Архив за етитет: ХУСТО ХОРХЕ ПАДРОН

ХУСТО ХОРХЕ ПАДРОН, ИСПАНИЯ

РЪКАТА, КОЯТО ТИ ПИШЕ

На Клео

Часовете, които прегръщаме,
не са нито дати, нито истории,
дори не са шепа думи,
или рояк образи в красноречивия въздух.

Красотата на твоето име струи от челото ми
и в тази вода неподвижна, която те гледа
от миналото, живееш вечно – същата ти,
а годините не могат да те заличат.

Описвам твоя снежен профил,
знаците, които зимата ми диктува
със своята истина строга,
белия смях, брезите, бавното омагьосване,
безвременното време, дните в нощта,
слънцето, което се връща
към своя извор от аромати
край укротения огън на убежището.

Светът се разтваря в погледа ти.
Страницата иска да те предпази
от една вечност, която боли и остава…

Умира само ръката, която ти пише.

 

МОРСКА ВЕНЕРА

Излизаш от морето със сияние,
проправяш път сред вълните.
Пулсираща вълнуваща светлина,
която изниква от пяната с шепнещи нозе,
побеждаваща жаждата непобедима прозрачност,
усмивка, която движи света.

Сочната мекота на лятото те обгръща
и аз отпивам нектара му от твоите устни.
Любовта ми е в словото, което те следва с копнеж.
Ти си цитра, изпълваща сърцето ми със светлина,
августовски вълни, всичкото жито, разлюляно
от слънчевия дъжд и посято в спомена.

Кръжиш в ритъма на щастлива музика,
като огнен диамант от съзвездия,
като бистра вода, която проблясва
с аромата на лавандула и сиянието на градински чай,
извираща от бурна плетеница на привидения
от един светъл бряг с портокалови цветчета и мирти.

Обичам те безмерно, изпълвам пулса
на един живот, посветен на огнена тишина,
с тази безпомощна и пълна благодарност,
издигащо присъствието ти в живота
зад вятъра и височината,
с земята и къщата,
които свързаха ръцете ни.

Светът е аромат, който ми носиш,
път към светлина, която ни води.
Предлагаш ми сладостта на лют имел,
с афирмация, сплотена с копнеж.
Будността я открива в едно спасено време,
в блясъка на пулсиращите ни тела.

Сега е времето да узрее мечтата ни,
да открием онази приказка, която ни приюти,
мига, в който да се престорим на омагьосани,
небесна чаша, която опиянява кръвта ни
и подчертава необикновената си същност
с полета и радостта, които запалват звезди.

ПРОБУЖДАНЕТО НА КЛЕО

Навеждаш главата си и косата ти
бликва като извор, златен ветрец,
който прелива от белотата на възглавницата.
Плененият ден се събужда
с изворна бистрота. Отваряш очите си
от тях струи син хоризонт,
събужда аромат на цъфнали клонки.
В усмивката ти отеква тихия звън на небето
и светлината му проблясва върху твоите устни.
Нежният ромон на кристални води
докосва сърцето ми, издига го,
изворът отразява върху кожата ти
изобилие от светли плодове, преселване на птици,
най-интимния рай на нежността,
която алчната смърт не смее дори да сънува.

Превод: Наталия НЕДЯЛКОВА

 

ХУСТО ХОРХЕ ПАДРОН e прочут испански поет, преводач и общественик. Роден е през 1943 година в Лас Палмас де Гран Канария, на Каранските острови. Завършва  право, философия и литература в университета в Барселона, продължава обучението си в Париж, Стокхолм и Осло. След осем години адвокатска дейност в родния си град, той изцяло се отдава на поезията. Той е генерален секретар на испанския PEN клуб от 1983 до 1993 г., основател и главен редактор на международното многоезично списание за поезия „Ekivalеnsijas“ от 1982 до 1994 г. и директор на Международния фестивал на поезията в Лас Палмас де Гран Канария от 1992 до 2002 година. Президент и организатор на Шестия световен конгрес на поетите, проведен в Мадрид през 1982 г. През 1977 година прочутият испански поет Висенте Алейсандре го упълномощава да получи неговата Нобелова награда за литература и да го  представлява на всички церемонии, подготвени в негова чест.

Падрон е испански поет с едно от най-големите международни признания през последните десетилетия. Поезията му е преведена на повече от петдесет езика, а стотици книги са издадени на чужди езици. Носител е на множество международни награди и признания, сред които  Международна награда на Шведската академия, 1972 г.; “Международен Бард” на Международно сдружение на модерни поети, Мелбърн, Австралия, 1981; Международната награда на Мадрас, Индия, 1982 г.; Златен медал на китайската култура, 1983 г.; награда “Зевс”, Атина, Гърция, 1985 г.; Европейска награда за литература, Югославия, 1986 г.; Голяма международна литературна награда, София, България, 1988 г. Той е двукратен носител на награда “Нова Македония” за най-добро стихотворение, Скопие, Македония, 1989 и 2002 г.; Сред престижните отличия са още Златния венец на “Стружките вечери на поезията”, Македония, 1990; Награда “Орфей” за поетично творчество, София, България, 1992 г.; международна награда “Блез Сандрар”, Швейцария 1994 г.; международна награда “Никита Станеску”, Румъния, 1996 г.; и още много престижни световни литературни отличия от Италия, Сенегал, Перу, Турция, Молдова, Монголия, Казахстан  и др. държави.

Сред престижните награди в родната му Испания е “Boskan”, 1972 година за книгата му “Морето на нощта”, “Fastenrat” на Испанската Кралска академия, 1977, за книгата “Кръговете на ада” (преведена на повече от 40 езика); национална награда на Дружеството на писателите и художниците на Испания, 1985 г., за най-добра книга на годината за стихосбирката “Посещение на морето”; награда “Канарис” за литература, 1997 г., за цялостно творчество; награда “Аула за поезия” на Университета Барселона, 1998 г., за книгата “Морници”; Международна награда за поезия, Майорка, 2002 г. и много други.

Падрон е почетен доктор на няколко престижни световни академии и университети – сред тях Световната академия за култура и изкуство, 1983 г.; в Университета Рикардо Палма в Лима, 2001 г.; в Националния университет 2003 и в университета Sezar Vaqeho 2008, Университета на Валпараисо, Чили, 2005 г.; в Университета “Св. Кирил и Методий” в Скопие, Македония 2005 г.; в Constantin Shtere University от Кишинев, Молдова, 2014 г.; в Евразийския национален университет “Л.Н. Гумильов” от Астана, Казахстан, 2017 г.; на Държавния университет на Монголия, Улан Батор, 2017 г.  и др.

Обявен е за почетен гражданин в няколко държави. През 2000 г. издателство “Лумен” от Барселона издава цялото му поетично творчество в издание,  в което са застъпени 20 стихосбирки, от които 16 издадени и 4 неиздадени книги. През 2005 г. книгата му “Хесперида”, епос за Канарските острови, е публикувана в най-престижното издателство за поезия “Визьор” от Мадрид.  Като през следващите години са издадени още три части на Хесперида. Последният том, Хесперида 5 „Морски соколи“, е планиран да бъде публикуван през 2024 г. Хусто Хорхе Падрон, който не успява да преодолее последствията от COVID,  напусна света на 11 април 2021 г.

Автор е на десетки стихосбирки, сред които са: “Тъмните светлини” (1971), “Морето на нощта” 1973), “Кръговете на ада” (1976), “Бреза в пламъци” (1978), “Посещение на морето” (1984), “Земните дарове”, (1984), “Умира само ръката, която ти пише” (1989), “Лицата” (1989), “Блясъкът на омразата” (1993), “Изворът на присъствието” (1994), “Оазисът на един космос” (1994), “Огън в диаманта” (Сонети, 2000), “Семеен пламък” (Барселона, 2000),  “Пулсацията на света” (2010), “Стихове за Клео – 100 любовни стихотворения  (Изд. “Витрувио”, Мадрид, 2020), посветени на съпругата му Клеопатра Филипова и др.

Не по-малко значима е и преводаческата му дейност. Публикувал е множество книги с есета, антологии и преводи на шведска, норвежка, исландска, датска, финландска, холандска, италианска, румънска, руска, чешка, словашка, полска, китайска, македонска, японска, казахска и монголска поезия.