Истинско сърце
В лицето ми – порой обиди,
в сърцето ми – безброй въздишки.
Аз търся – истинско сърце.
Сънувах себе си в реалността,
напусто бяха моите слова,
и от бродене, колко много,
ранени бяха моите крака.
Не можех да се разбера
и както се заключвах с катинари,
затворен бях в своите кошмари.
Във нощи тихи покрай мен
стъпки някакви вървяха,
и тъжно във душата ми кънтяха.
И знам, че всичко ме издава,
и знам, че всичко ме предава,
без да виждам твоето лице,
аз още търся
истинското ти сърце.