкова прекрасно преди век и … Continue Reading ››

Най-новият сборник с разкази на журналиста Васил Люцканов носи провокативното заглавие „Третото око на Едип”. Между кориците на изданието са събрани 16 интересни истории, вдъхновени от Бургас, хората и потайните мисли, които носи всеки един от нас. Независимо дали са явни копнежите и драмите, колкото и прикрити да са, човешката емпатия ги свежда до универсалното, близкото. Самият автор не веднъж е казвал,че се интересува от моралната структура на … Continue Reading ››

{{unknown}}