Янчо Чолаков

РАЗКАЗОИДИ ВТОРИ ШАНС Дядо Коледа погледна китката си. Там матово проблясваше

Роза Боянова за новата стихосбирка на Бина Калс „Литания“

За новата стихосбирка на Бина Калс (Bina Kals) „Литания“, издателство „Изток-Запад“, София, 2024 г.

„Най-добрият начин да навлезеш в една тайна е с любов.“ Цитатът е от стихотворението „Атическо слънце“ от новата поетична книга на Бина Калс „Литания“. Приемам го като код към нейната поезия, към живота й. Навлизам в поетичните й тайни с обич, проверена във времето на нашето дългогодишно познанство и творческо приятелство, в което доверието никога … Continue Reading ››

Вижте какво ще се случи в Дом на писателя през месец юни

Сдружение Бургаска писателска общност

Програма м. юни 2024

Дом на писателя, ул. „Вола“ 1 1 юни, събота, 18.30 ч. „Автопортрет с въображаема сестра“ – стихове от Илеана Стоянова Представя Ана Боянова   4 юни, вторник, 18 ч. Писателят романист Добри Карабонев от Чикаго Водещи Невена Проданова и Райна Недялкова-Качулкова.   5 юни, сряда, 18 ч. „Третото око на Едип“ – разкази от Васил Люцканов Представя Добрина Топалова   6 юни, четвъртък, … Continue Reading ››

Димана Иванова

КОКТЕЙЛ Днес забърках следния коктейл: две визи „Шенген“ за вкус, една национална виза за по-добра консистенция, две заявления за постоянно местожителство. Твърде сладък стана коктейлът – реших да прибавя и виза „транзит“ за по-пикантен привкус. Има някаква тържественост в този международен бар на европейското. Забъркваш коктейли, напасваш съдби и чертаеш сюжети. Относително е дали ще задоволиш всички вкусове. Със сигурност обаче там някъде – по тънката нишка на границата свободата продължава да нагарча, а стремежът към нея е нещо повече, той е често полет към смъртта.   ЗАВРЪЩАНЕ В някои места от пътя на границата се чувстваш застрашен. Дъждове … Continue Reading ››

Васил Люцканов

Хвърчилото

Една найлонова торба, пълна с яростен вятър, летеше като хвърчило над тясна и дълга уличка, опната като конец. Хвърчилото се извисяваше, завърташе лупинги и се стрелваше напред, сякаш гонеше мечтата си.

Под него уличката зъзнеше – кална, нашарена с локви, в които плуваха заспалите гърбове на околните блокове. Уличката, без тротоари и дори без име, сутрин извеждаше, а вечер прибираше кварталните коли от и до техните автоклетки, … Continue Reading ››

Асен Масларски

СЛЕД ДЪЖДА Заваля... И така ще вали дълги нощи и дни. От града ще останат само мокри контури. Ще откриеш внезапно колко много беди е донесла среднощната буря. Ще запомниш дъжда. От това ще боли. Всеки спомен е старо огнище... В него чак до зори всяка нощ ще гориш със наивната вяра след туй да е чисто. Всеки дъжд ще е част от красиво преди. Всички локви ще тръпнат от спомени. Ще нагазиш ли в тях? Хайде – крачка в страни! Няма риск … Continue Reading ››

Антония Филипова

ЛЪЖА Лъжа, че не вярвам в минали животи, във врачки и в съдби. Разказвам, че съм господар на делника, а празник няма. Уморително е да държа желанията изкъсо, да изпреварвам стрелките на часовника, да съблазнявам звездите, само да постоя още минута в прегръдките на хаоса. Срещам се, когато ме няма. Каня спомена за неизживени животи, врачки и предопределености. Едва тогава надничам иззад вратата на мечтите. Поглеждам боязливо и се извръщам.   КРАСИВА СИ когато от устните ти политат думи – ноти, облечени в черно. Напевно се усмихва залезът с твоите трапчинки. Красива си, когато недоизричаш мисълта си. Търсиш хвърчащи точности, претърсваш вселени, прашни … Continue Reading ››

Ана Боянова

ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ Тя е толкова зряла и тежка – обрулва я първия вятър… Тя ще бъде последната грешка, но кой, откъде ми я прати? Тя е залезно-златна, красива, срамежлива, малко тревожна, сладко-кисела, топла, тръпчива, несънувана и невъзможна. Тя е песен за късната среща – лек за бръчки, бодежи, болежки. Тя е най-голямото НЕЩО, най-свята от всичките грешки… *** Спира дъждът – бяла носталгия пренарежда паважа. Време за обич, за нежно ухажване. Време за младост, за горестна тръпка, независимо колко малка е стъпката – на любим и любима – тази жажда я … Continue Reading ››

Тони Теллалов

старицата и текста когато автобусът закъснява тя започва да чете Рембо. томчето е колкото дланта ѝ, капелата му хвърля сянка, не виждам нищо от очите, но мога сляпо да се закълна, че бръчките по бузите и устните се стичат право в текста. после автобусът рязко очертава времето, в което пуши и дрънчи. помагам и да стъпва колебливо. сядам на последна пейка сам. гледам сградите с плакати и графити, рекламите, които стрелят право в главния ми мозък и улучват рано или късно. било е толкова прекрасно преди век и … Continue Reading ››

Васил Люцканов представя „Третото око на Едип“

Най-новият сборник с разкази на журналиста Васил Люцканов носи провокативното заглавие „Третото око на Едип”. Между кориците на изданието са събрани 16 интересни истории, вдъхновени от Бургас, хората и потайните мисли, които носи всеки един от нас. Независимо дали са явни копнежите и драмите, колкото и прикрити да са, човешката емпатия ги свежда до универсалното, близкото. Самият автор не веднъж е казвал,че се интересува от моралната структура на … Continue Reading ››