ваканционен дневник, край

 По време на вечерята се видя за колко кратко време едно привнесено щастливо настроение и общество поради множество незначителни, но решаващи причини изведнъж може да бъде помрачено. Сякаш не искайки да се отдадем на ужасното, за което трябваше да мислим докато ядяхме, ние се страхувахме от последеците на всички мисли. Най-голямото безпокойство, в което предположения и опасения бяха довели до едно, особено за съпругата на липсвощия, ужасно мълчание, започна точно с вечерното угощение. Чичо ми не се бе върнал от горската инспекция. Търсихме го, безуспешно. / Фактът на неговата липса беше от такова сковаващо действие, тъй като той никога не се бе връщал ненавреме от вечерна горска инспекция/.

Докато ние мълчаливо поглъщахме вечерята, аз изследвах преди всичко поведението на жената на чичо ми. Но не описанието на притеснението, дори отчаянието на компанията ме интересуваше сега, която беше свързала чичо ми с редица ужасни нещастни случаи и престъпления, само това, което чичо, след като изненадвощо се появи половин час след началото на угощението, имаше да докладва.

Вече не повече очакваният беше влязъл и седнал на мястото си, сякаш нищо не се е случило, и разказваше, че срещнал в гората, онази част смесена гора, която граничи с боровата, без предварително да забележи и най-малкото във връзка с тази среща, един млад мъж, както се изрази “един от най-представителните млади мъже”. Човекът бил отлично облечен. Чичо не можал да види поради обстоятелствата лицето на чужденеца, но веднага класифицирал гласа му като на човек с интелигентност над средната. /Още от първия миг чичо ми бе почувствал срещата с чужденеца като щастлив случай./

– Беше – каза чичо – забележително, сякаш години наред не бях очаквал нищо друго освен тази среща.

Нито миг чичо не беше помислил за престъпление, нито миг за клопка.

Той поканил младия мъж, който бил назовал името си и все пак запазил пълна анонимност, да повърви известно разстояние с него.

Той трябвало да изследва множество стволове дали са годни за отсичане, та предпочитал да вървят двама отколкото сам, и си помислил, човекът е достоен за доверие и: “възможно е той да мисли също като мен, от настроения и движения може да се правят изводи за личността” и т. н.

-Тази гора –  казал чичо на младия мъж – е добра. После отново: – Тази гора е лоша и ще ви обясня защо тази гора е добра, а другата лоша. В тъмнината не виждате защо тази е добра, а другата лоша. Но защо Ви казвам, че тази гора е добра, а другата лоша /”хора!”/. Възможно е това съвсем да не Ви интересува. Мен обаче тези особености постоянно трябва да ме интересуват, особености на местността. Ден и нощ ме занимават тези мисли: Тази гора добра  ли е? Тази гора лоша ли е? Защо тази е добра? Защо онази е лоша? Ако беше денем, веднага щяхте да забележите, че тази гора /”човече!”/, в която сме сега, е лоша, и бихте казали със същата сигурност за тази, в която влизаме сега, че е добра. Но сега не различавате нищо. Тъмнината прави невъзможно да се установи дали гората /”човече!”/ е добра, дали гората /”човече!”/ е лоша. Аз обаче знам, че гората, в която сме сега, е лоша, и че гората, в която сега влизаме, е добра. Познати ми са особеностите на всички мои гори… Ден и нощ наглеждам моите участъци…Непрекъснато…Моите участъци са моите теми… Мога да си представя, че един философ наглежда ден и нощ всички свои философии, ако е идеалният философ. Изкуството се състои в това, че философът винаги преглежда всички философии, както и моето се състои в това да преглеждам винаги всички участъци. Трябва да знам дали и поради какво дървото е прогнило. Трябва да знам какво има в дървото. Винаги трябва да зная как стоят нещата. Светът, както знаете,е един възможен свят, моите участъци са възможни участъци, както и философиите са възможни философии. Ние всички мислим  винаги посредством възможности. Младият чужденец се показал не само заинтересован, що се отнася до науката за горското стопанство, но се оказал и подготвен по темата. /Както се оказа, чужденецът беше специалист по отношение на цялото развитие на горското стопанство./

– Това, което харесвам – каза чичо- е, че младежът цитира самата природа,  а не писания за природата.

Чичо все повече се кефеше на срещата. Както докладва, темата на разговора не била скоро само науката за горското стопанство, това учудило чичо ми, тъй като двамата били т. н. практици в зенита на двайсети век, а в крайна сметка изкуствата, за които те си говорели. Говорило се за литература. За музика. /Един от малкото млади хора, с които човек може да говори за всичко, без да се бои, че трябва да банализира тях, а следователно и себе си във всеки момент, чужденецът поради своите предпочитания като тези към литературата и музиката и знанията му по отношение на природата, след кратко време бил сигурен за неговата симпатия/.

– Немският на младежа беше изключителен, но все пак говорен от един чужденец – каза чичо. Французин! беше си помислил той веднага, да, французин! и: как по това време един французин се озовава в моята гора?  Но после си казал: естествено, касае се за един от френските роднини на министъра на селското стопанство. Младият човек си направил по каквито и да е причини, а младите хора имат младежки причини, разходка преди лягане; интересът към явленията тъкмо в Горна Австрия на толкова многобройни особености от химическо, физическо, философско естество в здрача са го накарали да излезе от къщи. Разбира се, сам човек в гората в тъмнината не само тук, навсякъде е във висша степен подозрителен. Но тази мисъл не бе занимавала чичо ми.

– Доверие – каза той – взаимно доверие.

Нито миг чичо не си помислил за огнестрелно оръжие.

– Беше в здрача, който е вече мрачен – каза той. – Странно – каза той, и после: – След като разказах на младежа за торенето и сечта, за дърветата, които виреят в сянка, интересна история за боровете на Веймут, стигнахме до разговор за политиката. Отново направих заключението, че разговорът на двама интелигентни мъже естествено се насочва към политиката, към вся и всьо на ясния разум. Тук се показа в пълна степен високата интелигентност на моя партньор. Ясно, помислих си, говори един французин!

/Това, което имал да каже за демокрацията, направило най-голямо впечатление на чичо ми, който е образцов слушател./

– Французинът знаеше какво е демокрация – каза чичо – какво е държавата днес, младежта преди всичко и държавата, бъдещето и държавата.

– Прецизност – каза чичо – отличаваше французина, елегантна прецизност.

Младият французин бил, докладва чичо, майсторски познавач дори на най-мрачните зависимости, не само на европейската, но и на цялата световна политика. Без нито веднъж да цитира от историята той успял с няколко изречения да направи така нагледна днешната гледна точка на историята, че трябвало да предизвика възхищението на чичо.

– Вие сте завършили това училище, което всъщност не съществува, но което е най-доброто – казал чичо на младежа.

Двамата стигнали до елите.

– Направих на французина предложението да вечеря с нас – каза чичо – но той отклони поканата ми. Той ме помоли да го изведа от гората, защото беше загубил ориентация, и аз го изведох – каза чичо. После: – Мисълта, че съм видял този човек за последен път, беше болезнена за мен.

По обратния път през смесената гора французинът му се сторил “един от най-важните хора” в живота му. / – Този човек е изцяло привилигирован – каза чичо – както и е привилегия да срещнеш такъв човек./

23. 9.

Днес чух да говорят за мъртвец “с простреляна глава”.

25. 9.

– Касае се за аташе от френското посолство – каза чичо.

Превел от немски език:

Иван КЕХЛИБАРЕВ