МОМИЧЕ С МИНИ ПОЛА ЧЕТЕ БИБЛИЯТА
ПРЕД ПРОЗОРЕЦА МИ
Неделя, ям грейпфрут,
приключи службата
в Руската православна църква
на запад оттук.
тя е смугла
с източен произход,
големите й кафяви очи
се вдигат от Библията
после поглеждат надолу.
малка червено-черна
Библия, тя чете
краката й продължават
да се движат, движат се,
тя танцува бавно и ритмично,
четейки Библията….
дълги златни обеци
две златни гривни
на всяка ръка.
мисля, че е с мини пола,
платът, обгръща тялото й,
този план е като най-лекия загар.
тя се извива във всички страни,
дълги жълти крака,
затоплени от слънцето…
няма как да избягаш от присъствието й
няма желание, което …
от радиото ми се носи симфонична музика,
която тя не чува,
но движенията й съвпадат точно
с ритъма на симфонията …
тя е смугла, смугла,
чете за Бога.
Аз съм Бог.
Любовта и Славата и Смъртта
ето я – седи пред прозореца,
като старица на път за пазара;
седи и ме гледа,
поти се нервно
през жиците, мъглата и кучешкия лай,
докато изведнъж
не удрям мрежата с вестник,
сякаш убивам муха,
и чувате вик
да се носи над този сив град,
после тя изчезва.
единственият начин да завършиш стих като този
е внезапно да замълчиш.
Чарлз Буковски
Превод:Дарина Денева