ФИЛМЪТ, НА КОЙТО МАША ЗАСПА

В училищата, в които полагах труд като учител, обичах да организирам киноклуб, където да гледаме класически кинотворби, да говорим за кино и да се опитаме да направим кино с учениците. Избирал съм винаги творби, подходящи за възрастта, без нищо опасно, но и умни филми, които те карат да мислиш.
И така понякога влизах в imdb и гледах кои са филмите с висок рейтинг и носят послания.
Веднъж избрах преведения като „Генезис“ (Inception) с куп звезди като Ди Каприо, Килиън Мърфи, Том Харди и така нататък.
През 2011 с Маша вече от няколко години бяхме отворили туристически офис в Приморско и работехме като екскурзоводи и представители със словашки език. Веднъж тя каза хайде да отидем на лятно кино, тогава още имаше такова там.
Седнахме ние удобно в тъмнината, над нас звездите. Почна филмът, същият този „Генезис“, почнаха едни сънища от първо, второ и трето ниво, сън в съня и още по-засукано – да сънуваш, че сънуваш, че сънуваш… Ди Каприо постоянно заспиваше и сънуваше починалата си жена. Нарочно заспиваше, за да я сънува, да бъде с нея. Във филма наричаха хората, които срещаме насън, проекции – тоест, наши измислици и представи само, не действителни срещи. Срещаш се с това, което си запомнил. А не с човека и неговата душа да речем.
Около 15 минути след началото на филма поглеждам надясно от себе си, защото ръката в ръката ми е твърде успокоена. Маша спи. Толкова тъп е този филм, че я приспа. Посмяхме се после. Какво друго да правиш на филм за сънища! А рейтингът му е 8.8. С нея всеки ден намирахме за какво да се смеем.
Не знам какви изводи трябва да правим от литературните творби – киното е литература с картинки.
Години по-късно пускам филма в училище.
Години по-късно сънувам.
Години по-късно не знам какво са сънищата.
И никой не ми казва. Едно от децата в класната стая също беше заспало. Наистина глуповато е произведението – мисля си.
Изминаха 3 години и 12 дни без Маша в този свят. „Понякога ще идвам в съня ти“ – казва един любим поет.